Какво всъщност има в плановете за въглищен преход

Териториалните планове за преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник, които не се харесват на протестиращите четвърти ден работници основно в държавните мини и ТЕЦ в енергийния комплекс "Марица Изток", съдържат единствено датата 2038 г. за окончателно извеждане на въглищата от енергетиката. Дотогава трябва да се осигурят алтернативни 15 хил. работни места вместо сегашните под 12 хил. в тези производства. В плановете има само най-общ анализ за ефекта от прекратяването на тези дейности и са отбелязани сфери, които имат потенциал за развитие като заместващи бизнеси, за намаляване на замърсяването на въздуха от горенето на въглищата. Действително има индикативен списък с потенциални 11 инвестиции за общо 1.766 млрд. евро, които могат да заместят въглищата и да осигурят и запазят близо 4500 работни места от общо потенциално засегнати 11 100, като в този списък са и самите държавни мини "Марица Изток", както и "Националната електрическа компания".

Това става ясно от публикуваните от Министерството на енергетиката проекти на териториалните планове за трите региона, които на 30 септември – последния възможен ден, бяха изпратени за съгласуване с Европейската комисия. Целия октомври ще продължи дискусията с Брюксел по тях и са възможни корекции, като до края на 2023 г. плановете трябва да бъдат одобрени, за да не загубят тези региони и работещите там над 3.5 млрд. лв. безвъзмездни средства за зелена трансформация.

Представените от протестиращите миньорски синдикати в понеделник искания реално нямат нищо общо с териториалните планове, а по-скоро с плана за възстановяване и устойчивост, който е отделен документ.

Нови 15 хил. работни места на мястото на сегашните 12 хиляди

В териториалните планове се отчита, че в енергийните и въгледобивните предприятия в засегнатите от екоизискванията региони работят 11 100 души. 8200 са от област Стара Загора – най-много от които са от общините Раднево и Гълъбово, 1500 са от Хасково, 900 са от Сливен, 600 – от Ямбол. 1500 са работещите в енергийната индустрия в област Перник и също толкова в област Кюстендил. В нея потенциално най-засегнати са общините Дупница и Бобов дол със 700 и 500 работници, заетите от Кюстендил са едва 100.

Именно за подготовката на плавния преход и трансформацията на работни места са предвидените безвъзмездни средства в териториалните планове, които всъщност са част от оперативната програма "Развитие на регионите" до 2027 г. Те обаче все още не са одобрени от Брюксел и именно затова са сегашните документи.

В тях се посочва, че най-малко 12 хил. алтернативни подходящи работни места ще е нужно да бъдат открити в други икономически сектори поради намаленото използване на въглищните ТЕЦ-ове до 2038 г.

Алтернативните производства

От плановете става ясно, че от планираното от правителството специално предприятие "Конверсия на въглищни райони" се очаква да осигури значителна част от освободените заради извеждането на въглищата работни места. В понеделник обаче срещу него се обявиха протестиращите енергетици, без да е ясен мотивът им за това. Не е изключено правителството да се откаже от него в опит да умиротвори миньорите.

Според документа за Стара Загора именно това държавно дружество се предвижда да получава еврофинансиране за дейността си.

Миналия петък премиерът Николай Денков каза, че то ще бъде създадено до края на 2023 г. След това се очаква то да анализира необходимите средства за възстановяване и промяна на преназначението на терените в комплекса "Марица Изток", които кабинетът иска да превръща в индустриални зони.

Според плановете предвидените евросредства може да бъдат насочени към съоръжения за местно производство и съхранение на електроенергия (включително индустриални паркове с нулеви емисии), центрове за работа в мрежа, бизнес инкубатори, цифровизация. Конкретните реализации на тази мярка могат да включват създаването на нов индустриален парк в комплекс "Марица Изток", подкрепа за развитието на съществуващи индустриални паркове в близост до Стара Загора и/или превръщането на територията на летище Стара Загора в логистичен и индустриален парк с нулеви емисии и свързване с районите на Раднево и Гълъбово, където е разположена по-голямата част от енергийната инфраструктура.

Пари и за саниране, екоавтобуси и пътища

Част от парите от европейския фонд за справедлив преход ще отидат и за саниране на жилищни сгради, внедряване на възобновяеми енергийн източници в тях, както и за ефективни отоплителни и климатични инсталации. Пари ще има и за ремонт на пътища, купуване на градски автобуси с нулеви емисии, за велоалеи.

Заложено е и развитието на зелен водород и замяна на въглищните мощности с възобновяеми енергийни източници, както и в системи за съхранение на електроенергия. За осигуряване на работна ръка за такива проекти се предвижда обучение в сферата на изграждането и поддържане на фотоволтаични панели, хидролизатори за водород, допълнително оборудване за водороден газ, геотермално оборудване - тръби, вентили, автоматика и др., оборудване за системи за съхранение на електрическа енергия, инструменти и резервни части.

Индикативните и необвързващи инвестиционни намерения за регион Стара Загора са за 1.766 млрд. евро. Списъци с желаещи да развиват проекти в регионите Кюстендил и Перник липсват в съответните планове.

Инвестиционни намерения за близо 1.8 млрд. евро

От проектите за Стара Загора с най-голяма стойност са тези на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", които са за над 800 млн. евро и предвиждат изграждането на соларен парк със системи за съхранение на енергия, инсталация за производство на ток от отпадъци и изграждане на система за улавяне на въглеродните газове и оползотворяването им.

450 млн. евро иска да вложи "Юръпиън Енерджи" за комбинирана инсталация за производство на ток от ВЕИ, за водород и е-метан.

Друго крупно потенциално намерение е на компанията "Металик" за два проекта – един за завод за производство на корпуси за ветрогенератори и за ведноелектрически централи – за 90 млн. евро, както и за завод за зелен водород – за 95 млн. евро.

План за влагане на 120 млн. евро в завод за производство на фотоволтаични панели има дружеството "Смарт Енерджи Груп".

Държавните мини "Марица Изток", чиито работници също стачкуват, е обявила намерение да изгради инсталация за термолиза на въглища, за фотоволтаичен парк, както и за производство на торове на базата на лигнитни въглища.
Също държавната НЕК иска да прави плаващ соларен парк в язовир "Розов кладенец" и да има система за съхранение на ток като инвестицията се оценява на 26 млн. евро.

"Монбат" пък иска да прави завод за сглобяване на системи за съхранение на електроенергия.

Всички тези проекти са само индикативни и евентуална безвъзмездна финансова помощ за тях ще бъде предоставяна чрез открити тръжни процедури, заявяват от правителството.

Предстои да се види какво ще произтече от внесените от синдикатите искания и дали управляващите са склонни да приемат държавата да продължи да субсидира въглищните централи, независимо от това, че след 2026 г. това ще се смята за непозволена държавна помощ. Профсъюзите искат и да се отложи либерализацията на цените на тока за домакинствата, което означава да продължи осигуряването на квота за работа на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", което води до оскъпяване на тока, тъй като стойността на електроенергията от тази мощност обикновено е над пазарната и не може да се пласира на промишлеността.