Какво всъщност казва "архитектът" на енергийната сигурност?

Какво всъщност казва "архитектът" на енергийната сигурност?
На 13 май в. "Труд" публикува статията на президента Георги Първанов "Национално съгласие е условие за енергийната сигурност". Предлагаме да прочетем тази статия още веднъж, за да видим какво всъщност ни казва Първанов, който през последните месеци даде ясна заявка да е "архитект" на българската енергийна политика.

"Енергийният форум в София от края на април т. г. беше оценен от всички участници като успешен. Успехът се корени в постигнатото солидно, бих казал дори безпрецедентно политическо представителство - и като брой участници, и като ниво на повечето делегации".

Спорно и като теза, и като доказателства. Главният проблем на Софийския форум беше слабото представителство на страните от ЕС, което доведе до небалансиран и  непредставителен диалог. Освен това не участваха или не бяха представени на ниво ключови страни производителки като Туркменистан и Казахстан. Владимир Путин също демонстрира пренебрежение към форума, оттегляйки в последния момент участието си.

"Смятам за важно не просто да направим равносметка на резултатите от конференцията, но и да очертаем по-ясно българската визия за европейската енергийна сигурност.

На форума си дадоха първа среща обявените дни преди това нови визии за енергийната политика на ЕС и Русия. Делегациите на САЩ и Русия за първи път от години насам проведоха разговор по стратегически енергийни въпроси - именно в София."

Това просто не е вярно – диалог нямаше. А Русия нарочно чрез президента Медведев изпреварващо във Финландия изложи позицията си по европейската енергийна сигуронст.

"Активна беше позицията на делегациите от Черноморско-Каспийския регион, от Близкия изток. В този смисъл форумът показа, че България има своето място, може да бъде фактор в международния диалог по енергийните въпроси".

Високопарните претенции за енергиен център се разбиха в кризата през януари, когато "центърът” се оказа без природен газ и трасета, по които може да го получи. Гърция, Румъния, Турция имат подобни. Българският Център няма.

"България не се поколеба и се зае с организацията на подобна среща на високо равнище. При такава трудна тема това беше риск, който си струваше."

Форумът бе иницииран след среща на Първанов с Путин във връзка с "Южен поток". Идеята беше да се даде европейска платформа за изява на руската енергийна политика. След кризата през януари Първанов разбра, че подобен руски фокус крие риск лично за него поради което бе сменен и фокусът – европейска енергийна сигурност. Визитите му в Азербайджан, Туркменистан и т.н. неруски направления не са произвели нищо освен намерения.

"България затвърди своето място на енергийната карта, но вече в ново качество." (вероятно на Енергиен троянски кон).

"Показахме, че имаме капацитет да участваме в европейския енергиен дебати във формирането на новата енергийна политика."

Точно това не показахме, защото няколко дни преди това Европарламентът прие новата енергийна директива и всеки, който прочете съдържанието (тя тепърва ще става вътрешно законодателство в страните от ЕС) ще разбере колко далеч е България от европейския енергийна политика. Грешката на президента е, че търси "трети път” между ЕС и Русия, а такъв за страна членка на ЕС – особено за приета "по милост” като България - няма и не би могло да има.

"Определен успех е Декларацията на Софийския форум - свидетелство, че въпреки различията консенсусът е възможен и постижим."

Декларацията е отново нищо незначещо намерение – няма обвързващ характер и е по- скоро изявление от страна на домакините – отколкото консенсусно приет документ – не е гласувана, за да бъде приета.  Между руската и европейската доктрина по енергийната сигурност има силно разминаване. Декларация от София изобщо не се занимава с "трудните” места на несъвпадание.

"Като страна, председателстваща процеса на съгласуване на текста, България показа, че е в състояние не само да бъде добър домакин и организатор на форума, но и да допринесе за разработването на обединяващи принципи, предвидени да залегнат в основата на една нова система на международна енергийна сигурност, сътрудничество и солидарност.

Декларацията би могла да послужи като основа за подготовка на международен документ, който да регламентира условията на либерализация, интеграция и глобализация на пазарите в газовия бизнес."

Само лаик с амбиции може да напише подобен текст. Глобалните процеси има своя динамика и контекст, а решението на българската енергийна сигурност има конкретни практични измерения и "местна” гравитация.

