Независими експерти към правителството:

Какво правим при ръст на икономиката под 1%?

Трябва бързо да се премине към балансиран бюджет, предлагат икономисти

Какво правим при ръст на икономиката под 1%?

Няма никаква яснота какво правим при ръст на икономиката под един процент за тази година, при условие, че разчетите в бюджета са направени при един процент и повече. Това попитаха в неделя независими икономисти, обединени в проекта за макроикономически изследвания "Макроуоч", създаден по идея на Институт "Отворено общество".

По думите на Десислава Николова от Института за пазарна икономика започналата рецесия в ЕС се отразява на българския износ и индустрията у нас. Именно при това положение не е ясно какво ще се прави при евентуален растеж в България под един процент. Икономистите поискаха да се публикува публично план за действия при растеж от под един процент.

Три милиарда лева трябва да бъдат платени в следващите 8-9 месеца от Министерството на финансите по дългови плащания за облигации и дефицит. Според икономистите половината от планирания дефицит за годината вече е изпълнен през първите два месеца, което основно се дължи на сезонността на плащанията. Въпреки това е възможно надхвърлянето на планирания дефицит за тази година. Риск има и от изпълнението на "предизборните обещания" още от тази година.

Според Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" българското правителство трябва много бързо да премине на балансиран бюджет. Дълг може да се плаща с парите от приватизация и с излишъци, а не с нови задължения, посочи още той.

Фискалният резерв на страната ни е 4.5 млрд. лв. и ако парите от фонда за подпомагане на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд бъдат изведени от резерва, той ще се снижи до 2-2.5 млрд. лв., посочи Георги Ангелов от "Отворено общество".

Ако се реализира идеята за изкарването на "Сребърния фонд" от резерва, България ще се окаже с най-ниския фискален резерв сред страните на Европейския съюз.

Икономистът поиска да има публичен регистър на държавните компании, за да е ясно какви са натрупаните задължения. Той посочи, че по данни от края на януари държавният дълг е 11.68 млрд. лв., от които 4.92 млрд. лева е вътрешният дълг.

По думите му други 10.3 млрд. лв. необслужени задължения са далеч от фокуса на вниманието, но те също имат значение - държавните необслужени задължения са 7.2 млрд. лв., общинските - 0.94 млрд лв., а на финансовите институции - близо 2.2 млрд. лв.

Според официални данни от третото тримесечие на миналата година необслужени задължения за над 2 млрд. лв. има НЕК. Следват БДЖ, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток-2", "Топлофикация - София". Пасиви за над 0.94 млрд. лв. има "Общинска банка", както и за 1.2 млрд. лв. - Банката за развитие.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: