Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Какво казва 3 март за България и българите?

20 коментара
Какво казва 3 март за България и българите?

Честит национален празник. Вероятно би било най-разумно да спра дотук, защото съм наясно със схващането, че този празник трябва да се празнува със сърце и да се приема като даденост, а не да се помрачава със стария либерален въпрос: Подходяща дата ли е 3 март? Празникът обаче не пада от небето, не е някакво природно явление, а резултат от собствения ни избор, който е показателен за националната ни идентичност днес - какво влагаме в нея и как се самопреживяваме.

Ако бяхме избрали една от тези дати

Избраната дата маркира едно събитие от многовековната ни история и изтъква особената му важност, а то от своя страна - вече извън историческата си конкретност - дава предимство на определени ценности и нагласи за сметка на други, които нямат същото значение за формирането ни като общност. Така например ако за национален празник беше избран 22 септември - Денят на независимостта, водеща ценност щеше да е отстояването на националния интерес спрямо външни намеси и влияния. Ако беше избран 6 септември - Денят на съединението, такава ценност щеше да е единството на нацията, включително и извън териториалните ѝ граници (нека си припомним само българското знаменце, развято от холивудския актьор от български произход Димитър Маринов при връчването на Оскарите).

Ако беше избран 16 април - приемането на Търновската конституция, акцентът щеше да е върху стремежа към демокрация, присъщ на умните глави в новоосвободена България. Ако беше избран 24 май - Денят на славянската писменост, най-важна щеше да е културната роля на нацията. Ако беше избран 6 май - Денят на българската армия, каквито предложения също се чуха, в ценностния фокус на празника щеше да попадне войнската слава на България. И така нататък, та чак до основаването на държавата, да речем на 9 август 681 година (или която и да е друга условно приета дата), така че празникът да изтъква респектиращата традиция на българската държавност.

Внушенията на 3 март

Смея да твърдя, че почти всяка от тези ориентации, символично заявени от съответните дати, щеше да е по-представителна за националната ни идентичност от внушенията на 3 март - датата, на която през 1878 година в Сан Стефано е подписан мирен договор между Руската и Османската империя (в отсъствието на български представители). Какво казва за нас като общност тази дата, обявена през 1991 за национален празник на България? На първо място тя генерира трагическа солидарност на нацията, като отпраща към петвековното турско владичество, което тогава най-после свършва, но трябва отново и отново да се изстрадва, за да продължаваме да бъдем заедно в нещастието. И същевременно да пренасяме през времето омразата към поробителя и да я превръщаме в архетипно отношение към турците, не само в съседната държава, но и в съседния двор.

Самото школско клише „турско робство” показа завидна устойчивост и по парадоксален начин стана част от днешния патриотизъм, според който колкото повече настояваме, че до 19 век сме били роби, толкова повече през 21 век можем да се наречем патриоти. Тук обаче задължително трябва да вметна, че денят 3 март, ознаменувал края на едно чуждо владичество, определено е по-светла дата от предишния ни национален празник 9 септември, който ознаменуваше началото на друго чуждо владичество.

Мечтата за Санстефанска България

Да, 3 март е празник на освобождението, на свободата. Но свобода, извоювана от друг. И в този смисъл нашият национален празник е празник на благодарността към чужда нация - той въвежда руснаците в „генетичния код” на националната ни идентичност.

На 3 март българинът по подразбиране трябва да им е благодарен, че са го освободили, а не, да речем, да се гордее, че им е дал писменост, каквито претенции можеха да се възбудят, ако националният ни празник беше на 24 май.

Нещо повече дори: 3 март, датата на подписването на Санстефанския договор, е заявка не само за благодарността ни към руснаците, но и за обидата ни от Великите сили, които не са позволили да се осъществи мечтата ни за Санстефанска България - за разлика от Русия, която е нашият исторически благодетел. Именно така историята трябва да присъства в колективното ни въображение, нищо че в нея всъщност няма добри и лоши, а само по-силни и по-слаби, които са решавали съдбата ни според собствените си интереси.

Самата Санстефанска България, която фактически празнуваме на 3 март, превръща националния ни празник в жалба по една химера. Кара ни да преживяваме националната си значимост като несправедливо отнета от Запада и непостижима без помощ от Изток. Подобни внушения можеха да се прекъснат, ако за национален празник бяхме избрали например Деня на независимостта.

