Какво всъщност става около "Булгартабак"

Въпреки многото полемика около продажбата на предприятия от "Булгартабак" основните моменти около сделката продължават да бъдат неясни. В петък депутатите от НДСВ бойкотираха заседанието на парламента, за да предотвратят дебатите около приватизацията на "Булгартабак", с което допълнително увеличиха въпросителните около сделката.

На първо място няма яснота около условията, които правителството договаря с "Бритиш Американ Тобако (БАТ)". При това положение всички изказвания "за и против" не могат да бъдат убедителни, защото не са известни параметрите на сделката.

Най-активни в изказванията "против" са представителите на ДПС. В обобщени вид разглеждаме използваните от тях досега аргументи:

1/ България поемала ангажимент да спре издаването на лицензи за производство на цигари на други предприятия. Това на практика би означавало, че държавният монопол се заменя с частен. Ако правителството действително възнамерява да договори подобни мерки, то наистина би било по-добре, ако въобще не се стигне до сделка. Приватизация, без либерализация на пазара е безсмислена, така че по този въпрос всички сме в очакване да разберем какво точно договаря българското правителство.

Важно е уточнението, че още през лятото на 2004 г. бе приета "Наредба за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия". Според тази наредба лиценз за производство на цигари ще получават кандидати, които имат нетни годишни приходи от продажба на тютюневи изделия не по-малко от 500 млн. евро, внесен капитал не по-малко от 1 млн. евро, заедно с други изисквания за минимален производствен капацитет и минимално количество реализирани продажби (късове цигари) в миналото. Тази наредба ограничава конкуренцията на българския пазар до големите фирми световни производители. Освен това се отнема възможността на мултинационални фирми с друг предмет на дейност да участват в приватизацията в България. След като от ДПС декларират, че са против ограничаването на конкуренцията в отрасъла, би следвало да се бяха противопоставили на приемането на подобна ограничителна наредба. Още повече, че като коалиционен партньор са имали всички средства за това.

2/ Българската страна е трябвало да поеме гаранция по сделката за около 200 млн. евро. В тази връзка е важно да се разясни за какво е тази гаранция и какви бъдещи задължения (примерно за закупуване на определени количества тютюн) се вменяват за изпълнение от бъдещия собственик. Ако държавата се опитва да "натовари" новите собственици със социални функции е нормално те да се опитват да се застраховат срещу прекомерни "социални рискове".

3/ Кандидат-купувачът искал да се прекратят и всички договори за износ на български цигари. Би трябвало купувачът или купувачите срещу заплащаната от тях цена да поемат всички активи и пасиви на предприятията. В това влиза и изпълнението на вече сключени договори. Прекратяването на договорите би означавало промяна цената на предприятията.

4/ Не се защитават националните интереси и БАТ не били достатъчно стратегически инвеститор. Тази част от аргументите е популистка и слабо аргументирана. От доста време в България се спекулира с понятието стратегически инвеститор, което въпреки, че по никакъв начин не е дефинирано, се използва изключително широко. Преди време и "Дойче Банк" бяха набедени, че не са достатъчно стратегически, въобще тази тема се превръща във все по-мелодраматична и безпочвена.

От позицията на ДПС в тази и предишни процедури за приватизация на "Булгартабак" изглежда, че от партията по принцип предпочитат държавата да "развива холдинга" и да не се приватизира. Твърде вероятно е и след следващите избори ДПС да се окаже ключов коалиционен партньор и да назначи отново министъра на земеделието. При това положение "Булгартабак" ще бъде "развиван" под пълен контрол от ДПС, което вероятно се счита, че ще запази и доразвие авторитета пред тютюнопроизводителите, които са сред основните избиратели на тази партия.

За пореден път сме на прага да се провали нова процедура за раздържавяване на активи в България. Както сме казвали и преди, прекъсването на процедура трябва да бъде по-скоро изключение и трябва да се аргументира много добре, за да не бъде лош сигнал за останалите инвеститори. В случая с "Булгартабак" основният проблем изглежда искането на инвеститорите за монопол на българския пазар (по данни от пресата, защото няма официална позиция на правителството). При каквито и да било финансови условия не би трябвало да се допуска монопол, на която и да било компания, защото именно либерализирането на пазара е основна предпоставка за благоприятно развитие на отрасъла. За да спрат спекулациите би следвало правителството да внесе повече яснота и да обясни какви параметри на сделката се обсъждат.

Ако процедурата се провали, най-доброто решение би било, да се пристъпи към продажба на предприятията през борсата. При това положение ще има прозрачност и равнопоставеност, цените ще бъдат пазарни и ще отпаднат обвиненията в задкулисни игри. Продажбата на дялове от БТК за пореден път доказа предимствата на този метод. Екипът на ИПИ от няколко години препоръчва раздържавяване през борсата, като най-разумен за бърза и прозрачна приватизация.

Споделяне
Още от Бизнес