Какво разкриват за Тръмп и Обама реакциите им към атаките в Берлин и Анакара

Ужасните събития от понеделник – нападението срещу коледния пазар в Берлин и покушението срещу руския посланик в Анкара – предлагат естествен експеримент. Тъй като се случиха в краткия промеждутък от време, възникващ на всеки четири или осем години, в които Америка има както президент, така и избран президент, тези събития провокираха два вида изявления – едно на сегашната администрация и друго от тази, която скоро ще я наследи. Различията са показателни.

Първото отличие, както се очакваше, е проявената от администрацията на Обама предпазливост. В изявлението се казва, че варварщината в Берлин "по всичко личи е терористичен акт". Екипът на Тръмп я нарича просто "ужасяваща терористична атака". Белият дом избягва спекулации относно мотивацията на турския атентатор. За разлика от него, екипът на Тръмп го нарича "радикален ислямистки терорист".

Още по-забележително е, че двете администрации използват атаките, за да разкажат радикално различни истории за това кой е бил атакуван и защо. Администрацията на Обама определя жертвите като представители на една държава. В неговото изявление от пет изречения за нападението в Берлин четири пъти са използвани думите "Германия" или "германски". И Белият дом обвързва стратегически Съединените щати и Германия, декларирайки, че "Германия е един от нашите най-близки партньори и най-силни съюзници."

Реакцията на екипа на Обама спрямо покушението в Анкара също е държавно-центрирано. В него се изразяват "съболезнования към руския народ и правителството" и се декларира, че "ние сме единни с Русия и Турция в нашата решимост за противопоставяне на тероризма във всичките му форми."

Русия и Турция не са "партньори" и "съюзници" на САЩ по начина, по който е Германия. И все пак администрацията на Обама подразбира свят, в който дори държави със съвсем различни интереси си сътрудничат срещу техния общ враг – "тероризма във всичките му форми."

Взети заедно, изявленията за Берлин и Анкара отразяват либералния международен ред, изграден с помощта на САЩ след Втората световна война: вътрешен кръг на сътрудничество, свързващ Съединените щати и най-близките му съюзници от НАТО, заобиколен от по-широк кръг, представен от универсални организации като ООН, в които страните се обединяват отвъд идеологически и геополитически линии, за да се борят с транснационалните злини, които са заплаха за всички тях.

Изявлението на екипа на Тръмп е напълно различно. То описва жертвите в Берлин не като членове на една държава, а на религия. В изявлението не се говори за жертвите като за германци. (Думите "Германия" или "германци" не са споменати нито веднъж.)

Вместо това са определени като хора, които са убити "докато се готвят да празнуват Коледа."

В изявлението на Обама няма никакви допускания за вярата на жертвите – просто се отбелязва, че атаката е станала на "коледен пазар". Обратното, в изявлението на Тръмп се допуска, че всички жертви празнуват Коледа. И убитите в Берлин се свързват с други "християни", като се посочва: "Групировката "Ислямска държава" и други ислямистки терористи избиват постоянно християните в техните общности и на местата им за богослужение като част от своя глобален джихад."

Контрастът става дори още по-рязък като се добави и реакцията на екипа на Тръмп спрямо атаката в Анкара.

За разлика от изявлението на Обама, в което не се казва нищо за вярата на атентатора, Тръмп го нарича "радикален ислямистки терорист".

В позицията на Тръпм не се казва нищо и за работа както с Русия, така и с Турция, още по-малко за съвместна работа срещу "тероризма във всичките му форми", което предполага, че тероризмът има и други форми, освен вкоренените в Исляма.

Какво ни казват тези изявления? Екипът на Обама дефинира битката срещу тероризма като конфликт, в който страни от всички религии и идеологии се изправят заедно срещу общия враг, който няма държава и гражданство, докато екипът на Тръмп го дефинира като конфликт между Християнския свят и Исляма. (По същия начин го определя и "Ислямска държава". "Ислямска държава" също разглежда света в понятията на религиозни цивилизации, отколкото на държави.)

Гледната точка на Обама за света по естествен начин предпоставя, че предотвратяването на тероризма изисква сътрудничество между различни държави. Естествената предпоставка при Тръмп е, че предотвратяването на тероризма изисква мюсюлманите да бъдат държани вън. Нито едно от изявленията на Тръвп не признава възможността, че християни могат да извършат терористичен акт или мюсюлмани може да са негови жертви. (В действителност същия ден, в който се случиха атаките в Анкара и Берлин, въоръжен нападател откри огън в джамия в швейцарския град Цюрих и рани трима.)

Посланието към мюсюлманите в Германия и САЩ е същото, което Тръмп отправи преди повече от година: Вие сте вътрешния враг.

* Превод: Mediapool.bg