Какво цели Путин?

Световните медии гадаят във вторник какво е накарало руския президент Владимир Путин да стигне до обявеното вчера от него решение за изтегляне на основния контингент от руските сили в Сирия и какви са целите на това решение.

Медиите дават различни отговори на тези въпроси, но като цяло анализите им съвпадат в заключението, че стъпката на руския президент дава повече шансове за политическо уреждане на конфликта.

„Гардиън”: Русия принуди Запада отново да сътрудничи с нея

Основната цел на руската операция в Сирия не е била нито унищожването на „Ислямска държава”, нито дори подкрепата и съхраняването на режима на Башар Асад, колкото да бъде накаран Западът отново, след събитията в Украйна, да сътрудничи с Москва. Тази цел бе постигната, поради което сега руските войски в Сирия могат да бъдат изтеглени. Такъв е основният извод в анаиза на британския вестник „Гардиън” за обявеното в понеделник от руския президент Владимир Путин решение.

Пет и половина месеца бомбардировки, 9 хиляди бойни полета,отложена оставка на режима на Башар Асад, гибелта на руския пътнически самолет в резултат на терористичен акт над Египет и прекратяване (при това завинаги) на „братската дружба” между турския и руския президент – такива са резултатите от руската интервенция в Сирия, която окончателно и безвъзвратно промени хода на събитията в петгодишния конфликт и свързаната с него геополитическа ситуация, пише „Гардиън”.

Той обръща специално внимание на думите на Путин от понеделник, че „задачите, поставени пред Министерството на отбраната като цяло са изпълнени”.  Неопределено формулираната цел „борба с тероризма”, която често става причина за затягане на военните операции и безкрайната продължителност на войните, явно обаче не е постигната – така или иначе „Ислямска държава” си съществува и никъде не се е денала, отбелязва „Гардиън”.

Но ако войските наистина бъдат изтеглени, това ще позволи да се избегне превръщането на сирийската кампания в дълга и завързана афера с растящ брой на жертвите сред руските военнослужещи, пише вестникът и добавя, че анализаторите вече отбелязват растящия брой на действащите в Сирия като технически и помощен персонал военни (като специални части, танкисти и артилеристи), които са започнали да се появяват извън пределите на руската база в Латакия.

„В руската армия няма особен ентусиазъм по отношение на сирийския конфликт, а съществува безпокойство от проблема за евентуално продължаване на кампанията. Колкото повече войски имате там, толкова по-уязвими ставате”, казва пред вестника Марк Галеоти, професор от Нюйоркския университет и експерт по международна политика, който в момента живее в Москва.

И въпреки това изявлението на Путин свари военните анализатори неподготвени: ако внезапната интервенция на Русия в Сирия можеше да бъде разгадана предварително заради тайното, но забележимо струпване на части за тилово осигуряване, никой не бе забелязал признаци за предстоящо изтегляне на военната групировка. Включително и и тези, които имат тесни връзки с представители на висшите руски военни кръгове, пише британското издание.

Вестникът е на мнение, че все пак трябва да се изчакат реални действия, за да се повярва на руските декларации. Разбира се, постоянните и потресаващи със своята неправдоподобност заявления, свързани с приключенията на руската армия в Украйна, както и изявленията, че цел на операцията в Сирия е „изключително” борбата с терористичните групировки, доведоха до там, че да се вярва на думите на официални руски източници е много трудно без определена доза здрав цинизъм. Да не говорим за постоянните и настойчиви заявления, че бомбардировките не са довели до никакви жертви сред мирното население, въпреки растящия брой факти, свидетелстващи за обратното, пише „Гардиън”.

В резултат на това у мнозина се питат дали наистина ще последва изтегляне на войските. Путин нареди то да започне във вторник, но крайна дата за приключването му не посочи, отбелязва вестникът.

Все пак според него към думите на Путин трябва да се отнасяме сериозно. Задачата за унищожаване на „Ислямска държава” наистина не е изпълнена, но никой (особено ако е видял къде в действителност падат руските бомби) не си е мислил, че това е била истинската цел. Даже и задачата да се удържи режима на Башар Асад на власт според мнозина анализатори също е била второстепенна, пише „Гардиън” и цитира независимия военен експерт Александър Горц, който казва: „След събитията в Украйна никой не искаше да си има работа с Русия, тъй че целта на руската кампания в Русия беше да принуди Запада отново да сътрудничи с Москва. Така и стана и сега те излизат от конфликта с минимални щети. Мисля, че това бе блестящ тактически ход”.

Газета.ру: Русия напуска, за да остане

Много експерти предполагаха, че главната цел на Русия е запазването под контрола на армията на Асад на онези части от територията на Сирия, които са населени с алауити (шиитско малцинство, към което принадлежи и родът на самия Асад – бел. ред.). Действията на руската авиация, макар и да се успяха напълно да пречупят ситуацията в полза на Асад, все пак помогнаха за заздравяване на позициите на неговите сили и доведоха до обсадата на Алепо – втория по значение град в страната, пише руското електронно издание Газета.ру.

То цитира военния експерт Виктор Мураховски, според когото решението за изтегляне на основния контингент от войски е обосновано от това, че главните райони, в които живее населението на Сирия са освободени. И ако до 30 септември, когато Русия официално обяви началото на операцията си, войските на Асад основно отстъпваха, сега съотношението на силите в района се е променило.