"В европейския енергиен дебат се открояват няколко теми, по които ние трябва да имаме своята ясна позиция - за отношението към проектите “Набуко” и “Южен поток”, за ролята на Русия и процеса на диверсификация, както и за източната политика на ЕС.

И “Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност предвид потреблението на газ около и след 2025 г. Софийската декларация изрично насърчава всички газови проекти в Югоизточна Европа и Черноморско-Каспийския регион, стига те да отговарят на пазарните и регулаторните принципи, залегнали в нея, и да са икономически жизнеспособни. България допринася и ще продължи да работи за реализацията и на двата проекта, като за ЕС “Набуко” се откроява като проект с особен приоритет."  

Българските държавници продължават да се правят на неразбиращи – "Набуко" и "Южен поток" са преки конкурентни и взаимно изключващи се проекти, поради което е трудно разбираемо как подкрепяме и двата. Освен това потреблението спадна значително, транзитните капацитети през Украйна са 25% незаети и просто няма логика в харченето на десетки милиарди евро (които ще се плащат от потребителите) за нови  транзитни мощности.

България заема позиция на страничен наблюдател – "ЕС и Русия да се бият за енергоресурсите на Централна Азия, Каспийския басейн и Близкия изток – ние ще гледаме мача отстрани и ще печелим от всякъде”. Тази андрешковска политика накрая ще ни остави без приятели и без място на енергийната маса на ЕС.

"Смятам обаче, че и “Южен поток” трябва да заеме подобаващо място в дневния ред на ЕС."

Какво по -точно място иска президентът – "Южен поток" не може да стане приоритетен, защото не осигурява недискриминационен достъп на трети страни; защото собственост в него има газовият монопол "Газпром" (което противоречи на новата директива); защото той не насърчава конкуренцията и либерализацията на газовия пазар в полза на европейския потребители, а усилва позициите на производителя монополист "Газпром". "Южен поток" е съветски тип проект за стратегически влияние, а не пазарно детерминиран такъв.

"България трябва и занапред, както и досега, да участва активно в подготовката на условията за реализацията и на двата газопровода. Така нашата страна се утвърждава като основна транзитна страна за ЕС на природен газ за южното европейско направление."

Горещ въздух – ще стане като с поговорката – от два стола, та на земята. България следва съветската (руската) парадигма за "случване” на проектите – президентът и политическият елит се разбират и компаниите изпълняват. Ако си припомним думите на президента, че президентите се "разбрали”, компаниите трябва да изпълняват – ще стане ясно, че Първанов не разбира принципите на функциониране на икономиката и енергетиката.  Президентите и политиците могат да помогнат, но не могат да играят водеща роля при реализацията на икономически детерминирани проекти.

"Когато говорим за енергийна сигурност, неминуемо възниква въпросът за ролята на Русия, за това дали политиката на диверсификация да се прилага без Русия, или да се създадат условия за стратегическо сътрудничество в енергийната сфера между ЕС, Русия и другите страни, богати на енергоизточници. Смятам, че вариантът на заобикаляне или избягване на Русия, която е основен доставчик на енергия за ЕС днес и в обозримото бъдеще, би ограничил и забавил процеса на диверсификация, би усложнил отношенията ЕС - Русия в други важни направления. И обратно, изборът на вариант на сътрудничество би поставил европейския, а и българския интерес от повече и по-сигурна енергия на плоскостта на предсказуемото стратегическо взаимодействие."

И тук има пълно неразбиране – има различни видове диверсификация – Русия има изгода от диверсификация на транзит и потребители. Ние (като потребители) имаме приоритетен интерес от диверсификация на производители и транзитни маршрути.

Ако президентът си беше дал труда да прочете текста на изявлението на президента Медведев в Хелзинки и на руската доктрина за енергийна сигурност, в допълнение и заявената от Русия готовност да се бие за енергийните си интереси (което за пръв път след края на Студената война напомня за съветското "дрънкане на оръжие”), щеше да разбере, че пропастта между европейската и руската концепции за енергийна сигурност е огромна и не оставят място за посредници.

