Какво липсва на българското дуално обучение, за да настигне Швейцария

Как дуалното обучение в България може да догони това в Швейцария, Германия и Австрия? Повече практика, по-активно участие на работодателите и обучение, съобразено с нуждите на местната икономика – това са трите ключови условия за успешно дуално образование според опита на водещите европейски държави.

Но успехът на модела зависи не само от училищата и бизнеса, а и от готовността на родителите да преосмислят представите си за "сигурна професия" и да подкрепят информирания избор на децата си. Все повече компании пък влизат в училищата още преди избора на специалност, за да покажат реалните възможности за развитие и да привлекат бъдещите си кадри.

Тези теми станаха център на разговора между институциите, училищата и бизнеса във  втория национален форум "Образование+", организиран от BGlobal и "Медиапул".

Кога дуалното обучение работи най-добре?

Според Полина Златарска - ръководителят на програмата за дуално обучение "Домино 2" и главен експерт в Министерството на образованието и науката (МОН) най-ярките примери за добро дуално обучение са Швейцария, Германия и Австрия.

Факторите за успех, които се оказват решаващи, от една страна, са свързани с прекарването на достатъчно време в реалната работна среда и качеството на обучението, а от друга с - активното участие на бизнеса и ориентираността на програмите към реалните нужди на пазара.

"Не става дума само в един момент да се появят едни ученици и да трябва да бъдат разпределени сред едни фирми. А става въпрос за ангажимент на бизнеса в целия процес, включително работа по съдържанието на учебните програми", подчерта Златарска по време на форума "Професионално и дуално: ОБРАЗОВАНИЕ +".

Според нея най-успешните системи не са нито изцяло държавно контролирани, нито изцяло пазарно ориентирани, а връзката между образование и пазар на труда зависи именно от степента, в която бизнесът определя съдържанието, стандартите и оценяването на обучението.

Златарска твърди, че успешните модели в Европа са силно ориентирани към регионалните икономически профили и нуждите на работодателите. "За да не произвеждаме предимно трудова миграция, регионалната икономика трябва да е много тясно свързана с профила на училищата", отбеляза тя.

Дуалното обучение: Икономическа инвестиция с потенциал за възвръщаемост

В успешните дуални системи фирмите възстановяват инвестициите си в обучение чрез продуктивната работа, извършвана от стажантите ученици. Фактите сочат, че краткото обучение в реална работна среда ограничава икономическата логика на дуалното обучение. Иначе казано, колкото по-голяма е продължителността на обучението на място, толкова по-вероятно е работодателите да възстановят инвестицията си.

"Ние трябва като общество да се обединим около това, че бизнесът е клиентът на професионалното образование", смята Златарска.

В Швейцария, Австрия, Германия и Словакия, където се наблюдават най-добри резултати, учениците се обучават в дуална форма в продължение на 3-4 години, прекарвайки по-голямата част от учебната седмица (3 или 4 дни) на работното място и само ден-два в клас. В Сърбия и Румъния продължителността на обучението е подобна, но интензивността е по-ниска - от 1 до най-много 3 дни практика при работодател седмично.

В България, от друга страна, в дуална форма се учи само в 11. и 12. клас, като в първата година работата в реална работна среда е през 2 дни от седмицата, а във втората - 3 дни.

Българското дуално обучение

"Електротехник", "Техник по транспортна техника" и специалист по "Мехатроника" са на челните места сред професиите в българското дуално обучение. В първите десет влизат и професиите "Икономист", "Машинен техник", "Техник на енергийни съоръжения и инсталации", "Техник-технолог в дървообработването", "Ресторантьор", "Техник на компютърни системи" и "Строителен техник".

Макар все още в българската образователна система да има пространство за развитие на дуалното обучение, вече 11 000 ученици формират уменията, необходими на индустрията, в реална работна среда при над 720 работодатели.

Според Златарска устойчивостта на дуалното обучение зависи от това всички участници в системата да виждат своя интерес в нея. "Мотивацията идва във всеки, който намира интереса си или печалбата си в системата", посочи тя.

По думите ѝ ученикът търси по-добра реализация, работодателят – по-ранен достъп до кадри, а училището – по-добър имидж и по-висок интерес от страна на ученици и родители.

Българско-швейцарската програма "Домино 2" в момента е във фаза, в която развива и надгражда дуалното обучение у нас. Тя е с бюджет от 5.8 млн. швейцарски франка (малко над 12.1 млн. лв - б. ред.) и се изпълнява от 2025, като ще продължи до 2029 г. Програмата следва да надгради постигнатите резултати по първия проект "Домино", който на практика подготви българската образователна системата за дуалното образование и за първи път го въведе у нас.

Целите, които "Домино 2" си поставя за напред са:

• Изграждане на капацитет за активно участие на работодателите;
• Създаване на политики, базирани на данни;
• Работа с механизми за приобщаване, мониторинг и оценка на качеството на обучението;
• Развиване на кариерното ориентиране и увеличаване на привлекателността на професионалното обучение.

