Какво променя размразяването на отношенията с Иран

Очакват се сделки за 100 млрд. долара и промяна в баланса на силите в Близкия изток

Иранският президент Хасан Рохани

След влизането в сила на споразумението по иранската ядрена програма се очакват сделки с Иран на стойност 100 милиарда долара, в областта на петрола и на закупуването на самолети Еърбъс. Балансът на силите в Близкия изток също ще се промени. Но мнозина, сред които и консерваторите в Техеран, не са доволни от тази сделка, пише италианският в. "Кориере дела сера".

Бяха необходими няколко часа, за да се види ясно какъв икономически и политически потенциал съдържа в себе си споразумението за иранската ядрена програма. Дори още преди Международната агенция за атомна енергия да публикува в събота доклада си, в който удостоверява, че Техеран се придържа към изискванията на ядреното споразумение, което пък да постави началото на вдигането на санкциите срещу Ислямската република, две новини привлякоха вниманието на всички медии по света.

Петима американци бяха освободени от ирански затвори, сред които журналистът на в. "Вашингтон пост" Джейсън Резаян. А иранското министерство на транспорта обяви, че ще закупи 114 самолета от консорциума Еърбъс. Това е една от най-големите поръчки в историята на европейския консорциум. Тя е на стойност над 10 милиарда евро. Детайлите предстои да се уточняват. Поръчката е била договорена тайно в продължение на месеци, припомня италианското издание.

Още по-експлозивно в глобален план може да бъде икономическото въздействие на ядреното споразумение. Смята се, че Иран има почти 100 милиарда долара, замразени в чужди банки. В идните месеци Иран ще може отново да разполага с тях. Сделката с Еърбъс е само първият пример какво ще направи Иран с тези пари. Вече месеци наред ръководителите на големи международни компании правят совалки до Техеран, привлечени от перспективата за един пазар, зажаднял за всичко, от автомобили до хладилници.

Голям повод за безпокойството е обаче завръщането на Техеран на петролните пазари. Властите на Иран вече обявиха, че искат да увеличат на 500 хиляди барела на ден износа на петрол към Азия и към Европа в идните седмици и да стигнат до 1 милион до края на годината. Тези перспективи допринесоха за още по-голям спад в цените на петрола, които и без това се понижиха под 30 долара за барел още в края на миналата седмица за първи път от 12 години, коментира всекидневникът.

Завръщането на Иран на пълноправна позиция в международната общност би могло да преобърне вътрешното геополитическо равновесие в региона. Това завръщане дава на западните страни нов важен играч в борбата срещу сунитския тероризъм и в разрешаването на кризите, които дестабилизират региона, принуждавайки милиони бежанци да търсят убежище в Европа, коментира вестникът.

Много неща зависят и от изхода на битката, която се води сега в Иран, където най-твърдолинейните и непоклатими последователи на режима не пропускат повод да атакуват ръководството на президента Хасан Рохани и на неговия външен министър Мохамад Джавад Зариф, които настояваха много за ядреното споразумение в името на икономическото спасяване на страната. Решителна среща в тази насока са парламентарните избори в Иран през март. Ако на тях спечелят консерваторите, ще бъде трудно да си представим сътрудничеството с този режим, който вероятно ще продължи да подклажда марионетните войни в Сирия, Ирак и Йемен. Но на изборите може везните да се наклонят и в полза на реформаторите, пише "Кориере дела сера".

Вестникът обръща внимание и на промяната в климата между Вашингтон и Техеран след 40 години на взаимно отхвърляне. Това вълнува традиционните съюзници на САЩ в Близкия изток, разтърсван от битката за регионално превъзходство, която се води между шиитски Иран и двете големи сунитски държави - Саудитска Арабия и Турция. Сближаването на САЩ и Иран поражда силно безпокойство и у Израел, който смята, че сделката с Иран не дава достатъчно гаранции относно военните амбиции на Техеран, въпреки че тя замразява за над 10 години иранската ядрена програма.

Размразяване в отношенията между САЩ и Иран за сметка на Саудитска Арабия

Влизането в сила на споразумението по иранската ядрена програма, в допълнение с размяната без прецедент на затворници между Вашингтон и Техеран, скрепи сближаването между Съединените щати и Иран за сметка на историческия американски съюзник Саудитска Арабия, пише по тази тема в понеделник агенция Франс прес.

