Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Какво кара Русия да мисли, че може да спечели войната?

10 коментара
Какво кара Русия да мисли, че може да спечели войната?

Причината за нахлуването на Русия в Украйна беше ясна: Москва искаше стратегическа дълбочина. Нищо, което Русия е направила оттогава насам, обаче не е ясно. Военните действия претърпяха няколко обрата, но това само по себе си не е неочаквано. Обратът е част от войната и разумните командири го предвиждат и реагират на това. В идеалния случай отговорите имат за цел да решат или поне да смекчат проблема в хода на войната. Москва се държи така, сякаш предизвикателствата, пред които е изправена, са изненада.

От самото начало Русия смяташе, че ще противопостави огромна сила на много по-слаба армия. Очакването беше, че украинската армия ще се фрагментира и по този начин няма да може да окаже голяма съпротива. Москва смяташе, че Украйна вярва в същото. Това, че Кремъл сгреши, не е основният проблем. Основният проблем е, че руската командна структура, започвайки от върха с Владимир Путин, не се отказа от своята увереност. Една нахлуваща сила трябва да бъде изградена върху предположението, че си има работа с мощен и мотивиран враг и че трябва да се подготви за тежка война.

Русия не очакваше и огромното количество помощ и оръжие, което Съединените щати изпратиха. Тя смяташе, че САЩ са твърде разединени в политическо и социално отношение и с твърде силна опозиция, за да могат да направят големи промени. Руснаците са много ефективни във воденето на психологическа война като ключово измерение на борбата, и се ангажираха, както се очакваше, със създаването на разделение в САЩ по отношение на войната. Москва вярваше, че САЩ ще възприемат падането на Украйна и разполагането на руски войски на източната граница на НАТО като потенциална рецепта за нова Студена война. Вашингтон вероятно щеше да иска да отговори, но щеше да бъде твърде фрагментиран, за да го направи, или поне така смяташе руската страна.

Тези неуспехи бяха очевидни от самото начало на войната. Русия разгърна три бронирани формирования, за да сломи украинската съпротива, която според нея би трябвало да бъде далеч по-слаба и лишена от американска помощ. Нито едното, нито другото не се оказаха истина. Руснаците бяха блокирани от собствени логистични проблеми, както и от противотанкови ракети Javelin. Руските танкове замръзваха на място или постигаха малък напредък. След като украинците се окуражиха, руснаците бяха принудени да преоценят своя противник.

Но изглежда, че те промениха тактиката си, без да променят мнението си за своя враг. Въпреки че консолидираха силите си в Донбас и водиха продължителна битка за контрол там, те не напреднаха към Западна Украйна. Те просто се оттеглиха към собствената си граница.

Това беше решаващ момент за Русия. Стана ясно, че украинците са значителна и сплотена бойна сила, както стана и ясно, че Съединените щати няма да ограничат подкрепата си, дори когато поляците засилиха обучението на украинците. През цялото време тактическото и стратегическото разузнаване картографираше руските сили и предвиждаше руските ходове. В много случаи украинските сили успяваха да атакуват руските сили в най-уязвимата точка или да се оттеглят, когато руските офанзиви изглеждаха твърде остри.

Именно в този момент руснаците трябваше да преоценят вероятността за успех. Настъпателните операции имаха само ограничен успех. Украинските сили превъзхождаха по численост руските и се сражаваха дисциплинирано, а американските доставки и разузнавателна информация продължаваха да постъпват. Русия запази достатъчно потенциална сила, за да разтревожи Запада - сила, която трябваше да използва, за да търси мир чрез преговори. С други думи, Русия трябваше да последва съвета на германския фелдмаршал Герд фон Рундщет в края на Втората световна война. Неговият отговор: "Сключете мир, глупаци."

Като се има предвид увереността, с която беше предприето първоначалното нападение, сключването на мир беше немислимо. Всички загинали, цялата увереност, всички добре говорещи политици щяха да бъдат сметнати за лъжа. Путин се опита да превърне войната от руска инвазия в американска инвазия в Русия. Той заплаши с ядрена война. Мобилизира хиляди непокорни хора, които може би ще бъдат обучени до края на зимата, а може би и никога.

Най-трудната част от една война е да я приключиш без победа. Съединените щати преживяха това във Виетнам. Именно войните, които изглеждат лесни, понякога са най-трудни за водене и винаги най-трудни за отстъпване. Никой не се е съмнявал нито в Русия, нито в Америка, че Втората световна война ще бъде дълга, тежка и вероятно загубена. Нито Русия, нито Съединените щати са смятали, че могат да загубят в Афганистан.

Увереността е от съществено значение за воденето на война. Най-тежката война е тази, в която водещият я смята, че победата е сигурна. Когато Русия започна войната, тя вярваше, че само видът на руските танкове ще разпръсне украинската армия. Оттогава всеки обрат се отхвърля от Москва като просто военна случайност, вместо като това, което е: война, започнала с увереност, която сега се сблъсква с реалността за вражески сили, превъзхождащи нейните собствени. Загрижеността може да бъде продуктивна. Отричането е предвестник на желанието. Във войната продължаващото отричане на реалността е смъртоносно.