Златарска обърна внимание и на необходимостта от по-дългосрочен поглед към развитието на дуалното обучение в България. По думите ѝ моделите в страни като Швейцария, Германия и Австрия се развиват от десетилетия, докато България има едва около десет години практически опит. "И смирение трябва за процеса, който отнема сериозна обществена трансформация", отбеляза тя.

Пътят на децата до професионалните училища

Пътят на децата към професионалното образование и дуалното обучение започва с важно семейно решение, което се взима в края на 7. клас.

"Това не е решение, което един млад човек в 7. клас може да вземе самостоятелно - къде да учи, какво да учи", отбеляза Гергана Раковска - изп. директор на Фондация на бизнеса за образованието.

Според Раковска нагласите на обществото спрямо професионалното образование трябва да се променят, защото "сигурните" професии в офис с интегрирането на новите технологии стават не чак толкова сигурни".

"Знаете ли всъщност къде имаме най-голям спад в търсенето на кадри за последните пет месеца? В началните IT позиции - тези толкова сигурни и добре платени позиции за завършилите висше образование или бързи курсове по програмиране. Къде имаме голямо търсене? Търсят се електротехници, хора, занимаващи се с мехатроника, ресторантьорство и хотелиерството", отбеляза тя.

Професионалните гимназии все по-често насочват усилията си не само към учениците, но и към техните родители. Директорът на Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Кърджали "Капитан Петко Войвода" Антоанета Сендова разказа, че училището организира дни на професиите, информационни кампании и срещи с бизнеса, за да покаже реалните възможности за развитие пред младите хора.

Училището стартира дуалния модел на обучение през 2018 г. в партньорство с EVN, а към днешна дата си сътрудничи с редица предприятия като "Горубсо-Кърджали" АД, "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, "Монек България" АД, "Серта България" АД и други. Гимназията e сред 28-те училища в страната, които са със статут на Център за високи постижения в професионалното образование и обучение.

Според Сендова ключова роля за развитието на модела играят работодатели, които сами са преминали през подобни системи в държави като Германия и Австрия.

Въпреки това най-трудната задача остава промяната на обществените нагласи.

"Ние всъщност се опитваме да убедим родителите. И тук е точно този парадокс и родителите като че ли не разбират съвременните професии", коментира тя.

По думите ѝ учениците често са по-добре информирани за новите професии и технологичните промени, но са твърде млади, за да вземат сами решение за образователния си път. Затова успехът на професионалното образование зависи не само от училищата и бизнеса, но и от способността на системата да убеди родителите, че професионалната квалификация може да бъде също толкова перспективен избор, колкото и традиционното академично образование.

Връзката между бизнес и училище

За компаниите дуалното обучение е не само инструмент за подготовка на кадри, но и възможност да изградят бъдещите си служители още по време на обучението им. Затова някои компании също се включват на ранен етап, за да представят дейността си на учениците.

"Нас ни канят в училищата в дните на отворени врати и канят ни на родителски срещи включително. Говорим със самите деца, после много често те самите отиват при родителите си и изявяват желание да учат в дуална форма", обясни Адриана Дачева - бизнес партньор "Хора и култура" в "Метро България".

По думите на Дачева вече 116 души са останали в компанията, в която са дошли като ученици в дуална форма на обучение.

Училищата, на свой ред, също имат своята роля в това да изпратят при работодателите мотивирани млади хора.

"Това, което ние правим в нашето училище, е посещение във фирмата във времето между 8. и 9. клас, за да могат учениците да направят ориентиран избор", обясни инж. Искрен Миланов зам.-директор на на ПГТЕ "Хенри Форд" – София.

Училището е сред първите професионални гимназии в България, които през 2015 г. пилотно се включват в проект "Домино" и поставят началото на дуалното обучение. Днес повече от половината от паралелките в училището се обучават в дуална форма, а гимназията си партнира с повече от 100 фирми от секторите транспорт, енергетика и техника.

За да удовлетвори едновременно компаниите, с които работи, и учениците си, "Хенри Форд" дава възможност на възпитаниците си не само да се запознаят с работата на компаниите намясто, но и да преминат през реални интервюта. От една страна, учениците представят списък със своите най-предпочитани работни места, а от друга - работодателите представят своите предпочитания за младите работници, които да бъдат изпратени при тях.

"Това да получиш нещо като даденост и след това да очакваш, че някой ще те мотивира е нереалистично и не подготвя учениците за истинския живот. Мотивацията сама по себе си е свързана с вътрешния пламък на всеки човек и желанието му да развива себе си и да върви по пътя си, преодолявайки трудности", смята Олга Василевска от "МВ Логистика" - член на УС на Германо-българската индустриално-търговска камара.

Според нея личната мотивация на учениците остава водещото условие за взаимодействието им с бизнеса и изобщо успеха на дуалното обучение.

"За съжаление учениците идват, изваждат си телефоните и започват да цъкат на тях, докато посещават фирмата", обяснява Василевска и подчертава, че родители и учители трябва да работят именно върху зараждането на желание за работа в младите хора.