Известно е какво се случва с човек, стъпил на ръба на пропастта, който се стреми да направи "решителна крачка напред”.

"Не можем да правим сериозни планове за енергийна сигурност без Руската федерация." (което де факто признава правото на вето на Русия над европейската политика в сферата на енергийната сигурност). Това е контекстът на обвинението, че сме "троянски кон”.

"Но трябва да е ясно, че в конкретните преговори ще отстояваме националния си интерес - както през януари 2008 г., когато подписахме равноправно споразумение за “Южен поток”, и през пролетта на настоящата година. От тези принципни положения не бихме отстъпили."

Първанов продължава да интерпретира националния интерес в рамките на собствените си разбирания по темата. Споразумението от януари 2008 г= не отговаря на националния интерес, защото за пръв в най-новата история на България българско правителство и президент се съгласиха да дадат собственост върху ключова енергийна инфраструктура на чужда компания и държава. При това без да получат гаранции , че:

-проектът е икономически изгоден,  защото България ще трябва да инвестира огромни собствени средства, а излишни такива в условията на криза няма.

- проектът е обезпечен с количества природен газ

- че няма да наруши наши и на наши партньори права по съществуващи договори -както стана например с опитите на "Газпром" да прехвърли транзита по Балканското направление през Украйна (тези 17 милиарда куб м които сега транзитираме и от който получаваме транзитни такси)

- че транзитните такси ще се определят по европейските пазарни формули, а не по съветските – т.е. че проектите ще могат да възстановят вложените средства, а ползите от тях няма да се разпилеят по веригата на добавената стойност от газовия сондаж до европейските потребители

- България ще може да разполага с възможност – реципрочно право - да транзитира през "Южен поток" количества природен газ, която тя може да купи от други производители.

- "Южен поток" ще гарантира недискриминационен достъп на трети страни и производители съгласно европейските директиви.

"Енергийната зависимост на България от Русия датира отпреди 2001 г. Нещо повече, по време на дясното управление не само че не бяха направени опити за алтернативни доставки, но и бяха отклонени редица предложения и варианти."  

Ако това беше вярно, "Газпром" нямаше с такава страст и с помощта на президента и министър Овчаров  да наложи преразглеждане на договора от 1998 г. за доставка и транзит на природен газ.

"Едва през последните две години бяха постигнати договорености с Азербайджан, Туркменистан и Египет за доставки, които бихме могли да реализираме и преди “Набуко”. Ако изградим бързо междусистемните връзки с южните съседи, можем да разчитаме на доставки още през 2011 година. Когато “Набуко” бъде готов, това ще бъде нашият принос, нашата квота в проекта."

Проспаните през последните години възможности за подготовка на проектите за интерконектори и терминал за втечнен газ не позволяват да говорим, че до 2011 г. ще можем да изградим каквото и  да било. И отговорността пада включително върху президента Първанов – ако съпоставим активността му по направление Русия и едва напоследък Каспия и Централна Азия – с историята и дълбочината на активността му по направление Румъния, Турция и Гърция (конкретно терминала за втечнен газ) - на практика тези теми отсъстват от дипломатическия му багаж. Трябва да се види колко пъти в неговите делегации са били включвани представителите на българския енергиен бизнес.

"Последните форуми и динамичните промени на газовия пазар показаха, че все по-остро стои въпросът за европейската политика към страните производителки.

Достатъчни ли са конструктивните инструменти на европейската политика за съседство, стратегията на ЕС за Централна Азия, Черноморската синергия и източното партньорство? Имаме ли вече реално сътрудничество на базата на взаимното доверие?

Трябва да разберем смисъла на популярната фраза “Восток - дело тонкое”. Време е да осъзнаем, че Европейският съюз не може да гледа на тези страни само като на източници на газ и петрол. Трябва недвусмислено да покажем, че сме ангажирани с търсенето на решения по техните проблеми и да се отърсим от всякакви елементи на назидателност."

Щеше да бъде изненада, ако цитатът беше на друг език, но проблемът е, че предметната работа по "усвояване” на източното направление е в създаването на предпоставки за навлизане в района на българския енергиен бизнес , а не в позиционирането на отделните политически представители на българския елит  като посредници на съответните държави и компании за българския и европейския енергиен пазар. Разликата е фундаментална.