„Сирийската армия решава бойни задачи напълно самостоятелно. Започна мирен процес. Русия и САЩ разполагат със списък с няколко десетки групировки, които спазват споразумението за прекратяване на огъня. Освен това сирийската армия и нейните съюзници – кюрди и ирански формирования – постигнаха сериозни успехи и сега заплахата от разчленяване на Сирия, както и опасността от разпадане на официалните власти на по-голямата част от територията, на която живее 80-85% от населението, не съществуват”, казва експертът.

Той смята, че Русия продължава да нанася удари по районите, които са под контрола на „Ислямска държава” и „Ан Нусра”.

Пред „Газета.ру” експертът по въпросите на Централна Азия Аркадий Дубнов обръща внимание на факта, че в изявлението на Путин няма нито дума за „Ислямска държава”. „Трябва да признаем, че и досега ние не знаем какви именно задачи бяха поставени от Русия и с какво те реално се различаваха от онова, което беше казано на глас. Обяснението на министъра на отбраната Шойгу за унищожаването ва 2 хиляди бандити с произход от Русия, при това пак без да се спомене тяхната принадлежност към „ИД”, ме кара да предполагам, чеприетото решение е изключително политико-дипломатическо, а съвсем не военно. Мисля, че основната причина е предизвикана от постигнатите договорености със САЩ за определено разделяне на сферите на влияние в района, от съгласието на американците с военно присъствие на Русия – на военно-въздушната база Хмеймим и военно-морската база Тартус. Те остават руски, при това Тартус е много по-силно укрепена отколкото по-рано. Мисля, че някакви гаранции са били дадени и на Башар Асад от страна на американците за достатъчно дълъг период”, казва Дубнов.

Според ръководителя на Съвета по външна и отбранителна политика Фьодор Лукянов изтеглянето на основните сили може да се възприема и като демонстрация, че Асад вече трябва да решава проблемите си сам. В последно време неговите позиции започнаха да се разминават с руските, твърди експертът. Докато Асад настояваше за война до „победен край”, руските дипломати даваха да се разбере, че решаването на конфликта може да бъдеп само политическо. Това е сигнал към Дамаск, че Русия не се кани да върши вместо него цялата работа, казва Лусянов.

Според него изтеглянето на Русия от Сирия ще прилича на изтеглянето на САЩ от Афганистан – ще останат опорните пунктове и средствата за тяхната защита.

„Газета.ру” посочва освен това, че вече състоянието на руската икономика вълнува Путин повече от ситуацията в Сирия.

„Форин полиси”: Руското изтегляне може би подготвя почвата за оттегляне на Асад

Путинските войски помогнаха на Дамаск да надделее на сирийските въстаници. Сега, когато Русия се готви да напусне, няма ли да бъде последвана от Асад, пита в началото на анализа си американското издание „Форин полиси”.

Американски официални представители предупреждават, че още е много рано да се прецени каква част от руските войски в крайна сметка Путин е готов да върне у дома. Но така или иначе неговата неочаквана заповед от понеделник може да означава прекратяване на безусловната руска подкрепа за Асад и да даде рядък повод за оптимизъм и надежда за дипломатическо уреждане на жестоката кървава война в Сирия, пише изданието.

То припомня, че след като получи помощ от Русия за военното си закрепване режимът в Дамаск, сега той се опитва да се възползва от постиженията си и на масата на преговорите в Женева. Дни преди изявлението на Путин тези преговори отново се оказаха на границата на краха, след като в събота сирийското ръководство заяви, че не може да става дума за обсъждане на въпроси като формиране на преходно правителство, нова конституция и нови президентски избори.

Разногласията около дневния ред на преговорите предизвика у мнозина съмнения, че на този международен форум може да бъде постигнато каквото и да било. Ако обаче Русия е променила позицията си, това може да направи погрешни разчетите на сирийския режим.

„Изглежда Русия пренастройва поддръжката си за Асад, за да го накара на направи отстъпки на масата на преговорите, казва пред „Форин полиси” експертът за Сирия от вашингтонския Институт по близкоизточна политика Ендрю Тейблър. Засега няма никакви сигнали, че Асад е готов да направи каквито и да било отстъпки, добавя той.

Според някои атализатори обаче показната самоувереност на режима на Асад постепенно започва да топи. Директорът на Центъра за близкоизточни изследвания при университета на Оклахома Джошуа Лендис казва, че до миналата седмица познатите му от обкръжението на Асад в Дамаск изразявали „непоколебима и креслива увереност, че ще си върнат всяка педя сирийска земя и че Русия е техен партньор”. Напоследък обаче тези изявления били рязко прекратени. „Никой не вдига телефона в Дамаск. Затова си мисля че те са много объркани”, отбелязва Лендис.

Изглежда разчетите на Путин включват следните идеи: да се консолидират постиженията в Сирия и едновременно с това да се усмирят апетитите на сирийските преговарящи в Женева. Изглежда Путин иска да извлече от тези преговори максимолна изгода при минимални загуби, казва пред изданието анализаторът от Института за военни изследвания Кристофър Козак.

„Форин полиси” цитира и критика на администрацията на Барак Обама сенатора Джон Маккейн, който казва, че действията на Путин демонстрират удовлетвореността на Кремъл от резултатите от интервенцията в Сирия. По думите му чутото вчера от руския президент „е сигнал за увереността на Путин, че е бомбардирал и убил достатъчно опоненти на кръвожадния режим на Асад и е осигурил неговото оцеляване”. Според Маккейн войната най-вероятно ще се засегне и краят ѝ не се вижда.