Как 3 март портретира българина

Казано другояче: З март „портретира” българина като човек нещастен, комплексиран, готов на преклонение, отдаден на носталгични копнежи и лишен от доверие в себе си. Родината не му носи радост и гордост, а само дълг да не се спасява поединично. Но това не бива да се споменава, защото веднага ще предизвика колективен гняв. Както се случи със Самуел Финци, позволил си да каже: „Не разбирам много изискването да бъда горд с родината си. Мога да се гордея с работата си, с живота си, но не и с родината си”.

В този смисъл: ако всеки поотделно може да се гордее с работата и живота си, всички заедно можехме да се гордеем с родината си.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

20 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Bлaдo
    #20

    ...а путлерският хибриден тролетариат продължава да съветва българите да си търсят националния произход ... у путината им матушка (на троляците) - отвратително нахалство... ... 'Может быть, тебе дать ещё ключ от квартиры, где деньги лежат?', а?, трол?

  2. velko
    #19

    Г.Л.- "велик политик и анализатор". Останалото без коментар.

  3. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #18
  4. анита хегерланд
    #17

    Ако тръгнем по линията на създаването/раждането ни като нация, ние не сме приемници на голяма цивилизация. Напротив - още се спори къде и кои са "истинските ни корени". После, спомнете си прословутата приказка за петимата синове на хан Кубрат: защо сме малко, защо сме слаби и изостанали?! Който и празник да приемем за даденост, ние трябва да се осланяме на силните на деня във всеки исторически момент, защото вътрешно сме слаби...все още. Гордостта е високомерие или задоволство, а това ни обрича на още по-голямо изоставане. Най-силната ни черта е, че оцеляваме, търсим изход, приемаме нови идеи, развиваме се...

  5. Филка Русофилка
    #16

    Уикипeдия: „Вpeмeннo pуcкo упpaвлeниe“: „Вpeмeннo pуcкo упpaвлeниe в Бългapия (ВPУ) e упpaвлeниe oт pуcки гpaждaнcки и вoeнни влacти oт юни 1877 г. дo юни 1879 г. Paзпpocтиpa ce в oкупиpaнитe oт pуcкитe вoйcки тepитopии в xoдa нa Pуcкo-туpcкaтa вoйнa (1877 – 1878). Бepлинcкият дoгoвop oпpeдeля пpoдължитeлнocттa му нa дeвeт мeceцa. Пo cъщoтo вpeмe в тoгaвaшнa Зaпaднa Бългapия (Бocилeгpaдcкo, Цapибpoдcкo и paйoнитe нa Кулa, Вpaцa, Бepкoвицa, Cливницa и Тpън) тeзи функции ca изпълнявaни oт cpъбcкaтa вoйcкa. Зa цeлия пepиoд нa Вpeмeннoтo pуcкo упpaвлeниe в Бългapия в тeзи oблacти aдминиcтpaциятa e cpъбcкa“. Нищo нe ce cъздaвa пpeди Бepлинcкия дoгoвop (13 юли 1878 г.).

  6. Bлaдo
    #15

    на ланшния 3 март репортер на Нова (Ники Дойнов) успя да прилъже едни рускини от едни московски архиви и засне! оригинала на Санстефаския пасквил: https://nova.bg/news/view/2019/03/03/242364/темата-на-nova-в-аванс-освободителната-война-видео ... Записано! е!, че русиъ НЕ! иска никаква Българска държава (ни голяма, ни малка) на Балканите... - кратко, ясно и гадно... ................... стАнойкЭ, а това, че българите сме успели да прекратим и да се отървем от руската окупация (започнала на 3 март) наистина е повод Националният ни празник да си е 22 септември - Ден на независимостта! - благодаря, че обръщаш внимание на това ;-)

  7. Емил Станоев
    #14
    Отговор на коментар #11

    За времето на тази така наречена от тебе окупация в България се създава Парламент , провеждат се избори и се създава Търновската Конституция !! - също така започва да се формира и българската армия !! Що за т@@панар си ?

  8. Емил Станоев
    #13

    Абе Лозане ?! Ако го нямаше Трети Март и този договор в Сан Стефано ти какво щеше да празнуваш сега ? Опитвате да разделяте българския народ но няма да успеете ! То турците не успяха за почти 500 години та вие ли ?

  9. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #12
  10. Bлaдo
    #11

    на българина трябва да му се обяснява простичко: за българите на 3 март турското робство е заменено с руска окупация, щото русия и ...оОмания са воювали и са подписали примирие с прехвърляне на нЭкои османски територии към руско подчинение...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.