"Българската политика на Балканите, в Черноморския и Каспийския регион, в Южен Кавказ реално допринася за развитието на диалога. Нещо повече, след поредица срещи и визити в региона от Черно до Каспийско море, тук, в София, ние показахме, че при определени обстоятелства България може да бъде онзи “доверителен партньор” на тези страни в общуването им с Европа не само по енергийните въпроси."

Доверителен партньор може да бъде този, който внимателно претегля ангажиментите си и не се позиционира между ЕС и Русия. Тези самооценки на президента далеч не се споделят от ЕК и САЩ – доказателство за което е "рехавото” представителство на енергийни форум.

"Амбицията ни да се утвърдим като значим фактор на енергийния пазар и в частност в преноса на природен газ за Европа предполага преди всичко постигането на национално съгласие, за да не се допусне експлоатирането на темата за моментни политически дивиденти."

Национално съгласие е безспорно необходимо, но консенсусната позиция предполага съпричастност, прозрачност и диалогичност, а не насилствено приобщаването на несъгласните към "свършени факти”. Президентът минира консенсусната позиция – защото нито веднъж не се опита да използва своя ресурс и механизми (КСНС), за да информира и формулира българските позиции преди вземането на важни решения в енергийната сфера. Сегашните му опити да играе ролята на обединител са нелепи именно поради историята на неговите ангажименти и неконсенсусно поведение.

"Основанията за търсенето на консенсус са:

1) Големите предизвикателства пред държавата - ангажиране на огромен ресурс (пряко или косвено); необходимост от стриктно спазване на международните практики и стандарти; прозрачно управление и обществен контрол особено в тази сфера."

Това са само фрази – именно президентът подкрепи изолацията на опозицията и обществеността, а и както се оказва, огромната част от управляващото мнозинство, от ключова информация за рисковете и ползите при решенията по ключовите енергийни проекти и договори.

2) "Стратегическото значение на тези проекти - от идейната фаза до пуска в експлоатация - налага и изисква последователните усилия на няколко правителства, обхваща няколко парламентарни и президентски мандата, а ефектът се очаква в рамките на няколко десетилетия."

Едва в края на това правителство и пред вероятността от смяна на приоритетите от следващото правителство, Първанов говори за необходимостта от приемственост. Разшифровано това означава, че президентът е обезпокоен, че няма да може да гарантира пред своите външни партньори изпълнението на поетите от него ангажименти и насоки на политика. Търсенето на консенсус цели да дегизира опитите за политически чадър на поетите енергийни ангажименти. Консенсус се търси преди, а не пост факта.

"Нашата енергетика като мощности, съоръжения, научен и кадрови ресурс е наследство, изградено преди демократичните промени. Преминаването на енергийния отрасъл на пазарна основа протече бавно и трудно. Доскоро инвестициите в енергетиката бяха далеч от потребностите. Наличната инфраструктура е изграждана в годините на студената война при други геополитически и стопански условия.

Ето защо първата непосредствена задача, изпълнението на която е в ход, е да премахнем наследените прегради и несъответствия в наличната инфраструктура, да свържем в общи съвместими и надеждни мрежи националните енергийни системи в региона, а региона - със съседните региони."

Декларация – защото тогава българската енергийна система – природения газ - в осмата година от мандата на президента е повече свързана с Русия, отколкото със системите на ЕС и съседите. Както се казва "прогледнал със закъснение”.

"Втората задача, за която са необходими обществено съгласие и общи дълговременни усилия, е да съхраним и да развием лидерските позиции на страната ни в региона и като генериращи мощности, и като преносни съоръжения, и като кадрови и научен потенциал."

Самоцелното преследване на "лидерски” позиции води до преразход на средства и погрешно целеполагане. Имаме нужда от приземяване, особено във време на криза, и решаване на практични рутинни задачи.

"Предлагам да потърсим съгласие по следните конкретни параметри на “газовата” ни политика:

1. Активно участие на “Булгартрансгаз” в проектите “Южен поток” и “Набуко”.

