Какво е свършила българската къртица

Все още това е само едно подозрение, едно лошо подозрение обаче. Шестдесет и четири годишен сътрудник на Бундеснахрихтендийнст (БНД), немското външно разузнаване, четири години е шпионирал за България и е предавал поверителни документи на служителка на българското консулство в Мюнхен. Мъжът е попаднал в полезрението на колегите си, защото е отнесъл документи в дома си. Затова е бил наблюдаван от контрашпионажа, също и по време на среща с българката. Служителят на БНД бе арестуван на 8 октомври. Дипломатката вече е напуснала Германия, защото е била отзована по молба на германското правителство.

Реакциите в Германия са поразително различни.

На политическо равнище бе реагирано сдържано - външното министерство например отказа коментар. Това прозвуча като "не си заслужава да се говори за това". Но на средно ниво, от страна на служители и експерти, бяха отправени много остри думи: Това е "неприятелски акт", "безсрамен", "много сериозен". Да разгледаме случая по-внимателно. Има ли по-голямо значение?

Служителят на БНД не е кой да е сътрудник на спецслужбите. Управляващият правителствен директор И. Ш. бе ръководител на отдела, отговарящ за набирането на информации от Балканите. Неговата българска "приятелка" М. Д. дълги години е била генерален вицеконсул на България и най-вероятно легална представителка на българското разузнаване в Мюнхен. На това навеждат изявленията на официални немски представители. Те заявяват, че М. Д. е от "от конюшнята на България", жаргон, който се използва за известни служители на тайните служби.

Какво следователно е могъл И. Ш. да предаде на българската агентка? Какво е знаел той? Немското контраразузнаване трябва да си представи най-лошия случай и да предположи, че мъжът е предал всичко, което е знаел. Това със сигурност не е малко. С оглед на функцията си Ш. е знаел кой работи за БНД в балканските държави, кой набавя информации и как те се предават. Той е трябвало да познава източниците, за да знае доколко благонадеждни са били доставените сведения. Съобщил ли е той на българката кои са източниците на БНД? До кого са достигнали по-нататък неговите информации? Само до българските служби или до трета страна? И за източници в какви области става дума?

Можем да разграничим две области. В първата се касае за източници в сферата на организираната престъпност.

Откакто БНД през първата половина на 90-те години официално поддържа партньорски отношения с тайните служби на балканските страни, организираната престъпност е в центъра на интересите на БНД, също и на персоналното ѝ участие. Втората област са източниците за информация за държавите. Източници, които докладват за икономически и търговски въпроси, отбрана и политика в тяхната сфера на действие - например за легалната и нелегалната търговия с оръжие. И двете области са твърде чувствителни.

Колко чувствителни става ясно, ако си представим, че Ш. е информирал в детайли българската агентка за това до кои информатори на БНД в организираната престъпност може да се достигне. Ако се разкрие пътят до тези информаторите от организираната престъпност, то те биха били изложени на огромен риск. Трябва да бъдат изтеглени или дори замразени за вечни времена. Една изградена с дългогодишни усилия структура би била разрушена. БНД за известно време би останала глуха и сляпа не само в България, но и в другите страни на Балканите. Предвид значението, което има за борбата с организираната престъпност, това е една изключително лоша прогноза и при това такава, която е във висша степен вероятна. Публична тайна е, че организираната престъпност в България е прегърнала и много държавни структури.

Едва ли по-малко опасно би било, ако Ш. е предал и източниците на БНД за информации от държавите.

Тези информации също биха могли да попаднат в нечисти ръце. В немските спецслужби смятат, че българското разузнаване интензивно си сътрудничи с руската СВР (Служба за външно разузнаване) или например с гръцките служби. Да знаеш кой на Балканите работи за германците, е злато, което струва пари и информации. Защото сътрудничеството между тайните служби се основава на постоянната практика между "приятелски служби" да си разменят информации за трети страни. Това е безкрайна поредица от "сделки с взаимност". При тях никой не може да знае при кого ще пристигнат информации, които вече са дадени и вече са разменени през взаимни сделки. Сред получателите могат да се окажат държави, преценени като рискови, или пък дори терористични организации.

Подобни опасения не са паднали от небето, както ясно показа един друг пример. Българската Национална разузнавателна служба е известна с агресивното си набиране на информация. Дългогодишният ѝ шеф - запасният генерал-лейтенант Бриго Аспарухов, по време на мандата си (1991-1997) агресивно се намесваше и във вътрешната политика на България, а на съвестта му лежи падането на две правителства в София**. И допреди дни той беше кандидат за новосъздадения от премиера Симеон Сакскобургготски пост на координатор на специалните служби към премиерския кабинет. Докато премиерът вероятно са надяваше по този начин да увеличи влиянието си в сравнение с президента, чийто съветник по сигурността също отговаря за службите, предложението за Аспарухов предизвика огромна тревога в западните държави. Едва след масирани дипломатически интервенции Аспарухов оттегли кандидатурата си.

Междувпрочем взаимното шпиониране сред "приятели" не е нещо необичайно. В Германия действат немалко "приятелски служби". Службите на САЩ, Франция, Великобритания, Русия и Израел са особено активни. Със сигурност интересите им не се ограничават само до информациите, които им се дават доброволно. Със сигурност те не казват на германците имената на всичките си сътрудници, както и поръченията им. Приятелство сред тайните служби? Такова нещо няма.

*Отфрид Насауер е експерт по сигурността и разоръжаването, ръководител на Берлинския информационен център за трансатлантическа сигурност. Статията е написана специално за "Дневник"

** Това, което е известно, е участието на ген. Аспарухов в събитията около падането на правителството на Филип Димитров през 1992 г. Не е ясно кое друго правителство има предвид авторът