Какво иска СДС?

Въпросът, поставен в заглавието, не е риторичен. Той е съвсем конкретен и аз го задавам публично, защото в интерес на СДС и на България е той да бъде публично коментиран и да получи публичен отговор.

В продължение на единадесет години Съюзът на демократичните сили беше истинският двигател на промяната в страната, той беше носителят на идеите на новото, европейското, пазарното и демократичното. Независимо дали бяха на власт или в опозиция, дали бяха романтично смели или прагматично подготвени, лидерите на най-голямата демократична партия отстояваха един набор от идеи и виждания, наречени още в зората на демокрацията синята идея. Филип Димитров намери тогава точното послание в думите, че България трябва да стане

нормална държава

част от европейското и атлантическото семейство от благоденстващи народи.

След убедителната победа на изборите през 1997 СДС получи мнозинство в парламента и възможността в рамките на един пълен четиригодишен мандат да реализира на практика тази "синя идея" и, в общи линии, се справи със задачата. България започна реални преговори за членство в Европейския съюз, направи необходимото, за да бъде сигурна в поканата си за НАТО, стабилизира българския лев и го привърза към еврото, приватизира банковия и индустриалния сектор, привлече значителни чужди инвестиции, започна реформата в администрацията, в армията, в образованието, в здравеопазването, в пенсионното дело, в социалната сфера.

Разпиляването на силите по толкова много фронтове, неравностойността на качеството на екипа на СДС в различните ресори, забавената или почти несъстояла се реформа в правоохранителните и правораздавателните органи, липсата на адекватна реакция срещу неизбежната корупция и клиентелизъм, съпътстващи такава гигантска смяна на собствеността и правилата, доведоха до загуба на инерция, загуба на доверие и оттам до загуба на изборите.

Още повече че появата на царя на политическото игрално поле не предполагаше отказ, а носеше надеждите за продължаване на същите тези реформи, за "коронясване" на синята идея и не на последно място за налагане на нов морален ред в хаоса на прехода.

Не е мястото тук да коментирам краха на всички тези очаквания на гласоподавателите, това вече е факт, а не дискусионна тема.

Дискусионната тема е новото място на СДС в политическия живот днес.

За да върне доверието към себе си, СДС трябва да заеме отново "своето" място в съзнанието на хората, т.е. пак да бъде на върха на острието на промените, да генерира и разпространява новаторските и реалистично възможните идеи и виждания за бъдещето на България в следващия десет-петнадесетгодишен период. Тук дори можем да оставим за момент на заден план донякъде схоластичната тема за лявото и дясното, сблъсъкът в обществото ни все още е повече в координати "напред" или "назад". СДС е печелил на своя страна привърженици и сред предприемчивите, и сред пасивните, и сред образованите, и сред неграмотните, но при всяко положение сред тези, които са искали промяната към новото, а не връщането на старото.

За да върнат доверието към СДС, неговите лидери трябва да концентрират усилията си във ясното формулиране на тези идеи и послания на новото, които оформят следващото стъпало на развитието на модерна България. Само въоръжена с тези нови идейни, политически и човешки послания партията ще може да се измъкне от сивото блато на обезцененото политиканстване, от клопката на формулировката "всички са маскари".

За да привлече мнозинство от поддръжници и избиратели, СДС трябва да им предложи такива послания и решения, в които прогресивно мислещите български граждани да припознаят своите мечти и очаквания. Само след това може да се говори и действа адекватно по "технологични" въпроси като процедурата за предизвикване на предсрочни парламентарни избори, за велико или обикновено народно събрание, дори и за победа на местните избори в София и други важни градове и общини.

Вече втора година новото ръководство на СДС търси пътя за възвръщането на това доверие, но резултатите от многобройните социологически проучвания не дават основание за оптимизъм. Все още не е напипана вярната посока

не са налице верните послания и идеи.

Краткият преглед на основните посоки на публичното действие на лидерите на СДС показва следното:

1. Атакуване на конкретни управленски и политически гафове на Симеон и неговото правителство, обикновено постфактум, след като скандалите са станали вече публични. Рядкост са случаите, когато СДС е бил "първооткривател" на тези гафове.

2. Внасяне на законопроекти в парламента, основани на положителния опит и познания от изминалия мандат във властта. Такива законопроекти или биват отхвърлени от мнозинството, или биват присвоявани от него и не носят сериозни политически дивиденти за СДС.

3. Активна международна дейност, която поддържа авторитета на СДС в Европа и САЩ, особено в структурите на Европейската народна партия, Европейския съюз и НАТО, но има малък ефект във вътрешнополитически план.

4. Значителна "черна" работа по вътрешноорганизационното укрепване на местните структури на СДС, решаване или потушаване на местни конфликти, но резултатите остават скрити за обществото, защото укрепването на местните структури не е свързано с обръщане към обществото за представяне на нови идеи и послания за политиката на СДС.

5. Лансиране на идеята и начало на консултации за сериозни конституционни промени и на практика нов обществен договор, от което и произхожда тезата за предсрочни избори за Велико народно събрание.

Със сигурност могат да се изброят още цяла поредица от действия на лидерите на СДС, които ангажират цялото им време и всичките им усилия. Същевременно тази всекидневна работа не довежда до значимия резултат, който всички искат - да се повиши общественото доверие в партията и да възвърне тя ключовото си положение като основен двигател на позитивните промени в България.

