Какво се случва с най-богатите украински олигарси

Институтът за глобални анализи с основатели д-р Румена Филипова и д-р Гергана Янкова-Димова стартира поредица от статии "Ukraine Insider", където международни експерти по Украйна анализират най-значимите политически, исторически, медийни и икономически тенденции в страната след началото на инвазията на Кремъл. В първата статия историкът проф. Андрий Портнов анализира исторически изкривените представи на Владимир Путин за Украйна и обяснява историческата траектория на развитието на украинската държавност и национално самосъзнание. В настоящата втора статия експертът д-р Лиана Семчук проследява намаляващите регионални разделения в Украйна по отношение на външнополитически предпочитания, език и позиции спрямо вътрешната политика. Също така изследва свиващото се влияние на олигарсите.

Както в Русия, така и в Украйна понятието "олигарх" се използва почти ежедневно. Във всекидневната реч повечето хора използват тази дума, за да опишат свръхбогати лица, които са близки до действащи политици, предполага се, че са корумпирани и трупат огромно богатство – голяма част от което е скрито в техните офшорни банкови сметки.

Съществуващата литература за тези участници описва олигарсите като бизнесмени, появили се след разпадането на Съветския съюз, като "най-богатите членове на елита" на обществото, които "използват богатството си, за да упражняват политическо влияние".

Особено в Украйна олигарсите са много силно вкоренени в своите региони, като по-голямата част от тяхното влияние и стопанска дейност се ограничава до тази специфична среда. Това се дължи главно на икономическите характеристики на украинските региони, преимуществено на изток, където има значителни природни ресурси.

Организацията на икономиката около големи сектори като въглищата означава, че чрез завладяването на конкретен икономически сектор в рамките на даден регион тези икономически групи са в състояние да доминират в цялата производствена верига с малка или никаква външна конкуренция. Първоначално интересите, които успяват да контролират предприятията, са били или вътрешни за режима лица, имащи опит в съветската икономика и достъп до широки интелектуални мрежи, изградени по времето на Съветския съюз, или са по-млади и "по-предприемчиви" с необходимите политико-икономически връзки. И в двата случая тези лица са имали стратегически добри позиции за постигане на икономическо обогатяване.

Следователно регионалната икономическа структура на Източна Украйна, по-специално на Донецк и Луганск, позволява появата и утвърждаването на най-мощните олигархични групи в страната, които в исторически план са хвърляли огромните си ресурси зад конкретни политически кандидати и партии. Веднъж избрани на власт, тези политически сили след това представляват интересите на конкретните олигарси, които по същество са ги поставили на властова позиция.

Ролята на олигарсите през сепаратистката криза на изток от 2014 г.

Като се има предвид нежеланието на олигарсите за демократични реформи, кризата от 2013-2014 г. е ключов момент за тази група, тъй като основните въпроси пред Украйна са бъдещата политическа посока на страната и изпълнението на антикорупционните и демократичните реформи.

За тази цел олигарсите, които предоствят политическата си тежест на Виктор Янукович, първоначално подкрепят неговия завой встрани от ЕС. Едно от ключовите лица, което често попада в центъра на вниманието, особено през 2014 г., е най-богатият украински олигарх Ринат Ахметов. Както и при други членове на постсъветския икономически елит, 90-те години на миналия век изтласкват Ахметов на преден план, след като първоначално се е утвърдил на бизнес сцената в Донецк чрез благоприятни връзки.

Подобно на повечето други олигарси в регионите, Ахметов започва да култивира лоялността на жителите на Донецк с инвестиции в целия регион и чрез предприятията си, в които работят стотици хиляди души.

След като се издига на върха в Донбас, заемайки позиция, която направлява повечето политически и социално-икономически събития в региона, Ахметов разширява влиянието си до национално ниво и осигурява силна подкрепа на регионални политици като Виктор Янукович и неговата Партия на регионите.

Що се отнася до събитията от 2014 г., след загубата на властта на Янукович, мощни регионални магнати като Ахметов са по същество единствените крепители на властта, разполагащи с необходимите ресурси, които могат да повлияят на траекторията на краткосрочното регионално социално-политическо развитие. Въпреки това, за разлика от олигарсите в региони като Харков или Днепропетровск, Ахметов и тези олигарси, концентрирани в тежката промишленост и добивния сектор в Донецк, застават зад Янукович. Те използват сепаратистките протести като начин да окажат натиск върху Киев за повече регионална автономия, вместо да предприемат конкретни действия за предотвратяване на ескалацията на събитията по време на решаващите етапи на размириците.

В Донбас най-изтъкнатите членове на икономическия елит позволяват успешното организиране на сепаратистките бунтове чрез средства като контрола си върху хиляди работници, местната политическа администрация и до известна степен влияние върху регионалната полиция и силите за сигурност. Това в крайна сметка поставя олигарси като Ахметов в първостепенна позиция да определят протестните събития от самото начало.

Въпреки че директните примери са рядкост, в интернет са достъпни публични изявления, които показават симпатия спрямо протестиращите срещу Евромайдана. Например, Ахметов прави няколко изявления, в които изразява подкрепата си за протестиращите за повече децентрализация през 2014 г. и за правото им да говорят руски език. Това е исторически обусловен въпрос, който предизвиква протести и подхранва регионалните разделения между източната и западната част на страната.

