Какво става в държавата

Събитията от последната седмица оставят анализатори и публика раздвоени. Въпросът е дали сме свидетели на действителнa решимост на Борисов да прекрати определени корпоративни влияния в управлението или на обикновен театър с цел печелене на време.
Публичната информация, известна дотук, не е достатъчна за категорично заключение в едната или другата посока. Това поставя методологическия въпрос за интерпретацията на събития при висока степен на неяснота и несигурност.

Най-лесно е да се каже, че трябва да се изчака и често това е най-мъдрата политика.

Същевременно обаче неяснотата и несигурността може да се окажат по-трайни от очакваното и да започнат самите да работят в полза на някой от играчите. Нещо повече, изчакването никога не е във вакуум и бързо се насища с най-различни версии, които могат да се основават на следното:

Претенции за достъп до вътрешна информация:

Почти веднага ще се появят интерпретатори, които ще твърдят, че имат "вътрешна" информация за действителните намерения на един или друг политически субект и най-вече на Борисов. Тези интерпретации се разпознават по енигматичността на говорителите и уж случайно изтървани фрази от рода на "като говорихме вчера" или "последния SMS, който той ми изпрати…".

По принцип тези интерпретации трябва да се пропускат или да им се дава много ниска информационна стойност. Те не редуцират неяснотата и несигурността, а по-скоро ги сгъстяват. Те надценяват ролята на намеренията на един или друг играч в даден момент и подценяват ролята на други фактори, които са извън контрола му.

При фалита на КТБ например самообявили се за близки до Цветан Василев с блеснал поглед обясняваха до последния момент, че той има план да стабилизира и върне банката си, като цитираха негови намерения, споделяха, че той единствен може да мобилизира ресурс от един милиард в страната и пр. и пр. Дори да приемем, че тази "вътрешна" информация е била вярна, тя се оказа с малко значение за изясняването на общата картина. А и в крайна сметка, всички подобни интерпретации разчитат на формирани трайни и непроменливи намерения у даден субект. Ами ако такива всъщност няма?

Дълбинна психология и душеведство:

Тези интерпретации разчитат на познание на "природата" на даден играч – "той е такъв и винаги ще действа по този начин". Ако е квалифициран като "мутра", ще действа като мутра; ако е "опортюнист" – ще е съответно опортюнист, ако е "страхлив и безволев" – очаква се безгръбначие.

Подобни интерпретации редуцират неяснотата и комплексността до действия на устойчиви типажи. Целият проблем е доколко категоризацията е правилна и доколко типажите са реалистични. Но дори и авторите на подобни интерпретации да са даровити в диагнозите си това, което те изключват по принцип, е рефлексивността на субектите, способността им да излизат от дадено русло на поведение, да не говорим и за прословутите катарзиси.
В крайна сметка дълбинната психология е малко като астрологията – планетите се движат по своите орбити и ако знаете рождената дата на някой, може да предскажете и поведението му. "Правдоподобността" на подобни теории може да бъде подкрепена с милиарди факти, така както може да бъде подкрепена и тезата, че земята е плоска (накъдето и да погледнеш, все изглежда плоска например). Поради този им характер, подобни теории също могат просто да бъдат пропуснати или да служат за развлечение на аудиторията.

Историцизъм:

"Досега даден играч винаги е постъпвал така, което означава, че и за в бъдеще ще постъпва така." Още Дейвид Хюм е разкритикувал липсата на логическа необходимост в подобни аргументи и псевдонаучността на непълните им индукции. Всъщност този тип аргументи не работят дори за природните науки, а да не говорим за науките за човека, където се добавя и свободната воля.

Все пак повторяемостта във времето на определено поведение може да ни даде основание за оценка на вероятности. От тази гледна точка е по-вероятно събитията от последната седмица да бъдат разглеждани повече като театър, отколкото като дълбинни намерения за раздяла със зависимости и корпоративни опашки.

Теории за политическите фенове:

За тях са предназначени изблици от рода на "мръсни, долни лъжци клатят държавата, но аз няма да им се дам". Феновете почват да викат "Мачкай!!!", а опонентите - да викат "У-у-у!!!". Друг ефект тези "теории" нямат.

