Какво не се случи на "Българският Великден II"

Великденските страсти около инициативата "Българският Великден", породени от подозренията дали това е опит за диалог или откровено предизборно шоу в цялата страна, като че ли загърбиха посланията на великденци - успелите българи зад граница, които за втора поредна година откликват на инициативата.

Реалното основание страстите да се нажежат се породи от разминаването между очаквания и реалности.

Великденци очакваха, че както преди година, управляващият елит ще се събере на едно място, за да отговаря на техните въпроси, да анализира предложенията им, да си свери часовниците с тяхната визия за икономическото развитие. Затова, за разлика от миналия Великден, бяха подготвили обща програма от предложения, предварително раздадена на държавната администрация, за да се улесни конкретния диалог.

Той наистина се получи, но не с нивото управленци, което се очакваше в София. С изключение на вицепремиера Жотев и министър Славински, останалите им колеги от правителството бяха разпределени в други 12 града на страната. Организаторите на инициативата смениха концепцията на фунията с тази на ветрилото и разпръснаха като апостоли след Възкресение министрите из страната. По принцип няма лошо, напротив, в идеята провинцията да се почувства значима част от сглобяването на пъзела за бъдещето на страната. Ако опитът за тази идея не се случи точно два месеца преди изборите. Така че каквато и да бе нейната реализация, тя априори бе натоварена с предизборни съмнения.

Оттук последва и второто разочарование на великденци. Донякъде наивно, те се надяваха да убедят администрацията да поеме конкретни ангажименти по най-важните им предложения. Затова и реагираха на това, че през първия ден на форума в София липсваха министри - лицата в държавната администрация, които имат пълномощията да поемат ангажименти.

Наивността в това очакване идва от същия времеви контекст - събитието се случва два месеца преди парламентарните избори. Всяко обещание извън реално изпълними, сравнително малки конкретни промени, би останало само голо обещание. А предложенията на великденци, върху които те акцентираха, съвсем не бяха малки:
- бърза приватизация на големите държавни фирми;
- приватизация на производството и разпределението в енергийния сектор - електричество и газ; либерализация на енергийния пазар, включително внос и износ;
- превръщане на агенцията за приватизация в компания за управление на държавното имущество, която да стопанисва, преструктурира и приватизира държавните активи на принципа на частна корпорация;
- данъчна ваканция за данък печалба или други подобни механизми за големи директни инвестиции, например над 10 млн.щ.долара;
- намаляване на ставките на определи преки данъци - данък печалба за фирмите, данък общ доход и данъка върху капиталовите печалби;
- безусловно приемане на международните счетоводни стандарти;
- да се определи конкретно министерство, отговарящо и разговарящо с инвестиционната общност;
- да се урегулира по световните стандарти разкриване на информация от публичните дружества, и така нататък.
По същия начин сериозно, и не с очакванията да се случи за 2-3 месеца, звучи и специалната допълнителна точка към акцентите - драстична реформа в съдебната система.

Това, което не се случи на "Българският Великден II", бе следното - независимо кой организира форума, точно два месеца преди изборите той можеше да се превърне в опит да изкристализират основните параметри за икономическото развитие през следващите четири години. Единият от факторите беше налице - българите, успели да направят бизнес зад граница. Отсъстваха останалите два - тези, които успяха да направят сериозен бизнес у нас (няколкото банкери и представители на IT фирми само подсилиха усещането) и икономическите екипи на партиите. Без изключение, защото официално СДС се яви само в ролята си на управляваща, не и на подготвяща се за избори.

Европейският съюз като заветна цел се превърна в еднакво звучащо заклинание на всички предизборни играчи, почти като общото християнско "Христос возкресе". Но ако сега за християните няма значение в колко камъка се е спънал Христос, докато изкачи Голгота, след години на лутане за българите е важно да знаят как и в какво темпо ще продължат по пътя към обетованата земя.

Споделяне
Още от Бизнес

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?