Какво се очаква да получим срещу още 4 млн. лева за е-здравеопазване?

Какво се очаква да получим срещу още 4 млн. лева за е-здравеопазване?

Министерството на здравеопазването обяви в края на август обществена поръчка за изграждането на националната здравноинформационна система, която трябва да положи основите на реално функциониращо електронно здравеопазване. Срещу още 4 125 000 лв. без ДДС (колкото е прогнозната стойност на поръчката) трябва да бъде осигурена свързаност между множеството разработени и функциониращи в момента електронни системи в здравеопазването, правени през годините на парче , заради които миналата година Сметната палата констатира “десетгодишен провал на електронното здравеопазване“ .

“Полагаме основите“

Обединяването на сегашните кръпки в обща система и надграждането ѝ с нови елементи трябва да бъде факт до края на 2019 година, за което здравният министър Кирил Ананиев е поел ангажимент и пред Народното събрание.

Проектът за електронно здравеопазване е по оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 година и включва няколко модула.

Сред тях са разработка и доработка на електронни регистри в здравеопазването, създаване на подсистема за електронни административни услуги, електронно медицинско досие, електронни рецепта и направление.

“С изграждането на Националната здравноинформационна система (НЗИС) ще се положи основата на електронното здравеопазване. С изпълнението на проекта ще бъде осъществена свързаност между множеството разработени и функциониращи в момента електронни системи в областта на здравеопазването, между които тези на НЗОК, на националните центрове и изпълнителни агенции, на лечебни заведения и т.н. Чрез интеграцията процесите в здравеопазването ще се обвържат в единна система с възможност за обмен и контрол на информацията в реално време. Така ще се постигне подобряване на организацията, контрола, планирането и прогнозирането на дейностите в системата на здравеопазването“, обясниха от здравното министерство пред Mediapool какви са целите на проекта.


Здравноинформационната система трябва да свърже всички участници в здравеопазването

Електронни регистри за над 1 млн. лева

Най-сериозен ресурс - 1 191 666 лева без ДДС, ще бъде насочен към разработката и доработката на необходимите регистри за функционирането на НЗИС. Този модул предвижда разработване, внедряване, надграждане и интеграция със системата на минимум 35 електронни регистри.

Например - Регистър на разрешените клинични изпитвания, Регистър на издадените разрешения за паралелен износ на лекарства, Система за проследяване на лекарствената безопасност, Регистър на кръводаряването, Регистър на генетичните изследвания, Регистър на медицинските изделия, Национален скринингов регистър за проведените скринингови изследвания и др.

“Ще се въведе единен стандарт за структуриране и работа с електронните регистри в сектор “Здравеопазване“. Чрез този стандарт структурата на регистрите в сектора и процесите по работата с тях ще бъдат унифицирани. Публичната информация от регистрите ще бъде достъпна за всички граждани, бизнеса и администрациите през портала за отворени данни. Системата ще генерира актуална информация в реално време. Част от регистрите в сектора, които понастоящем се поддържат в Excel и Word, ще бъдат електронизирани. Това ще улесни институциите при поддържането им“, обясниха от здравното министерство.

“Например - информация, която към момента е налична в отделни регистри на всеки от 28-те Центъра за спешна медицинска помощ или 28-те Регионални здравни инспекции вече ще се подава към един централизиран регистър. По този начин ще бъде затегнат контролът върху дейността на съответните структури; ще се избегне подаването на фрагментирана, непълна и закъсняла информация, което ще способства за облекчаване на процесите по анализиране на наличните бази данни; ще бъде улеснен достъпът на гражданите, бизнеса, институциите“, поясниха от министерството.

Е-услугите за гражданите и бизнеса ще струват 891 666 лева

Другият съществен разход ще е за изграждането на подсистема за електронни административни услуги за гражданите и бизнеса.

В момента МЗ и институциите под неговата шапка предоставят над 260 административни услуги като издаването на различни разрешения – например за осъществяването на дейност от лечебните заведения, за внос, износ, търговия с лекарства, провеждане на клинични изпитвания, за търговия с медицински изделия, за търговия с натурални, минерални, изворни и трапезни води, заверка на документи, и др.

В рамките на проекта трябва да бъдат създадени минимум 66 електронни административни услуги. От здравното министерство уточниха пред Mediapool, че административните услуги, които ще бъдат разработени, ще бъдат определени по време на изпълнението след сключването на договор с изпълнителя.

“Физическите и юридически лица ще могат да заявяват административна услуга изцяло или частично (в случаите, в които услугата изисква да се представи подписан и/или подпечатан хартиен документ) по електронен път. Автоматично ще бъде предоставена възможност за заплащане на необходимите законово определени такси по електронен път, за проследяване статуса на изпълнение на услугата, за получаване на резултата от услугата“, обясниха от МЗ.

Още 410 000 лева за здравно-информационен портал

Обявената обществена поръчка предвижда и изграждането на здравно-информационен портал, който ще служи като входна точка за потребителите до всички компоненти на здравно-информационната система. Предвидено е и разработването на мобилно приложение.

Порталът ще осигурява достъп на пациентите и медицинските специалисти до т.нар. здравен запис - част от здравното досие на пациента.