Защо става така? За да отговорим на този въпрос, Съюзът на демократичните сили като цяло и неговите лидери конкретно трябва да отговорят на основното питане:

Какво иска СДС?

По-точната формулировка би била:

Какво трябва да предложи СДС на България

Какви са тези нови идеи и послания, които да привлекат заспалото днес политическо мислене на обществото?

В тезата за Великото народно събрание и обществения договор има силно рационално зърно. Но някак се тръгва отзад напред. Провеждат се консултации с други политически сили за насрочването на предсрочни избори и свикване на велико събрание, а обществото не е чуло какви са принципите, върху които би се изградил един нов конституционен ред, и защо новите принципи са по-добри от старите, залегнали в сегашната конституция. Тук наистина СДС би могъл да развие сериозна публична кампания от принципните позиции на една народна партия за приоритетното място на индивидуалните човешки права и свободи в една нова конституция като контрапункт на приоритета на колективните права, съставляващи основата на настоящата. За новото, значително по-малко място на държавата в ежедневния живот на хората, за децентрализацията на управлението, за увеличаването на ролята и авторитета на местната власт, за субсидиарността при взимането на решения, която би дала огромни конституционни възможности на хората сами да решават съдбата си, за свободата на предприемачеството, за регулативните права на гражданските и съсловните организации, за социалната роля на обществото, а не непременно на държавата.

Това са само някои от темите, които могат да се превърнат в истинските нови послания на СДС, но само ако ръководството на партията вече е готово с

"идейния проект" на новата конституция

и чак след това, в диалог с обществото намери популярния превод на тези послания, за да насочи отново очакванията на хората към партията СДС като политически двигател на тези промени по пътя напред.

В ежедневния спор на опозицията СДС с управляващия тандем ДПС-НДСВ акцентите трябва да се прехвърлят от изтъкването на конкретни гафове към задълбочена критика на политиката или отсъствието на политика на управляващите с ясни публични послания за предимствата на алтернативните решения, които СДС предлага

за промяна на политиката или за съвсем нова политика

която би довела до по-бързо и в стратегически правилна посока развитие на страната. Конкретен пример в това отношение можеше да бъде провалената приватизация на "Булгартабак". СДС блестящо разкритикува поредицата от грешки и гафове на управляващите. Но атаката щеше да бъде наистина неотразима, ако заедно с това лидерите на СДС бяха сложили на масата пред публиката своя алтернативна конструкция за приватизацията на холдинга, която да предлага решение на плетеницата от икономически, политически, социални, етнически, демографски и търговски проблеми, каквато е всъщност днес тютюневата промишленост. Друг съвсем конкретен и скорошен пример е решението на българското правителство да не подпише договора със САЩ за международния съд, в резултат на което загубихме не само двадесетина милиона долара американска помощ, но и част от спечелените позиции на страната покрай иракската война. СДС със своите отлични международни контакти и в Европа, и в САЩ, знаейки, че този въпрос виси от месеци нерешен, можеше изпреварващо да предложи, преди правителството, проект за българска позиция, който да е сондиран с основните играчи, и да намери необходимия баланс. Управлението на фискалния резерв и на външния дълг на Велчев и Катев, псевдосоциалната политика на Шулева, образователните безумия на Атанасов, некадърността на Паскалев, а сега и на Церовски да предложат проекти за усвояване на еврофондовете, непрекъснато нарастващите земеделски субсидии на Дикме, безпомощността на Финков и другите министри, всичко това трябва да дава ежедневен повод на СДС да показва

възможностите на другата политика, на другите решения

на отговорността пред хората, които утре ще трябва да избират отново кой да ги води.

В подготовката за местните избори СДС има възможност точно сега, успоредно с оздравяването на местните си структури и подбора на уважавани кандидати, да се различи от останалите партии с новата политика в местното самоуправление, която политика, макар и в рамките на сегашната конституция и сегашното законодателство, да бъде предвестник на цялостния нов модел на отношения власт - общество, който ще се опише в проекта на СДС за нова конституция. Кампанията на Пламен Орешарски в София може да бъде идеалният терен, на който да се развие тезата за новия кмет с новата политика на СДС срещу стария кмет, управлявал столицата пак от името на СДС, но със старата и вероятно добра за онова време преди осем години политика.

Така, както преди, в пътя към Европейския съюз и НАТО, СДС търсеше и в социалната, и в икономическата, и в отбранителната, и във външната, и в образователната политика, и във всяка проява на местно ниво, на национално ниво и на международно ниво европейския и атлантическия модел, така и днес, във всяко действие и послание на СДС трябва да личи далечната цел, общата осмислена идея за бъдещето на България, както и принципните позиции в преследването на тази цел.

Тогава СДС ще върне доверието към себе си. Ще добие ново самочувствие, ще има за какво да пледират лидерите и кандидатите му пред микрофоните на пленарната зала, пред камерите на телевизията, от подиумите на читалищните салони и от трибуните на площадите. И ще има кой да ги слуша.

Партията, лидерите, привържениците, общността на седесарите трябва да обединят усилията си и целия си интелектуален потенциал и първо, преди всичко друго, да решат какво иска СДС.