Освен това в академичните изследвания съществуват и индикации, че в началото Ахметов активно се е опитвал да управлява протеста, като "е финансирал проруските протести, за да ги накара да изглеждат като реална заплаха, и ги е използвал като разменна монета за повече отстъпки [и] неговата клиентелистка мрежа също се е опитвала да управлява страховете на хората, за да мобилизира подкрепа срещу Киев".

Всички тези индикатори подчертават факта, че поне до инвазията през 2022 г. Украйна е повече или помалко завладяна държава, в която най-важните вътрешнополитически решения са силно направлявани от олигарсите чрез политическите актьори, които те са поставили на властови позиции.

Вероятното бъдеще на украинските олигарси след войната от 2022 г.

Войната от 2022 г. в много отношения окуражава правителството на Зеленски да продължи инициативите, които той обещава да предприеме, след като поема президентския пост, най-вече обещанието да ограничи влиянието на олигарсите върху държавата.

Преди инвазията, въпреки че през ноември 2021 г. подписва т.нар. антиолигархичен закон, усилията за неговото прилагане на практика не съществуват. Но след като Украйна получава статут на страна кандидатка за членство в ЕС, през юли 2022 г. Съветът за сигурност и отбрана на Украйна е натоварен със задачата да създаде официален регистър на лицата, които се класифицират като олигарси.

Според съобщенията около 86 представители на украинския елит вероятно ще фигурират в този списък. Въпреки че продължаването на тези усилия неизбежно ще бъде поставено под въпрос от войната и нейното развитие, вече има няколко индикатора, които подсказват, че бъдещето на украинския бизнес елит вероятно ще бъде коренно различно от това преди войната през 2022 г.

На първо място, в безпрецедентен ход, в стремежа си да намали шансовете да бъде включен в списъка и да се съобрази с променящите се условия, Ахметов обяви, че основната му инвестиционна компания System Capital Management (SCM) ще излезе от огромния си медиен бизнес и ще прехвърли лицензите си на украинската държава (Anon., 2022). Развитието, което Ахметов определи като "неволно", представлява първата голяма стъпка в независимата история на страната, която подкопава едно от най-влиятелните средства, чрез които олигарсите исторически проектират своето влияние.

Медийният пейзаж в Украйна е печално известен като доминиран от олигарсите. Tелевизията – най-популярният източник на потребление на новини в страната, е доминирана от няколко бизнес групи. Чрез ограничаване на способността им да разпространяват информация, която би обслужвала личните им интереси, възможностите на олигарсите да продължат да формират общественото мнение в Украйна вероятно ще намалеят през следващите години.

В друг смел ход, също през юли 2022 г., президентът Зеленски решително скъсва връзки с Игор Коломойски, като, както се съобщава, лишава олигарха от украинско гражданство. Решението представлява важна стъпка от страна на Зеленски, който преди това е силно критикуван за предполагаемите си връзки с олигарха, тъй като Коломойски е широко подозиран, че е помогнал за избирането на Зеленски за президент през 2019 г.

Вероятно е в Украйна да има още подобни законодателни инициативи и опити за установяване на контрол върху икономическите субекти занапред, тъй като Зеленски продължава да е твърдо решен да приближи Украйна към ЕС.

Второ, самият мащаб на физическото унищожение на икономическите активи от войната – особено в Източна Украйна, основната база на Ахметов, е още един решаващ фактор, който вече е довел до загуба на икономическата мощ на олигарсите. Унищожителното въздействие на войната върху индустриалния капацитет на Ахметов означава, че икономическата мощ на олигарха е намаляла с 4.3 млрд. долара от началото на инвазията.

Оттогава Ахметов е завел дело в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу Русия, като иска обезщетение за унищожаването на активите му. Малко вероятно е той да успее да възстанови тези загуби, които са довели не само до смаляване на материалните активи, но и на местните политически и трудови сили, които олигархът преди това е контролирал.

Предстои да видим дали Украйна ще успее да се възползва от импулса и да продължи с прилагането на антикорупционните и антиолигархичните инициативи, но няма съмнение, че войната оказа трансформиращо въздействие върху обществото.

Много зависи и от това дали Зеленски и сегашното украинско правителство ще успеят да оцелеят във войната през следващата(ите) година(и), но пълен обрат на сегашните политики и тенденции е много малко вероятен в краткосрочен план. Цялата концепция за олигарсите, каквато Украйна познаваше, вече е подложена на силно изпитание.

*Д-р Лиана Семчук е водещ анализатор за Европа и Евразия в консултантската фирма за стратегически рискове Sibylline, Великобритания. Преди това Лиана работи в сферата на управленското консултиране, както и в публичния сектор в САЩ, включително в Сената на САЩ и в правителството на щата Илинойс. През 2021 г. Лиана успешно завършва докторската си дисертация в Оксфордския университет, Nuffield College, като проучва влиянието на олигарсите върху първоначалните измерения на сепаратистката криза в Източна Украйна през 2014 г.