Какво работят службите и трябва ли да има промени?

Справят ли се българските специални служби с работата, която се очаква от тях и ако не, кой е виновен за това? Този въпрос изскача периодично покрай някой скандал, но след това всичко стихва - до следващ скандал. През последните дни обединението "Демократична България", което е част от управляващата коалиция, изрази публично недоволството си от ефективността на службите, които по време на закритите парламентарни заседания не са дали вярна прогноза за руската военна агресия в Украйна.

"Службите пързалят премиера и кабинета за войната", коментира съпредседателят на ДБ ген. Атанас Атанасов, а в сряда ръководството на ДБ се закани да направи всичко необходимо, "за да изясним какви са способностите на службите и дали наистина те могат осигуряват висшето държавно ръководство с надеждна информация".

ДБ от месеци настояват да се преразгледат назначенията по върховете на службите, направени по време на двете служебни правителства на президента Румен Радев.

При управлението на Бойко Борисов службите бяха окомплектовани в тясно взаимодействие с ДПС и по подобие на прокуратурата, се превърнаха по-скоро в инструмент за изпълнение на поръчки срещу неудобни на властта, докато в същото време безпроблемно допускаха всякакви други безобразия като пачки и кюлчета в чекмеджетата на премиера.

За работата на цивилното и военното разузнаване пък може да се съди по други скандали, които тези служби периодично произвеждат и разкриват системни проблеми от законодателно естество, през кадрово и финансово необезпечение до силно политическо влияние, чужди интереси и т.н. 

Те обаче стават по-видими в кризисни ситуации като войната, която Русия започна до границите на България. Анализ за качеството на информацията, която службите подават към институциите, обаче липсва. А повдигането на въпроса с какво точно се занимават те, се тълкува само като персонална атака срещу ръководствата им.

Показателно е поведението на президента Румен Радев, който отхвърли всички критики към работата на службите, чиито ръководства бяха сменени ударно още от първото му служебно правителство миналата година. Тогава Радев повдигна принципни въпроси на кого служат службите, но след смяната на ръководствата им, те вече явно са отпаднали.

Качеството на информацията

През последните седмици поведението на България допуска няколко притеснителни неща, от което следва, че или информацията не е особено качествена или политиците не се съобразяват с информацията и анализите на специалните служби, което на свой ред постави въпроса дали въобще са нужни на държавата.

Държавното ръководство демонстрира спокойствие, граничещо с безгрижие, в навечерието на руската агресия и пропусна да засили отбранителния потенциал на страната, както направиха другите държави от източния фланг на НАТО.

Вече бившият военен министър Стефан Янев дори посъветва да не се чете чужда преса, която по това време, позовавайки се на западни разузнавателни източници, вече представяше доста детайлна информация за планираната от Путин "военна операция".

Представители на службите на няколко пъти информираха в различни формати президента и правителството за актуалната ситуация. Каквато е практиката, това ставаше при закрити врата.

Гражданският контрол върху службите като цяло е силно ограничен и минава само през специализирани парламентарни комисии, чиито заседания са закрити, а и не са много редовни. Годишните доклади на службите са изпълнени най-вече с общи постановки, на места по-повърхностни от медийни публикации и данни, от които е много трудно да се придобие реална информация за работата им.

Но парламентът остава единственият по-реален механизъм за контрол и оценка на дейността им.

В неделя съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов коментира публично, че "службите много ясно трябва да разберат, че не могат да идват на закрити заседания пред парламента и да приказват неща, които са несериозни и които не се потвърждават".

Източници на Меdiapool обаче коментираха, че шефовете на службите едва ли могат да си позволят да дадат конкретна информация пред толкова много хора и в толкова "проветрива среда".

Пред депутатите службите действително не са били конкретни, но това е и наложената практика. По някакво негласно правило сякаш се подразбира, че българските тайни служби боравят едва ли не с най-тайната информация в света и не могат да я споделят дори пред законодателния орган на държавата, от който в крайна сметка зависят решенията, свързани с националната сигурност. Този подход е в контраст с практиката в повечето европейски и натовски държави. За справка – последното изслушване на американските разузнавателни агенции в Комисията по разузнаване на Камарата на представителите.

Защо българската практика не се преразгледа, е въпрос, който трябва да бъде отправен и към институциите, които определят правилата на работа. Но мотивът, че всичко е "строго секретно", е удобен начин да не се разбере дали службите, издържани от всички данъкоплатци, действително се справят със задачите си.

Задават ли се нови кадрови смени?

Засега водещата формация в управлението "Продължаваме промяната" не дава сигнали, че намира за наложителни рокади по върховете на службите, чиято работа премиерът Кирил Петков на няколко пъти оцени високо.

Един от министрите му обаче – отговарящият за транспорта Николай Събев - поиска оставката на шефа на Национална служба за охрана Емил Тонев, който според него е допуснал премиерът да бъде замерян със снежни топки на връх Шипка. До подобна рокада едва ли ще се стигне, след като президентът рязко отхвърли такава възможност.

