Какво е необходимо, за да бъде великата победа пълна?

Нима има нещо по-вълнуващо от въодушевените тълпи, които се стичат по улиците на Багдад? Нахлуват спомените за падането на Берлинската стена и разгрома на Милошевич. Унищожават се статуи и портрети на Саддам.Освобождението е близко. Освобождението - силната утеха, която оправдава мъчителните жертви, заличава останалото съмнение и вдъхва сили за смели действия. Мирисът на победата вече се усеща във въздуха. Въпреки това, преди да оповестим нашия триумф, трябва да свършим още малко работа и да направим внимателни преценки.

На първо място трябва да сме сигурни в окончателния военен успех. Каквото и да е причинило внезапния колапс в Ирак, все още има информация за съпротива в Багдад. Последните защитници на режима може да се стопят, но е малко вероятно това да стане без сражения. Градовете Тикрит, Мосул и Киркук са все още окупирани от лоялни на режима сили и ще трябва да бъдат убедени да свалят оръжието. И на последно място членове на партията Баас и други служби за сигурност трябва да бъдат идентифицирани и разоръжени.

След това идва възстановяването на реда и сигурността. Плячкосването трябва да бъде спряно. Институциите, поддържащи реда, бяха разтърсени, а почти няма американски и британски войници, които да решават спорове и да предотвратяват отмъстителните убийства, които винаги бележат падането на автократични режими. Американският командващ, който ще оглави преходното правителство в страна от 24 милиона души с размера на щата Калифорния, трябва бързо да достави хуманитарни помощи и да определи състава на това правителство. Ожесточението между иракските опозиционни групировки в изгнание, САЩ и Великобритания, и местното население вече е започнало.

Въпреки това непосредствените задачи, които предстоят в Ирак, не могат да омаловажат значимостта на настоящия момент. Режимът изглежда рухна, което бе основната военна цел и министри на отбраната, генерали, войници и пилоти трябва да се гордеят с нейното постигане.

Що се отнася до дипломацията най-доброто, което може да се каже е, че за силните убеждения често се плаща висока цена. Въпреки действително неизчерпаемата енергия на британското и американското външни министерства, Великобритания и САЩ вероятно не са били по-изолирани в последно време. Дипломацията ни вкара в тази кампания, но не успя да изгради единната целенасоченост, която бележеше първата война в Персийския залив. Всички отношения, институции и въпроси в действителност обрекоха на успех промяната на режима в Багдад. В ислямския свят обаче войната бе видяна в по-различна светлина отколкото във Великобритания и САЩ. Голяма част от света я възприе като агресия. Те бяха шокирани от непреклонната решимост да се използва сила, както и от внезапния изход.

Сега сметките трябва да се платят, като се има предвид враждебната представа, създадена на много места от съюзническите сили. Разбира се утехата на военния успех ще повлияе на бъдещата дипломация - така ясно изразена ефективна проява на сила винаги шокира и ужасява. Много страни от Персийския залив ще побързат да възхвалят освобождаването им от чувството за несигурност, което преди с неохота признаваха. Египет и Саудитска Арабия ще направят малка, но осезаема крачка към западните стандарти на човешките права.

Германия вече премина от позиция срещу войната към одобрение. Франция ще търси начини да изглади различията, които разцепиха ЕС. Русия ще трябва да продължи по нов път, като се отклони поне временно от рефлексивния антиамериканизъм, който е заразил министерствата на енергетиката. А Северна Корея ще вдигне рамене, защото е виждала и по-внушителна от тази проява на сила и все пак ще продължи решително да търси начини, за да осигури собственото си оцеляване.

Истинските въпроси се въртят около два проблема - войната срещу тероризма и арабо-израелския конфликт. Те все още не са решени. Ал-Каида, Хизбула и други ще се стремят да мобилизират членовете си, за да забавят разгрома на арабските доброволци в Багдад. Техният успех зависи частично от това дали ще срещат подкрепа в арабския свят, както и от окупационните усилия. Това може да се превърне в трайно унижение за Ирак или в мост между исляма и Запада.

Операцията в Ирак обаче може да послужи също за отправна точка за други дипломатически увертюри, принуди и дори военни действия срещу други страни в региона, които подкрепят тероризма и трупат оръжия за масово поразяване. Не възприемайте стабилността като цел на Запада. Правителствата в Сирия и Иран ще бъдат, а може би вече са уведомени, че са "следващите", ако не се съобразят с опасенията на Вашингтон.

Ще продължат преговорите за вида и времето на нови мирни инициативи за Израел и палестинците. Въпреки бързото обявяване преди войната на "пътната карта", този въпрос далеч не е решен във Вашингтон и е малко вероятно да се разгърне, докато не бъдат преодолени заплахите по северните граници на Израел. А това е допълнителен натиск върху Башар Асад и аятоласите в Иран.

Дали това е победа? Войниците и генералите определено могат да твърдят, че са победили. А със сигурност за иракчаните съществува новооткрито чувство за свобода. Но не забравяйте, че всичко това се случи заради оръжия за масово поразяване. Те все още не са открити. Това щеше да стимулира борбата срещу терора, да донесе демокрация в Ирак и да създаде позитивна промяна в Близкия изток. Нито една от тези задачи не е завършена, да не говорим, че въобще не е започната.

Нека има триумфални шествия, но не се демобилизирайте все още. Има какво още да се направи, и то не само от дипломатите.

* - Генерал Уесли Кларк е бивш върховен командващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа и е ръководил силите на НАТО по време на кампанията в Косово

По БТА