Какво иска Гешев: Присъди на две инстанции и повече свобода за прокурорите

Наказателните дела да приключват на две, а не на три инстанции. Полицаите да бъдат съдени от военни съдилища. Прокурорите да имат повече свобода и да пишат по-кратки обвинители актове, които съдилищата да им връщат по-трудно при установени нарушения. За такива промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) настоява главният прокурор Иван Гешев.

Държавното обвинение обяви, че промените вече са изпратени на депутатите и Министерския съвет, но така и не ги публикува. При представянето им преди дни зам.-главният прокурор Красимира Филипова се фокусира върху намаляването на формализма в съдебния процес, за който прокуратурата настоява от години. Наред с по-кратките обвинителни актове Гешев настоява да бъде съкратен и пътят на едно дело по инстанциите.

По изключение

Решенията по наказателни дела да могат да се обжалват пред Върховния касационен съд (ВКС) само по изключение. Това е смисълът на предлаганата от прокуратурата поправка. Ако новият текст бъде гласуван от депутатите, занапред решенията на апелативните съдилища ще могат да се обжалват пред ВКС само когато с тях е отменена присъдата на първата инстанция. По закон присъда се отменя в определени случаи – например, когато апелативният съд оправдае осъден от първата инстанция или обратното – осъди го.

В останалите случаи се прилага различна процедура – изменение на присъдата. Това се случва, когато втората инстанция потвърди частично решението, намали или увеличи наказанието. При изменение на присъдата не бива да се допуска обжалване пред ВКС, твърди прокуратурата. Ако подобна поправка бъде приета, част от делата ще приключват на две инстанции.

Подобна практика има и в момента, но тя се отнася само за присъдите на окръжните съдилища, които гледат по-леко наказауеми престъпления. Тези дела също приключват на две инстанции, ако съдебните състави постигнат съгласие.

Това разделение между решенията на окръжни и апелативни съдилища се струва несправедливо на прокуратурата. Те посочват, че ако подсъдимият е министър, ще има право на касационна жалба, защото е съден първо от окръжен, а не от районен съд.

"Действащата уредба създава процесуални привилегии и ограничения на основание лично и обществено положение, респективно създава дискриминация в процесуалните права", пише в мотивите им.

Споменава се и т.нар. "процесуална икономия", която ще доведе до "по-бърза реализация на наказателната репресия". Една инстанция по-малко на практика значи по-малък шанс за промяна присъдата и по-малко контрол върху делото.

Прокурорът няма нужда от дисциплиниране

Българският наказателен процес е прекалено формален и има прекалено високи изисквания за доказване на престъплението, пише прокуратурата до депутатите. В други държави с по-ефективни системи, това не е така. У нас се иска прокурорът да е "убеден", че има извършено престъпление, за да напише обвинителен акт, а във Франция се употребяват по-общи термини като:  "счита, че", "прецени, че". Затова се предлага заместването на "убеден" с термина -  "когато намери", че са събрани доказателства. Така прокурорите нямало да действат само в краен случай, когато са "убедени", а автоматично.

Настоява се и за отмяна на разпоредбата, според която доказателства, събрани извън срока на разследването, нямат стойност пред съда. Принципно този срок е двумесечен, но може да бъде удължаван многократно. Изискването за срока е било въведено с цел да се се дисцплинират разследващите, пишат от прокуратурата. Но всъщност е в противоречие с основните принципи на процеса, защото така доказателства, събрани извън срока, нямат стойност пред съда и може да се навреди и на пострадалия, и на обвиняемия.

"Критикуваната разпоредба създава възможност за особено недобросъвестни разследващи органи целенасочено да "пропуснат да забележат", че са изтекли сроковете и да проведат неповторими действия по разследването. Така "законно" ще бъде лишено делото от решаващи доказателства за разкриване на истината", пишат от прокуратурата.

Доказателствата – може и с леко нарушение

В продължение на тезата, че сегашният прокцес е прекалено формален, прокуратурата настоява не всяко нарушение при събирането на доказателства да ги прави негодни. В момента за такива се считат всички, които не са събрани или изготвени по реда на НПК. Разследващите обаче предлагат доказателствата да се отхвърлят от съда само при нарушение, което поставя под съмнение достоверността им.

Според прокуратурата в сегашния си вид НПК отива "безкрайно по-далеч" и вместо да отхвърля само доказатества, събрани със заплаха, измама или провокация към престъпление, ги прави недопустими при всяко "формално нарушение". Ако законът се промени, ще може във всеки случай да се преценява дали едно доказателство е достоверно, пишат те.

Полицаите – във военния съд

Служителите на МВР и ДАНС, както и надзирателите и съдебните охранители да бъдат съдени от военни съдилища е друга предлагана промяна. Тази идея е стара и се лансира и от бившия главен прокурор Никола Филчев. Той е дал становище по предложението на прокуратурата.

В момента по тези дела и преписки не се работи ефективно, става ясно от текста. Често прокурорите се правят отвод от разследванията, защото познават и работят с полицаите. От друга страна военните съдии и прокурори са много слабо натоварени.

Ако идеята се реализира, това ще означава връщане към практиките от преди 2008 г. Дотогава делата срещу служителите на МВР и ДАНС се гледаха от военните съдилища. След това обаче бе гласувана поправка, която ги прати при цивилните съдии. Тази промяна бе приета три години, след като МВР бе девоенизирано и бяха премахнати военните чинове на служителите. Вместо тях бяха въведени "комисар", "инспектор" и т.н.