Какво се крие зад насилието в Киргизстан?

Спиралата на сблъсъците в Южен Киргизстан се разрасна извън контрол. Потвърдена е смъртта на 118 души, 1500 са ранени, десетки хиляди етнически узбеки избягаха в съседен Узбекистан. (статията е публикувана на 14 юни - бел. ред.).

Убитите със сигурност са повече от официално потвърдените. Местните мюсюлмански традиции изискват покойните да бъдат погребани до 24 часа. Много хора погребват близките си веднага, без да регистрират смъртта им.

Узбеките са едва 15 процента от 5.4-милионното население на Киргизстан. Повечето живеят в южната част на страната, където са мнозинство. Долината Фергана, където бяха извършени повечето убийства, бе поделена произволно от Сталин през 20-те години на миналия век между Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. В резултат на това поделяне Киргизката съветска република се оказа със значително узбекско население, Узбекската съветска република - с таджики и т.н.

Докато имаше Съветски съюз и републиките бяха част от една и съща държава, това на практика нямаше значение. Но когато Съветският съюз се разпадна, тези изкуствено начертани граници между новите независими държави станаха окончателни и разпалиха етнически напрежения.

Временното правителство на Киргизстан не успя да обуздае насилието. Изпълняващата длъжността президент Роза Отунбаева каза, че страната има нужда от външна помощ и отправи призив към Русия да изпрати мироопазващи сили. Силите за сигурност получиха заповед да стрелят на месо.

Руското правителство първоначално отговори, че насилието е вътрешен проблем на Киргизстан, с който той трябва да се справи сам, и се съгласи да достави единствено хуманитарна помощ. Ден по-късно Русия изпрати парашутисти да охраняват военната ѝ база Кант в Северен Киргизстан. САЩ също имат военна база, но не бяха поканени да се намесят с военна сила.

Причината за безредиците, избухнали между киргизи и етнически узбеки в Ош, втория град в Киргизстан, остава неясна. Наблюдатели смятат, че събитията са оркестрирани от хора, които искат да се възползват от отдавнашните напрежения между двете етнически групи.

Временното правителство хвърли вината върху бившия президент Курманбек Бакиев и поддръжниците му. Правителството твърди, че те са подбудили безредиците, за да провалят предложения от него национален референдум за нова конституция, насрочен за 27 юни. Бакиев, който бе свален с народен бунт през април и сега живее в изгнание, отхвърли обвиненията.

Вълната от насилие бе подхранена от политиката. Бакиев е роден в юга. Твърдината му бе в Джалалабад, където все още има мнозина поддръжници. Етническите узбеки, които нямат почти никаква роля в обществения живот - нито в правителството, нито в регионалните администрации, нито в армията - подкрепиха временното правителство, което се стреми да замени авторитарното президентско управление с парламентарна република.

Каквато и да е причината, сблъскванията между етнически киргизи и узбеки бяха ожесточени. Очевидци твърдят, че армията, която се състои предимно от етнически киргизи, е застанала на страната на своите.

Насилието обхвана Джалалабад през уикенда. Макар че и двете страни извършиха жестокости, киргизите надделяха. Домове на узбеки бяха плячкосани и опожарени - от километри се виждаха стълбове дим - жени бяха изнасилвани, въоръжени банди киргизи тормозеха и нападаха узбеки. На много места в Ош бе прекъснато електро и газоснабдяването. Ограбени бяха магазини, възникна недостиг на храни.

Мнозина етнически узбеки - главно жени, деца и старци - избягаха от града към близката граница с Узбекистан, за да търсят по-голяма сигурност. Според официални узбекски данни 32 000 души са минали границата и са настанени във временни палаткови лагери. Неофициално се смята, че най-малко 75 000 души са избягали от Киргизстан. Неправителствена организация в Узбекистан казва, че над 200 000 узбеки са намерили убежище там.

"Това е бедствие от гледна точка на човешките права", казва Андреа Берг, изследователка в правозащитната организация Хюман Райтс Уоч (Human Rights Watch) в Ню Йорк. Нейни представители бяха в Ош, когато избухнаха безредиците. На Берг се обаждали по телефона много отчаяни хора, които не можели да напуснат града заради блокадите на киргизки банди. Узбекските жени и деца, които успели да излязат от града, се събират в села до границата и не знаят какво се е случило с техните съпрузи, бащи и братя.

Сегашните безредици са най-тежките прояви на насилие в Централна Азия от 20 години. През юни 1990 г. при сблъсквания между киргизи и узбеки в района на Ош загинаха стотици хора. Конфликтът бе потушен с бързата намеса на съветски войски. След смазването на бунта властта завзе Аскар Акаев и управлява Киргизстан като президент до 2005, когато "революцията на лалетата" го свали и издигна на негово място Бакиев.

По БТА