За разлика от изброеното, съвременната политическа наука работи с модели на поведение, които съчетават анализ на рационалната калкулация на ползата от определено действие за даден играч в контекста на институционалните ограничения, с които той трябва да се съобразява. От тази гледна точка моделът на настоящата ситуация в общи линии изглежда по следния начин:

Борисов се е заявил като дългосрочен играч, чиято цел не е изход, а оставане в голямата политика. Това може да е мотивирано от различни причини, простиращи се от страх от разправа от страна на политически опоненти, до желание да остане в историята;
Сдвояването с Пеевски в общественото съзнание е очевидна пречка пред този курс на поведение – прави премиера да изглежда слаб, зависим, което води и до загуба на подкрепа. "Мисия Лондон 2" наистина като че ли му отвори очите за тази динамика;

В момента Доган и Пеевски са в изключително слаба позиция, което прави възможно предоговаряне на основни параметри на неофициалното споразумение между ГЕРБ и ДПС. Борисов трябва да изглежда активната страна, който е готов дори да "накърни" интереси на тандема, за да разсее всякакви "слухове и мълви за зависимости". Ergo, спират се обществени поръчки на фирми, свързвани с тях, прави се заявка за разкриване на международен доклад за КТБ;

Доган и Пеевски са в слаба позиция заради скандала с Местан, статията в "Шпигел", забраната им (ако информацията е вярна) за влизане в Турция и слуховете за контрабанда на български цигари, раздухвани от турската преса и служби. Пеевски предприема "очистваща" мярка – излиза от "Булгартабак" малко след като е влязъл официално в компанията ("гузен негонен бяга"). За да демонстрира активност, Йордан Цонев пък иска със закон да се разкрие доклада за КТБ (сякаш без закон не може). Медийната империя на Пеевски изчаквателно мълчи по проблема и продължава да удря по традиционните опоненти на Борисов, както и по президента Плевнелиев. Това поведение демонстрира, че ДПС и обръчите му усещат своята слабост.

Има два пътя за консумиране на позитиви от страна на Борисов в тази ситуация. Първият е, че за да не лъсне всичко просто като театър, той би трябвало да премине към по-сериозна конфронтация и стигане до дъното на аферите от близкото минало – включително КТБ, ролята на прокуратурата, влиянието на определени фигури при избора на магистрати и т.н. Този вариант изисква много воля и готовност от страна на Борисов сам да понесе негативи: т.е. цената му може да е много висока. Например вероятно обръщане на машината на Пеевски срещу него, компромати, ходове с прокуратурата и пр.

На по-ниска цена позитивите могат да се консумират от страна на Борисов, ако предизвика сравнително скоро предсрочни парламентарни избори. На тях той ще се яви като "демонстрирал" липса на свързаност с Пеевски и "безспорен" водач на десницата. РБ и проектът на Радан Кънев биха се оказали неподготвени, докато ДПС и БСП би трябвало да се примирят с евентуална нова загуба, особено що се отнася до левицата.

За да се позиционира ГЕРБ за предсрочните избори още по-добре, ударно се приемат антикорупционен закон, а може дори и поправки в закона за съдебната власт. Междувременно министър Горанов изтегля предвидените за цялата година заеми, за да не остави тази задача на служебно правителство. По този начин се гарантира и степен на спокойствие в банковия сектор.

Ако маневрата на Борисов успее и ГЕРБ се окаже с около 110 депутати в един по-малко раздробен парламент, преговорната му позиция би била значително по-добра и по отношение на ДПС, и по отношение на реформаторите. Той би получил нов мандат за управление, както и аргументи да иска признание на "политическата си воля" от страна на ЕС. Поръчките пак ще бъдат договорени от негово правителство, но фирмите ще имат едно наум, че той управлява "ръчно" парада. Разбира се, това ръчно управление ще изгърми в съдилищата, но това ще стане едва след изборите (ако изобщо съдебната система реагира адекватно).
Тоест събитията от последната седмица най-вероятно са подготовка за предсрочни избори.
Изборите са голямата драматургия на демокрацията – умението да убеждаваш хората е решаващо. Търсенето на пре-легитимиране чрез нов вот е допустим тактически ход, дори когато реално би довел до отлaгане на решаването на важните проблеми, до отлагане на развръзката на история, станала видима през 2013 г., а започнала по-рано.

Това, което впечатлява, е абсолютната ирационалност на РБ, особено в частта му, останала в правителството. Те най-вероятно ще бъдат обявени за виновни за неуспехите, липсата на кохерентно мнозинство и т.н.

Същевременно ще участват в подготовката на ГЕРБ за избори, без сами да са готови за подобно изпитание. С поведението си те помагат да бъде забравен и най-важния въпрос: защо изобщо се налага сега да се разсейват "слухове" за свързаност на Борисов и Пеевски? Както и защо ГЕРБ гласува с ДПС разводняването на съдебната реформа и си подписа сам негативния доклад на ЕС; защо беше отстранен най-неудобният за кръга Доган-Пеевски министър и т.н., и т.н. Но това е тема на друг разговор.

Разбира се, подобен тип анализи са валидни в рамките на определени допускания за рационалност. Ако субектите се отклонят от тях това значи, че или допускат грешка в калкулациите си, или поведението им се дължи на други – непублични фактори. Ако е второто, публиката пак получава полезна информация, в която може да не се съмнява.
Ако грешката в рационално-егоистичните калкулации пък се дължи на алтруизъм, желание да се защити общия интерес (дори на цена на лична жертва), поведението би било похвално дори героично. Но едно е да те обявят за Левски, друго е да го следваш.