Здравно-информационния портал ще бъде насочен към четири основни целеви групи потребители - българските граждани, европейските граждани, медицинските специалисти и институциите в сферата на здравеопазването.

“Общодостъпната информационна секция на портала ще дава възможност за популяризиране на специализирани информационни ресурси, предназначени за медицински специалисти и граждани: за здравословен начин на живот, за превенция на заболявания, за информация за здравното състояние, за ресурсите и възможностите на здравната система, информация за образованието в системата на българското здравеопазване, за профилактиката, диагностиката, лечението, правата на пациентите и медицинското съсловие и др“, обясниха от МЗ.

През портала всички граждани ще могат да преглеждат цялата налична за тях здравна информация – ползвани направления, извършени прегледи и изследвания, предписвани лекарства, оказвана медицинска помощ, минали хоспитализации и т.н.

Отново чрез портала медицинската история на пациента ще бъде достъпна за медицинските специалисти.

Пациентите ще имат достъп до своята здравна информация или до здравната информация на лицата, на които са родители, настойници или попечители, след регистрация, като използват квалифициран електронен подпис за идентификация или националната система за електронна идентификация, по реда на Закона за електронната идентификация.

Това не е първият път, в който ще се похарчат пари за изграждането на Национален здравен портал. През 2008 година подобен портал вече беше създаден по проект на здравното министерство и бившото Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), като за него бяха платени 300 000 лева. По същия проект тогава бяха дадени и 900 000 лева за електронни здравни картони на служителите на държавната администрация, с което беше дублирано създаването на пациентски досиета за всички здравноосигурени граждани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

И отново електронно досие за 831 666 лева

И в момента здравно осигурените граждани имат електронни досиета, в които се съхранява цялата информация за пътя им като пациенти от 2000 година насам, но само за дейностите, финансирани от здравната каса.

В тях се съдържа информация за избора на личен лекар, както и за всички извършени на пациента прегледи и медицински дейности от личния лекар, лекарите специалисти, болниците, направените изследвания в лабораториите, получените лекарства по линия на НЗОК в аптеките.

До тази година достъпът до досиетата ставаше с код, получаван от районните здравни каси и услугата беше слабо популярна, а от тази година за вход служи и персоналният идентификационен код (ПИК) на Националната агенция на приходите (НАП).

Сега идеята е електронното медицинско досие на пациента (електронния здравен запис) да съхранява цялата здравна история на всеки пациент, независимо от източника на финансиране и мястото на предоставяне на здравните услуги.

“Предназначението на електронното медицинско досие е да осигури на гражданите и медицинските специалисти пълна по обем медицинска информация, която е от значение в процеса на профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация“, обясниха от МЗ.

800 000 лева за електронна рецепта и направление

Въвеждането на електронна рецепта и направление, за които също се говори от над 10 години и през известно време властите обявяват, че всеки момент ще тръгнат, ще струва 800 000 лева според прогнозната стойност в обявената обществена поръчка.

Чрез електронната рецепта и електронното направление предписването и отпускането на лекарства, медицински изделия, както и издаването, изпълнението и отчитането на направления и рецепти ще става изцяло по електронен път. От МЗ обясниха, че наличието на тези две електронни услуги ще позволява събиране и обобщаване на данни, които ще служат за последваща обработка, анализ и прогнози – например за употребата на лекарствени продукти.

”Функционирането на подсистемата за електронна рецепта и направление ще гарантира прозрачност на процесите по предоставяне на медицинската помощ т.е. ще бъдат сведени до минимум злоупотребите в системата на българското здравеопазване. Ще се повиши ефективността на здравната система и ефикасността при изразходване на финансови средства. Подсистемата ще спомогне за по-доброто определяне на лекарствените терапии и за проследяването на ефекта им върху пациентите“, заявиха от МЗ.

Крайният срок за подаване на оферти по тези модули е до 17.30 часа на 1 октомври 2018 година, а постъпилите предложения ще бъдат отворени публично на следващия ден в 14.00 часа.

Работата и разходите по е-здравеопазването не свършват с това

С тези дейности обаче работата и разходите по електронното здравеопазване не свършват. Проектът предвижда и още дейности, за които все още не е обявена поръчка, и е на обща стойност 12 млн. лева.

На следващ етап трябва да бъде създадена подсистема за идентификация и автентикация (single sign-on), за да се поддържа единен вход за потребители в НЗИС. Единният вход в системата ще бъде реализиран на базата на националната схема за електронна идентификация по реда на Закона за електронната идентификация.

Освен това се предвижда изграждане на подсистема за събиране на информация от болниците. Чрез нея данните за хоспитализациите, извършените дейности и направените разходи за лечение по видове ще се подават в реално време или периодично чрез използваните в лечебните заведения програмни продукти.

Друг компонент на проекта е “Изграждане на система за мониторинг и контрол в здравеопазването (DWH – Data warehouse)“. Ще бъде изградена система за мониторинг и контрол на електронното здравеопазване, която ще предоставя възможност за анализ на данните от всички елементи на НЗИС, като ще предостави и функционалност за финансово управление и мониторинг на разходите за дейности, финансирани директно от МЗ.  

Още по темата
Още от Анализи и Коментари