Какво знаеше МААЕ

Най-важното нещо от разпространения на 18 февруари доклад на Международната агенция за атомна енергия, в който се твърди, че Иран може действително да е твърдо решен да разработи атомна бомба, не е нова информация за Иран. От години апаратът на ООН лъжеше за това какво знае и активно пречеше на усилията да се попречи на най-опасния режим в света да се сдобие с най-опасното оръжие в света.

"Поверителният" доклад, изтекъл до всяка новинарска агенция на планетата, твърди, че въз основа на "подробна" и "достоверна" информация МААЕ сега е "разтревожена за вероятното съществуване в Иран на настоящи неразкрити дейности, свързани с разработването на ядрен заряд за ракета", както и "за вероятните военни измерения на ядрената програма на Иран".

Администрацията на Обама се опита да представи първия доклад на шефа на МААЕ Юкия Амано, който пое поста през декември, като постижение на ООН, но последствията от очевидната измама на ООН не могат да бъдат омаловажени. Все пак организацията има задушаваща хватка върху световното въображение. През 2005 г.

Нобеловата награда за мир бе присъдена на МААЕ и тогавашния ѝ генерален директор Мохамед ел Барадеи "за усилията да се попречи ядрената енергия да бъде използвана за военни цели". Сега е ясно, че това се случи по съвсем същото време, когато Барадеи се занимаваше с, както може да се окаже, най-смъртоносното прикритие в човешката история.

В продължение на почти десетилетие МААЕ и нейният генерален директор протакаха по отношение на Иран, като докладите им симулираха незнание за намеренията на Иран, но оставяха "вратичка" в случай, че прикритието на МААЕ като агенция за неразпространение на ядрено оръжие бъде разобличено. През февруари 2006 г. Барадеи докладва: "Макар че Агенцията не е видяла никакво отвеждане на ядрен материал в ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства, Агенцията в този момент не е в позиция да заключи, че няма никакви недекларирани ядрени материали или дейности в Иран. Процесът на стигане до такъв извод изисква време".

През август 2006 г. Барадеи докладва: "Агенцията остава неспособна да напредне в усилията си да удостовери точността и пълнотата на декларациите на Иран с оглед да потвърди мирната цел на ядрената програма на Иран". През януари 2007 г. на фона на засилващи се призиви за санкции, Барадеи предложи "пауза".

През юли 2007 г. Барадеи изготви умишлено неясна сделка между МААЕ и Иран "за способите за решаване на оставащите ключови въпроси". През септември 2007 г., със задаващи се на хоризонта по-твърди санкции Барадеи отново призова за "пауза". През януари 2008 г. МААЕ докладва: "Барадеи неколкократно отбелязва, че МААЕ не е видяла никакво отвеждане на материал в ядрени оръжия или други ядрени взривни устройства".

В този дух продължават един след друг докладите и внимателно преценените във времето интервюта. Организацията, на която бе възложено да спре ядреното разпространение, го направи възможно. Това последно "разкритие" трябва, следователно, да бъде изстрел, чут по целия свят. Или най-малкото в залите на

Конгреса, където всяка година най-малко 5 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци са насочвани към ООН в кеш или в натура.

Докладът от миналата седмица не видя бял свят, защото ООН обърна важна нова страница. Това обаче е по-скоро отчаян опит на Амано да спаси прикритието на организацията и е знак, че обявяването на Иран за ядрена сила е толкова близо, че "кучето-пазач" на ООН вече не може да го пази в тайна.

Развитието хвърля обаче нова светлина върху оценките на Барадеи за Нобеловата награда за мир на президента Обама. В течение на президентството си Обама неколкократно е "охлаждал" въпроса за Иран: той заглуши критиките за откраднатите избори, сведе до минимум реакциите на нарушенията на човешките права, пренебрегна съдбата на американските заложници в Иран и тъпчеше на място по въпроса за санкциите в продължение на повече от година. Особено коварна стратегия бе да се приравнява спешната необходимост от ядрено разоръжаване, включително от страна на

САЩ, с неразпространението на ядрени оръжия. Това неизменно забавя втория процес. В името на някаква извратена концепция за честност, опасността от ядреновъоръжени САЩ и мислещи по същия начин демократични страни е противопоставена на желанието на недемократични развиващи се страни да бъдат също толкова въоръжени. Барадеи се съгласи с тази стратегия, както го направи и Нобеловия комитет.

Нобеловият лауреат Барадеи следователно бе "изключително радостен" от присъждането на наградата на Обама. Мислейки, че подходът Обама-Барадеи ще бъде аплодиран още веднъж, той каза пред репортери: "Не бих могъл да се сетя днес за друг човек, който да заслужава Нобеловата награда за мир повече от Барак Обама. Мисля, че Нобеловият комитет разбра напълно, както и през 2005 г., че ние наистина трябва да решим заплахата номер едно, пред която светът е изправен, а именно да се отървем от тези нечовешки оръжия. А Обама успя да сложи ядреното разоръжаване на първо място в международния дневен ред. Това е нещо, което комитетът, давайки му наградата днес, аплодира и каза: "ти постъпваш правилно: продължавай да го правиш". Съвсем същото послание, което те отправиха към МААЕ през 2005 г. ...и към мен самия".

Две Нобелови награди за мир по-късно, Иран е много по-близо до сдобиване с ядрено оръжие, а дните на Барадеи като шеф на разпространението на ядрените оръжия в ООН може да не са напълно приключили. На 19 февруари той се върна в родния си Египет и обяви, че е заинтересуван да заеме мястото на президента Хосни Мубарак в изборите догодина. Ако успее, той несъмнено ще последва иранска бомба със стремежа да постигне египетска такава чрез изпитаната формула на ООН за недискриминация и мир.

* Ан Байефски е старши сътрудник в университета Хъдсън и професор и директор на Института Тоуро за човешките права и холокоста в Ню Йорк.

По БТА