Какво е конституционализмът?

Това е блиц-коментар с ясното съзнание, че решението на КС за Истанбулската конвенция е от огромна важност и трябва да остане задълго в общественото внимание, както и да бъде анализирано в детайли.

Като начало, това решение противоречи на базовия принцип на плурализъм в българската конституция, както и на нейната забрана за въвеждане на държавна идеология:

Чл. 11.
(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

С решението си КС въвежда идеология, според която полът е строго биологически определен и няма съществени социални измерения, които да имат самостойна тежест в изграждането на възприятието за допостимите полови роли. Няма да споря дали тази идеология е добра или лоша, дали е споделена от мнозинството от хората или не, дали е консервативна или либерална. Това е без значение.

От значение е само, че след решението на КС тази идеология става единствената конституционно-допустима - т.е. "обявява се и се утвърждава като държавна".

Преди решението тази идеология нямаше такъв статус. Текстът на конституцията - както всяка нормална конституция на демократична държава - може да бъде четен по различни начини и би могъл да допусне както социалния конструктивизъм на Симон де Бовоар, така и наивистичния есенциализъм на професор Даниел Вълчев или на редовия привърженик на Доналд Тръмп.

След решението на КС, който единствен може да интерпретира конституцията, всъщност бяха орязани другите възможни интерпретации и бяха сведени до една (Вълчев-Тръмп), която заляга на биологията в определението на социалните роли.

Конституцията ни не е ценностно неутрална и тя изключва определени екстремистки и антидемократични идеологии. Когато конституцията смята определени идеологии за противоконституционни, тя обаче има изрични текстове и предвижда строго определени забрани. Например:

(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Не мисля, че тези които следват конструктивизма по отношение на пола ала Симон де Бовоар, попадат в горната или някоя подобна изрично определена антиконституционна категория. А което не е изрично забранено на гражданите, е разрешено в демократичната държава - това е базов принцип. Ерго, не може да се обявява от осем съдии нещо за държавна идеология, само защото е в синхрон с техните предразсъдъци или волята на мнозинството.

Конституционализмът не е мехнизъм, чрез който мнозинството се разправя с малцинството. Всъщност е точно обратното.

Накратко, в страха си да не би в правната ни система да навлязат елементи на някаква "джендър идеология", конституционното мнозинство създаде и обяви за единствено конституционно допустима особена "антиджендър" идеология. С това то пряко наруши забраните на чл. 11 (1,2) на конституцията.

Поздравления на съдиите от малцинството в съда, които устояха на популисткия натиск и защитиха буквата и духа на българския основен закон в особените си мнения!

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на политолога Даниел Смилов. 

Още от Анализи и Коментари

Защо протестираха строителите?