Вашингтон официално заявява, че няма никакъв проект за помирение с Ислямската република и никакво прекрояване на съюзите му в Близкия изток. Но според анализатори правителството на Барак Обама храни надежди за възстановяване на баланс между двете страни съперници от Персийския залив - Саудитска Арабия и Иран - с амбицията да сложи край на войните в региона като тази, която разруши Сирия.

Опарени от военните си намеси в Близкия изток през 90-те години на 20 век и първите 10 на 21 век, САЩ заложиха на размразяване на отношенията с "черната овца" Иран, 35 години след скъсването на дипломатическите отношения, с риск да изоставят саудитския си съюзник, пише Франс прес.

"Визията на Обама за Персийския залив е равновесие", обобщава пред агенцията Фредерик Уери от изследователския Фонд за международен мир "Карнеги". Ако Рияд и Техеран "успеят поне да се изслушват, това ще улесни изтегляне на САЩ (от Близкия изток, бел. АФП) и насочване на приоритетите към Азия", каза анализаторът, имайки предвид политиката на преориентиране към Азиатско-Тихоокеанския район, за която Обама милее от 2009 г. Но последният скок на напрежението между Саудитска Арабия и Иран "разби на пух и прах тази амбиция за баланс".

Сунитската саудитска монархия и шиитската ислямска република Иран се конфронтират в конфликтите в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен. Взаимната им ненавист се изроди в началото на януари в открит сблъсък: Рияд скъса дипломатическите отношения с Техеран след нападения срещу саудитското посолство. То бе извършено от иранци, разгневени от екзекуцията на шиитски духовник в Саудитска Арабия. Американската дипломация, която бе предупредила неофициално Рияд какви опасности крие такава екзекуция, се въздържа открито да вземе страна и само призова за помирение.

Според Карим Саджапур от Фонда за международен мир "Карнеги" демонстрираната от САЩ неутралност създава проблеми.

"Това, която различава президента Обама от други президенти след 1979 г., е че в тази иранско-саудитска криза, САЩ не застават ясно на страната на Саудитска Арабия. Навремето те винаги бяха ръка за ръка. Това със сигурност вбесява" Рияд, обяснява анализаторът. "Сред държавите от Персийския залив има усещане, че Обама има афинитет към персите, персийската цивилизация, но не и към (арабските, бел. АФП) страни от Персийския залив", смята Саджапур.

Свръхбогатата саудитска петролна монархия, защитена от американския военен чадър, изпитва "някаква стратегическа ревност, изконен страх, че САЩ отново ще се сближат с Иран и ще установят под някаква форма регионално равновесие", допълва Уери.

Това би било връщане към "стратегията с двата стълба" на президента Ричард Никсън от 70-те години, която разчиташе едновременно на Рияд и на Техеран за гарантиране на сигурността в Персийския залив.

На доктрината обаче бе сложен край след ислямската революция от 1979 г., продължилата 444 дни заложническа криза в американското посолство и скъсването на дипломатическите отношения през април 1980 г.

Съединените щати и Иран възстановиха отношенията си единствено в името на ядрените преговори, подновени през есента на 2013 г., след 18 месеца тайни преговори. В крайна сметка на 14 юли 2015 г. бе сключено споразумението във Виена, влязло в сила в събота. То трябва да гарантира, че Техеран няма да се сдобие с атомна бомба, в замяна на вдигане на санкциите.

Текстът е знак за успех на усилията за неразпространение (на ядрените оръжия) и на американско-иранския диалог. Доказателство за това е обявената в събота размяна на заложници между САЩ и Иран. Подобен сценарий бе немислим преди няколко месеца. "Дипломацията винаги е нашият пръв избор, а войната е средство в краен случай", заяви американският държавен секретар Джон Кери.

Освен това случаят от миналия вторник с десетимата американски морски пехотинци, които се бяха заблудили и попаднали в ирански териториални води, се уреди за 24 часа.

Ръководителят на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф изрази тогава задоволство от добрия "диалог" с Вашингтон, нямащ нищо общо със "заплахите" в миналото.

Саудитският външен министър Адел ал Джубейр разкритикува на срещата в Лондон с Кери миналия четвъртък ролята на Иран във войни, унищожения, тероризъм, дестабилизиране и намеса в делата на други страни.

Според Алберто Фернандес, вицепрезидент на Института за близкоизточни медийни изследвания, САЩ са поели "пресметнат риск", сближавайки се с Техеран. Уравнението обаче изглежда нерешимо: "Как да затоплим отношенията с Иран, без да ядосаме съюзника си" Саудитска Арабия , се пита този бивш американски посланик.

По БТА

Още по темата
Още от Свят