Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Какво иска Ангела Меркел?

1 коментар
Марк Рюте, Анкела Меркел, Дейвид Камерън и Фредерик Райнфелд

За онези, които бяха мечтали за "парламентарна демокрация" в Европа, посланието е ясно. Ангела Меркел е тази, която решава "кой да управлява Европа", както гласеше амбициозното мото на Европейския парламент в предизборната кампания. Няма почти никакво значение кой ще бъде следващият председател на Европейската комисия, защото вече е вън от съмнение, че той би дължал поста си единствено и само на канцлерката.

В резултат на това позициите и на единия и на другия лагер се променят всеки ден според различните послания, които Ангела Меркел изпраща към останалата част на Европа. Митът за "различните" европейски избори се сгромоляса. Запазвайки в Договора от Лисабон инициативата за номиниране на кандидата, който ще бъде предложен за гласуване от парламента, Европейският съвет в действителност запази за себе си най-важното правомощие в процедурата за тази номинация. Без съмнение за Съвета е много по-лесно, отколкото ни убеждаваха преди 25 май, да получи мнозинство в парламента или да накара мнозинството от евродепутатите да отстъпят пред волята му. Освен това става ясно, че съществената задача не е убеждаването на депутатите, а постигането на консенсус сред 28-те държавни и правителствени ръководители. Този "консенсус" ще се дължи единствено на волята на Ангела Меркел.

Преди всичко изглежда, че ключов елемент не са личностите, върху които мнозина се съсредоточават. Ангела Меркел търси не толкова мъж или жена, който да оглави Комисията, а по-скоро принцип. Тя търси личност, която да се ангажира с бъдещата политика на Европа. В понеделник канцлерката между другото заяви, че целта на "малката среща на върха", проведена в Стокхолм с британския, холандския и шведския премиери, преди всичко е "да се обсъдят по-скоро принципите, а не личностите".

Много вероятно е тя да е била откровена по отношение на собствената си позиция. Която и да е личността, която ще застане начело на Европейската комисия, тя или той ще бъде наясно, че дължи поста си на канцлерката и на нейните съюзници. След това Меркел ще може да представи политическата си сметка.

От тази гледна точка "малката среща на върха" трябва да се анализира най-вече в идеологически аспект. Организирайки двудневна среща с трима лидери от "Севера", карайки всички останали да смятат, че тази среща ще бъде ключова за бъдещото решение на Европейския съвет за председател на Комисията и явно изключвайки от вътрешния кръг Франсоа Оланд и Матео Ренци, Ангела Меркел не оставя никаква неяснота по въпроса как иска да се развива Европа през следващите пет години. Това е така, защото нейните трима партньори споделят много общи позиции.

Преди всичко те са привърженици на строгите бюджетни икономии. И тримата проведоха политики от този тип (и платиха скъпо за това на европейските избори). Те споделят визията за една "децентрализирана" Европа, която поставя държавите-членки в позицията да вземат решения, докато брюкселският "център" остава обикновен изпълнител. Най-после, те се застъпват за една "по-либерална" Европа, с по-отворен пазар и подкрепят трансатлантическото споразумение за свободна търговия. Накратко, "общият знаменател" от срещата на върха в Стокхолм е отхвърлянето на визията за Европа, защитавана от Матео Ренци и малко по-малко от Франсоа Оланд и основана на бюджетна интеграция и повече солидарност най-вече в еврозоната.

Но като допуска двама лидери на държави извън еврозоната - Дейвид Камерън и шведския премиер Фредрик Рейнфелд, до сърцевината на дискусията за наследника на Жозе Мануел Барозу, Ангела Меркел показа, че вече не желае повече интеграция в еврозоната. Посланието не би могло да бъде по-ясно: Берлин не иска по-нататъшно задълбочаване на интеграцията в еврозоната, ако тя трябва да включва общ бюджет. Това е послание, адресирано към Рим.

Защо? Без съмнение заради един елемент от общата картина, който е твърде пренебрегван във Франция: влиянието на възхода на евроскептичната германска партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) върху управляващите в Германия консерватори. АГ получиха на 25 май 7 процента от гласовете на германците и отнеха част от електората на Християндемократическия (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС). В някои германски провинции като Хесен (с център Франкфурт) АзГ почти достигна 10 процента подкрепа. В резултат на това много от депутатите консерватори започнаха вътрешен дебат за започване на разговори и дори за съюзяване с "Алтернатива за Германия".

Според някои от тях тази партия би могла да влезе в ролята на съюзник вдясно по същия начин, по който досега това правеха либералите от Свободната демократическа партия (СвДП). По този начин ХДС и ХСС вече няма да бъдат принудени да се коалират със социалдемократите с цената на големи компромиси. От гледна точка на Ангела Меркел тази дискусия и успехът на АзГ поставят под въпрос основната кауза на нейната стратегия за съюз с Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и важните отстъпки, направени пред ГСДП най-вече за въвеждането на минимално почасово възнаграждение. Тя трябва да завърти кормилото отново надясно и Европа е отличен начин да го направи.

Демонстрирайки твърдост пред "южните" държави членки и заявявайки желание да не отива по-далеч в споделянето на рисковете в еврозоната, канцлерката поема ангажимент към дясното и към тази част от своя електорат, която се изкушава да гласува за АзГ. Това не е чак толкова рисков ход, тъй като Меркел се показа загрижена за Дейвид Камерън и в четвъртък похвали ролята на Великобритания в Европа: всъщност АзГ се стреми да се присъедини към групата на британските тори в Европейския парламент. В този контекст е по-добре разбираемо защо след 25 май и Волфганг Шойбле показва такова оживление по въпроса за "моралните обрати" в паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Всичко това има отражение върху вътрешната политика на Германия и води до втвърдяване на позицията на Ангела Меркел.

Проблемът е, че тази политика, фокусирана върху вътрешната стратегия на канцлерката и на ХДС, е много рискована. На най-малко две нива. Преди всичко в икономически план. ЕЦБ не престава да сигнализира, че не може да се справи сама с възстановяването на еврозоната, с поддържането на политиката на бюджетни икономии и с "желязната клетка" на институционалния си статут. Това води до засилване на тенденциите за дефлация на континента и отслабва възстановяването. Без истински устойчива външна динамика втвърдяването на германската позиция заплашва, както през 2012 и 2013 г., да струва скъпо на европейската икономика.

В политически план съществува не по-малка опасност. Ангела Меркел поема риска да пренебрегне сигнала, отправен на 25 май, извън Германия. На всичкото отгоре не реши ли тя да се съюзи с едни от най-непопулярните министър-председатели на континента? Партиите и на британския, и на холандския, и на шведския премиер претърпяха невиждани поражения, като се оказаха на трето място на европейските избори. Чрез бързо опровергания мит за топкандидата, т.е. за кандидата за председател на Европейската комисия, Меркел допринесе за отслабване на Европейския парламент и за засилване на евроскептичното говорене.

Най-после, дали защото се надява на промяна в италианската политика благодарение на Матео Ренци или за да покаже, че не одобрява провежданите досега (във Франция и Гърция) политики, тя реши да обърне гръб и на сигнала, изпратен от южната част на континента, където повсеместно се отхвърля политиката на бюджетни икономии. Тук Ангела Меркел поема значителен риск заради вероятността да подсили евроскептичния вот във Франция и в Италия. Това би било доста висока цена за сдържане на гнева на шепа германски консерватори. Но, както често се случва, приоритетът на канцлерът остава националният дневен ред, а не европейският.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. boby1945
    #1

    Определено германският империализъм плаче за още един 09.05.1945 за въвеждане на ред в Европа.....

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.