Активно участие в какво ? В политическите преговори ? Това не е работа на българска компания. За да участваме, трябва да знаем какви са изгодите, рисковете и дали имаме алтернативи – други по- близки и ефективни цели които можем да постигнем със средствата, които се иска от нас да вложим. Защото, ако се наложи да влагаме над милиард евро в "Южен поток", може да се окаже неоправдан риск днес, независимо от "огромните” ползи в далечно бъдеще.

2. "Изграждане на връзки с гръцката, турската и румънската газова система, а впоследствие и с тези на Сърбия и други страни от Западните Балкани".

Какво по точно е направил президента по тази линия през целия му мандат до този момент?

3. "Преговори с “Газпром” за нов дългосрочен договор за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставка на газ до 2030 г. (включително отпадането на посредниците)".

Нали се тръбеше преди две  и половина години, когато  президентът осигури политически чадър на министър Овчаров, за да подпише ревизията на договора за доставка на природен газ, че България  си е осигурила енергийната сигурност с доставките на природен газ именно до 2030 г. и заедно с това бъдещето ни като енергиен център.

Какво се оказа? Приятелите на "Центъра” и "партньорите по големия шлем”  оставиха българските потребители оставиха без газ в началото на януари. 

4. "Създаване на възможности за използване на терминалите за регазификация на втечнен газ в Александруполис или Кавала, както и Мармара Ереглиси. (Готовност за участие в такъв проект заявиха от Държавата Катар, която е третият производител в света на природен газ.)"

Най-накрая  след дълги увещания президентът направи полезно посещение в Катар и активизира отношенията – проблемът е, че президентите не правят проекти и бизнес, а българските енергийни компании тепърва трябва да получат политическа подкрепа за да направят бизнес.

"Важно е да участваме активно в обсъжданията на идеите за пренос на компресиран газ през Черно море".

Отново политическо празноговорене – къде са проектите, ангажиментите на български компании в Грузия и тук. Отново се чака някой друг да направи бизнеса до България, а ние "наготово” да консумираме локалната остатъчна компонента на бизнеса на международните компании.

5. "Осигуряване на инвестиции за разширяване на капацитета на Чиренското газохранилище. Успоредно с това трябва да се решава въпросът за ново газохранилища край Галата, както и да се направят проучвания на възможности за нови хранилища (например в солните каверни на Девня)".

Солните каверни не стават за съхраняване на природен газ. Що се отнася до проектите Чирен и Галата – няма технико-икономическа обосновка и приказките за огромни инвестиции приличат повече на ритуални заклинания отколкото на бизнес разчети.

6.  "Развитие на собствения добив от находището Девенци (тепърва трябва да доказват търговско откритие); привличане на инвеститори за проучвания на нови находища на българска територия.

(Колко точно инвеститора е привлякъл в тази област самия президент? - няма изненада в отговора).

7."Създаване на възможности за участие на български компании в разработката на нови находища в Русия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка."

Какъв е точно планът за действие, разчетите, обвързаността с правителството, ресурсното обезпечение, механизмите за съгласуване с бизнеса и т.н.? Звучи като лозунг на политпропагандатора.

"България има геостратегическо разположение, което предполага редица предимства, но и крие определени рискове. От нас зависи дали съвместно с партньорите от ЕС и Югоизточна Европа ще се възползваме от предимствата и ще успеем да неутрализираме рисковете."

Вярно, но за да се управляват рисковете, те първо трябва да се познаят, както и технологиите за тяхното управление. Трябва непреднамереност, откритост, прозрачност и  високи професионални стандарти.

"При една далновидна политика можем да постигнем високи гаранции за сигурността на газовите доставки за България към 2015-2016 г. Основно условие за това е реализацията на ефективен микс на доставките на природен газ от Русия, страните от Каспийския регион и от Близкия изток."

Много по -вероятен е сценарият, при който благодарение на "всеядната” ни политика по отношение на газовите трасета, проектите през наша територия взаимно да се неутрализират и пречат, което ще доведе до класическия нулев резултат именно заради липсата на фокус, избирателност и активно отношение.

"България може да предложи не просто добро трасе, но и сигурност в транспортирането на газ и нефт. Това ще укрепи не само икономиката на страната и на региона, но и ще бъде нашата “добавена стойност” към европейската сигурност."

Георги ПЪРВАНОВ

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?