Дори ако правителството реши да предприеме някакви рокади, те няма как да станат против волята на президента, тъй като той ги освобождава и назначава със свой указ. 

"Нали не си представяте всяка новодошла власт или нов парламент да си подменят службите за сигурност? Ако това се случва, това означава, че те ще работят за властта, а не за държавата, особено в областта на корупцията", заяви Радев, който бе безкомпромисен срещу назначенията от времето на ГЕРБ.

Последните му изказвания, включително забележката министрите да не дават оценка за работата на службите, показват, че президентът е доста афектиран на тази тема. Коментарите му обаче трудно могат да се приемат като принципни, защото отново не повдигат конкретни въпроси за качеството на работата на службите, а се изчерпват с това да не се сменят началниците им, назначени с негова благословия.

Във вторник Румен Радев индиректно разкритикува правителството, че сформира щаб едва на десетия ден от войната в Украйна и прииждащия бежански поток, или че когато "започват да стрелят по някой ядрен реактор и ядрена централа, ние се сещаме за укрития". Той констатира, че липсват планове за действие, а системата е занемарена от десетилетия.

"Затова аз очаквам от ресорните министри, институции, законодатели енергични мерки, за създаване на единна система за управление на кризи", заяви в заключение президентът.

Тази огромна липса на система за управление на кризи обаче не е от вчера и Радев, като бивш командир на ВВС и изкарал първия си петгодишен мандат като президент и върховен главнокомандващ на Българската армия, би трябвало добре да знае това.

В този контекст е интересен и въпросът дали Радев е получавал адекватна информация и анализи от българските служби в месеците преди руската инвазия. И ако отговорът е "да", защо още на някое от предходните заседания на КСНС не е поставил ребром проблема за това, че страната ни е тотално неподготвена за криза от подобен мащаб.

Отделно от това, президентът е в комуникация с колегите си от ЕС и НАТО, така че няма как да не е бил предупреден за данните на други разузнавания какви точно са плановете на Кремъл.

На 6 януари, месец и половина преди Путин да разпореди "специалната военна операция", Румен Радев уверено заяви: "Към момента няма ескалация на кризата в Украйна".

"Никой не е искал нищо от България, така че всякакви спекулации на тази тема са излишни", коментира той в отговор на въпрос готви разполагането на части на НАТО у нас. 

На 15 февруари Радев свика КСНС, чийто изводи и решения изглеждат крайно неадекватни на предизвикателството, последвало девет дни по-късно.

Констатацията, че българските въоръжени сили нямат кадри, техника и пари, както и дългосрочните планове за справяне с тези дефицити, по никакъв начин не адресираха проблема с липсата на единна система за управление на кризи, за която сега Радев алармира.

Всичко това навежда на извода, че държавният глава или не е имал достъп до надеждна информация, или не се е съобразил с нея.

На кого служат службите?

Миналата година Радев мотивира смяната на шефовете на контраразузнаването и разузнаването с това, че са верни на Бойко Борисов, а не на България.
Те пък му отговориха, че така Радев едва ли не си отмъщава, задето службите работели срещу руските шпиони в България.

Същата теза използва и главният прокурор Иван Гешев, за да се противопостави на закриването на Специализираната прокуратура.

Сега, според обясненията на Радев излиза, че с няколко персонални промени, само за няколко месеца службите са преформатирани и вече няма проблеми и не е национално отговорно да се повдига темата за качеството на работата им.

Руските шпиони като част от вътрешната игра

Контраразузнаването и прокуратурата през последните две години наистина уличиха няколко руски дипломати и български граждани в шпионска дейност в полза на Русия.

Разкритията обикновено идват в ключови политически моменти, но по отношение на разкритите на шпиони възникна въпросът дали наистина това са най-опасните шпиони, след като всички са знаели с какво се занимават. За последно такъв беше случаят с "Вальо Шпионина", а преди това с "осветляването" на русофила на Николай Малинов.

Иначе, поне публично контраразузнаването не показва сериозни успехи в неутрализирането на хибридните заплахи. 

Според различни оценки на хора в сектора, а и от страна на няколко правителства, българското военно разузнаване е една от службите с висок авторитет и доверие в НАТО.

Но и тази служба е арена на скандали от няколко години, като шефовете ѝ често се сменят. 

Двете разузнавания - военното и цивилното, работят с различен тип източници, а през годините се е прокарвала и идеята за обединяването им, която обаче не може да си пробие път.

Каквото и да се прави обаче, то трябва да започне с ясна и честна оценка за настоящото състояние на българските специални служби като важен елемент от цялата система на националната сигурност. Разбира се, може и нищо да не се прави, ако всички са на мнение, че службите се справят отлично.

В момента президентът се е заинатил и явно дори не иска да започне такъв дебат. Ако е така, изглежда крайно безотговорно. Затова е действително важно Народното събрание да се заеме с проблема и да се опита да направи наистина задълбочен и компетентен анализ, въз основа на който да се предприемат необходимите стъпки за по-ефикасната дейност на българските спецслужби.