Путин е отговорен, защото той е президентът. Но генералният щаб и разузнавателните служби също имат вина. Това, което се случи в Украйна, е системен срив на ръководството, което вкара страната в зле разбрана война, настоявайки, че победата е точно зад ъгъла, ако тя просто удържи фронта. Подобни войни обикновено завършват с политическа смърт. Виетнам завърши с Линдън Б. Джонсън, Втората световна война - с японския и германския режим. Всеки от загубилите воюваше с надеждата нещо да се преобърне. Това никога не се случи. Сключването на мир звучи лесно за тези, които не са започнали войната.

По БГНЕС

Ключови думи

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

10 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. pepe
    #10
    Отговор на коментар #5

    Аз пък харесвам Томас Ман. А според вас от това следва, че трябва да харесвам и Адолф Хитлер. Но, о чудо невиждано - харесвам единия и не харесвам другия.

  2. Entdecken
    #9

    Както казва кухата лейка Магда с пълния с бесове руски чип тя сама се е подложила на руска пропаганда - до там води едностранното развитие и създаването на фалшиви фетиши които водят неуверените в себе си посредствени хора като товарищ Магда към умопомрачение. Товарищ Магда така и не отговаря на въпроса за какво да ги харесваме та камо ли обичаме руските варвари разкрили истинската си същност в тази война...любовта към литературата музиката водката - само те ли имат писатели и композитори или човек като кон с капаци на очите само тях вижда...

  3. Коментарът е изтрит в 14:57 на 10 ноември 2023 от автора.
    #8
  4. Явор от Германия Костовист
    #7
    Отговор на коментар #5

    много мазен опит да не отговорите на въпроса, уважаема

  5. .tеxt
    #6
    Отговор на коментар #5

    Трооооол.... Никой не обича путинизмът заради Достоевски или Лермонтов.... това е смешно. Освен това Източна Европа има всички основания да се страхува от руZZия, която в продължение на 50 години им бе отнела суверенитета. руZZия няма никакви права в Източна Европа - не може да казва кой, какво, с кого, как и кога! Да си седят в границите и никакви техни претенции към Източна Европа не са нито формално, нито морално оправдани!

  6. Milanova Magda
    #5
    Отговор на коментар #2

    Как да Ви отговоря? Обичам руския народ. руската литература и т. н. От малка четях много, като започнах от приказките и до сериозната литература. Пазарувах в руските книжарници/ аз съм книгоман/, там имаше и преводи на чужда литература. Така се запознах със Стайнбек, Ъпдайк и др. Обожавам , Пушкин , Лермонтов, Шолохов и много други . Книгите за войната са потресаващи. И сега чета от много източници , западни, руски и наши за войната в Украйна/ мразя войните независимо къде се водят/. Истината както казват философите е многолика. Дано сте останал доволен от отговора ми.

  7. sloth
    #4
    Отговор на коментар #1

    Стига ретранслации на руската пропаганда. Рускоговорящите украинци са украинци. 100% рускоговорящи от Харкив до Одеса се защитават от наглите "освободители" и не са чули за някакъв "геноцид". Целта на путлер беше да превърне цяла или по-голямата част от Украйна, включително Киев, в марионетна държава като Белорусия, да влезе в историята като възстановител на руската империя. Ще влезе в историята като гопник, който не се усетил навреме че по случайност му е провървяло. Сега вместо възстановяване на империята следва дългогодишен упадък.

  8. Калико Джо
    #3
    Отговор на коментар #1

    Този коментар наистина прилича на пропагандата на Хитлер, който започва да окупира уж германски територии на съседите си (Австрия, Чехия, Полша) за да ги освободи и присъедини към райха (който също е вечен като Велика Русия на Путин) и обявява всички, които му се противопоставят за войнолюбци. И тогава има масирана пропаганда в САЩ за техния "неутралитет" и против оказване на американска помощ за останалата сама срещу Хитлер Великобритания. Знаем и как реагира Сталин на агресивния Хитлер - сключва съюз с него и си разделят Полша, плюс Прибалтика и Молдова. Ето го и мира, който желае Путин, но както и при Хитлер и на него няма да му се получи. Историята се повтаря като фарс!

  9. Коментарът е изтрит в 14:57 на 10 ноември 2023 от автора.
    #2
  10. Milanova Magda
    #1

    Отговорете си на един прост въпрос - С кого всъщност води война РФ? При всички положения не с Украйна. Ако беше само с Украйна , щяха да я прегазят / както американците Ирак, Либия , Афганистан и т. н. , без оглед на военни и цивилни жертви/. 10г. РФ предлагаше разбирателство със Запада и да няма военни бази на техните граници, но те чрез Украйна решиха да съсипят Русия до "последния украинец" Какъв цинизъм! Целта на РФ беше да освободи ДНР, ЛНР , Херсон и Запорожие където е предимно руско езично население подложено на геноцид от 2014г. Така , че Западът ако иска да спре войната , може да я спре веднага.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.