Какво може и какво не трябва да има в актуализираната социално-икономическа програма на БСП?

Понякога е предизвикателство да се опитаме да познаем какви промени ще се обсъждат в социално-икономическата политика на БСП на пленума тази събота. Предизвикателство е, защото някои от водените политики в последните две години са откровено в ресора на опозицията. Ако въобще има такава в момента.

Затова без да се опитаме да гадаем, ще изброим най-важните и с общ ефект върху икономиката възможни и осъществими промени и тези, които се обсъждат в публичното пространство, но не трябва да се приемат.

Според нас:

- Може и трябва да се намали данъкът върху доходите – максималната ставка може да падне от следващата година поне двойно, а минималната да стане 10%.
- Може и трябва да се намалят осигуровките с поне още 6% от 1 юли 2007 година.
- Може и трябва да се запази размерът на здравната осигуровка на 6%, както и да се премахне монополът на НЗОК.
- Може и трябва да се увеличи необлагаемият минимум от 2008 година.
- Може и трябва радикална реформа на държавната администрация – спиране на постоянните назначения, въпреки решението от миналата година за намаление на броя им.
- Може и трябва силно да се ограничат активните мерки на пазара на труда.
- Може и трябва да се обвърже със срок получаването на помощи и плащания от бюджета само срещу извършване на работа.
- Може и трябва да се въведе общ срок за правото на получаване на социални помощи, например 3 или 5 години, след изтичането на който гражданинът няма повече право на социални помощи през останалия си живот.

От друга страна:

- Не трябва да се освобождават заплатите в държавните дружества, които са на загуба и получават субсидии от бюджета.
- Не трябва да се увеличава минималната работна заплата – тя пречи на всички, а освен това служи като критерий и за много други плащания, които не са пряко свързани със заплащането на труда (такса преглед например).
- Не трябва да се регулират свободните професии с минимални цени, задължителни членства, изисквания за стаж и т.н.

В заключение ще кажем, че настояваме за ясни, конкретни цели и мерки, които могат да бъдат наблюдавани и оценявани. Само така можем да търсим отговорност.

А на това имаме право в качеството си на хора, които финансират съществуването на половината население в страната, включително и на управляващата администрация.