“Какво общо има руската култура? Това е човек на КГБ.”

Френският философ Андре Глюксман смята, че две фрази на президента Путин разкриват същността му. “Първата e: “Веднъж чекист, чекист завинаги.” Путин отбелязва всяка година на 20 декември деня на създаването на ЧК, по-късно ГПУ и КГБ – апаратът, който носи отговорност за десетки милиони жертви.” А втората фраза? “През април 2005 Путин определи ”разпада на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа на XX век”. Като че ли ГУЛАГ и Освиенцим са просто исторически подробности. Проди и папата съгласни ли са с това? Ако не са, длъжни са да го кажат високо. Путин трябва да бъде спрян.”

Френският философ е един от малцината в Европа, който в продължение на години разобличава авторитарния режим на “новия Московски цар”. Глюксман е разтревожен от мълчанието, което обгръща нелицеприятните действия на този режим, и от това, че италианското правителство отново общува приятелски с този режим.

“Проди винаги се е отнасял напълно безкритично към Путин. Всички знаят, че столицата на Чечения, Грозни, беше на два пъти разрушена до основи. Това унищожение беше извършвано открито, пред очите на целия свят. Как допускаме човекът, който носи отговорността за това, да бъде приеман с високи почести?”

Френският президент Ширак награди Путин с Ордена на Почетния легион, висшата френска награда. “И го направи седмица след убийството на Анна Политковска. Позор! В Европа само двама лидери нарушиха престъпното мълчание: Ангела Меркел и Никола Саркози. За съжаление, това са изключения.”

Какво е обяснението за тази незаинтересованост на политиците, интелектуалците, борците за мир? Има две причини, според Глюксман. “Съществува несъзнавана симпатия към откровено недемократичния, нелиберален и асоциален режим. Тази симпатия напомня за очарованите от Сталин. Естествено, аз не казвам, че Путин е Сталин, но той е наследник на традицията, създадена преди 300-400 години, господарят на Кремъл да решава всичко.”

Втората причина е в самите европейски политически лидери. “Те умират от страх, а това е глупаво. Путин заплашва да затвори газовите и нефтените кранчета, както постъпи с Украйна и Грузия. Но Европа не е малка страна и ако реши да се откаже от неговия нефт, Путин ще остане без пари. Колкото повече му се кланяме, толкова повече поощряваме опасните му прояви, които ще стават все по-откровени, именно защото никой не се е опитал да го спре. Путин доставя ракети на Иран, блокира действията на ООН срещу иранската ядрена програма и как реагираме ние? Вместо да подкрепяме руските дисиденти (преди няколко дни в Санкт Петербург демонстрираха 5000 души), ние прегъваме коляно.”

Причините за възмущението на Глюксман са морални, но не само. Те са и стратегически. “Ние се примиряваме с това, че до границите на Евросъюза се ражда безконтролна сила. Присъстваме при създаването на империя, която разполага с енергийни ресурси и с втория по мощност в света ядрен арсенал. Нашият страх обрича децата ни.”

В навечерието на посещението на руския президент в Италия министър-председателят Проди даде интервю за руската информационна агенция РИА Новости, в което говори за “обща визия и възприятия” с Путин. Премиерът говори за великата руска култура и разказва, че романът на Достоевски “Братя Карамазови” е оказал силно влияние върху живота му. “И говори за руските писатели, които винаги критично са се отнасяли към автокрацията, дори Достоевски, който не е бил привърженик на прогресивните идеи. Най-великият руснак, Пушкин, загина в дуел, организиран от Кремъл, за да бъде убит.

Ако Проди обича и уважава руската култура, трябва да уважава и Анна Политковска, и журналистите, убити заради разследването на престъпленията на Кремъл.” Глюксман има предвид тези, които са разследвали взривовете на жилищните сгради в Москва през 1999, “което стана предлог за започването на войната в Чечения”. “Някои се хвърлят от прозорците, други попадат под автомобилните гуми. Този, който питае истинска любов към руската култура, трябва да каже на Путин, че чеченците 300 години се съпротивляват на Кремъл. Проди трябва да прочете последната повест на Толстой, “Хаджи Мурат”, в която цар Николай е този, който извършва престъпления, а чеченският бунтовник олицетворява честта. Европа се гордее с руската култура, но Путин няма отношение към културата, той е от КГБ, днес ФСБ. Това са различни неща.”

Папата също ще приеме руския президент. Ще бъдат обсъждани сложните отношения с православната църква. “Аз подкрепих Бенедикт XVI в Регенсбург. Той имаше право, когато напомни за насилията на ислямистите, но съществува и руско, православно насилие: танковете, които газеха чеченските мирни граждани, бяха осветени от попове. За тези престъпления не бива да се мълчи.

Европейците са на път отново да се опозорят с “греха на безразличието”, за което пише австрийският писател Херман Брох. “Престъпно безразличие” днес е да забравяме антиколониализма. Масовото убийство на чеченци е колониална война, която продължава вече триста години. Къде са днес антиколониалистите?“ Къде са капиталистите, “които вярват в свободния пазар с неговото спазване на правилата”? “Кой днес защитава Ходорковски, олигархът, който се опита да спазва нормите и затова беше изпратен в лагер в Сибир?”

Глюксман напомня, че западната култура е родена в битка за свобода. “Винаги когато Европа го забравя, последствията са катастрофални.”