Калфин подкрепи руския паневропейски пакт

По време на посещението си в Москва българският министър на външните работи Ивайло Калфин подкрепи амбицията на Москва да създаде паневропейски пакт за сигурност, който да засенчи по мащаби съществуващите международни структури като НАТО и ЕС. Той получи признателността на руския си колега Сергей Лавров и уверението, че проектите "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис" ще бъдат реализирани, каквото и да става.

Българският външен министър Ивайло Калфин смята за твърде важни принципите за реформи в системата на европейската сигурност, предложени от Русия, предаде ИТАР-ТАСС в петък, цитирайки лекция на Калфин пред московската Дипломатическа академия.

"Днес Европа се нуждае от по-силни инструменти на международното право, които да позволят сътрудничеството през 21-и век да се насочи към поддържане на сигурност и мир", отбелязал българският външен министър. "Убеден съм, че подобно разглеждане и обсъждане на руската инициатива е необходимо. Ясно е обаче, че процесът няма да е лесен", добавил той.

По-късно на обща пресконференция Сергей Лавров посочи, че Кремъл е признателен ''на нашите български колеги за интереса, който проявяват към инициативата на президента на Русия Дмитрий Медведев за разработване на нов договор за европейската сигурност”.

''По някои въпроси от международния дневен ред позициите на Русия и на България не съвпадат. Важното обаче е, че и  Русия, и България лансират подход, насочен към демократичен световен ред'', заяви руският външен министър.

Москва обяви амбицията си да създаде Пакт за европейска сигурност в началото на този месец на конференцията на ОССЕ в Хелзинки. Става дума за договор, който да е юридически обвързващ. Предвижда се в него да могат да участват не само западни държави, но и надигащи се световни икономики като Индия и Бразилия, както и цели организации, включително ЕС, ОССЕ, НАТО, ОНД и Организацията на договора за колективна сигурност (CSTO). Предвижда се новата организация да се занимава с проблеми като разрастващи се конфликти на европейския континент, разширяването на НАТО, нелегалната имиграция, трафика на наркотици и заплахите от световния тероризъм и организираната престъпност.

Москва се опита да успокои, че подобен пакт няма задни мисли и в никакъв случай не цели да отслаби международни организации като НАТО и ЕС, с които Русия е имала немалко конфликти в миналото, а да модернизира механизмите за гарантиране на световната сигурност.

Идеята бе посрещната с интерес от френския президент Никола Саркози, но получи хладен прием от САЩ. "Европейските институции за сигурност като НАТО, ЕС, и ОССЕ работят добре и няма нужда да бъдат променяни", заяви зам. държавният секретар на САЩ Даниел Фрайд, по време на пресконференция след срещата на външните министри от ОССЕ. По думите му разширяването на НАТО и ЕС е помогнало за стабилността в Централна и Източна Европа, което е „добре за Русия".

От друга страна българският външен министър да успокои и привлече Русия към две регионални инициативи, издигнати напоследък от Европейския съюз.

"Инициативите "Източно партньорство" и "Черноморска синергия" не бива да се разглеждат като политика, насочена срещу Русия. Защото е от общ интерес да се постигне сигурност, стабилност и успешно развитие на страните от региона", подчерта Ивайло Калфин.

"Черноморската синергия" е специална декларация на ЕС за взаимодействието с държавите от Черноморския регион, която според Калфин би могла да се превърне в успешен пример за сътрудничество между ЕС и Русия, особено в контекста на преговорите за ново споразумение между Русия и Евросъюза.

"Източно партньорство" е механизъм за партньорство на ЕС с 6 бивши съветски републики - Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан и Беларус (ако отговори на определени демократични стандарти). Целта е поддържането на демократични реформи, създаването на зона за свободна търговия, споразумения за свободно движение на хора, стоки и капитали и енергийно сътрудничество.

Българо-руските енергийни проекти са сигурни

На пресконференцията с българския си колега Сергей Лавров посочи, че ''поставянето на целта да бъдат заобиколени допълнителните възможности за доставки на петрол и газ от Русия в Европа и създаването на изкуствени пречки за това са в пряко противоречие със задачата за укрепване на европейската сигурност''.

Според него всички българо-руски проекти – за газопровода "Южен поток", за нефтропровода "Бургас-Александруполис" и АЕЦ ''Белене'' - ще се реализират независимо от политическата и икономическата конюнктура.

Лавров отбеляза още, че Москва подкрепя инициативата на Георги Първанов  за конференция по енергийната сигурност през април 2009 г. и активно ще участва в подготовката ѝ.

Лавров обяви официално и предстоящата поредна визита на българския президент Георги Първанов в Москва. Визитата ще съвпадне с началото на Годината на България в Русия.