Калфин предлага минимални заплати по браншове

Синдикати е работодатели ще го договорят вместо осигурителните прагове

Ивайло Калфин, сн. БГЕНС

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин предлага бизнесът и синдикатите да договарят минимални заплати за отделните браншове вместо сегашните минималните осигурителни доходи. Разликата е, че сега се договаря осигурителен доход, на който работодателят е длъжен да те осигурява, но реалната заплата може да е по-висока или по-ниска. А предложението на Калфин е предмет на договорка да стане самата заплата, върху която работникът и да се осигурява, и под която заплащането да не може да пада. Сега минималната заплата е универсална за всички браншове и се определя от правителството, а минималните осигурителни прагове за отделните професии се договарят между бизнеса и синдикатите.

Преди дни работодателите се обявиха срещу минималния осигурителен праг, настоявайки хората да бъдат осигурявани върху реалната им заплата. Също така те са против административно увеличение на минималния осигурителен доход за секторите, в които не е постигнато споразумение между работодателите и синдикатите.

“Практиката за договаряне на минимални осигурителни доходи може да се подобри и развие, като най-добрият вариант е синдикатите и работодателите да договарят минимални работни заплати“, заяви Калфин в четвъртък пред БТА.

Той ще предложи на социалните партньори механизми, по които двупартитният диалог между синдикати и работодатели да стане водещ. "Най-добрият вариант за развитие е синдикатите и работодателите да договарят минимални работни заплати. Когато това започне да се случва, едва тогава би могло да се договори отпадане на минималните осигурителни прагове", заяви Калфин. Според него само премахването на праговете не би решило нищо, а ще върне стари проблеми и ще изчезне двустранният диалог, нещо, което трябва да се насърчава.

Целта – изравняване на заплатите с европейските

Калфин заяви, че трябва да си поставим за цел доходите в България да вървят нагоре и да се изравняват с тези на общия европейски пазар. Това става с инвестиции в енергийна ефективност, в по-добра производителност, в образование и професионална квалификация, смята социалният министър.

Значителното увеличение на минималната работна заплата не става за няколко месеца, но целта трябва да бъде икономика с много по-високо заплащане, каза Калфин. По думите му и българският бизнес осъзнава, че не може да се държи икономиката ни на ниска минимална работна заплата.

От социалното министерство имат намерение да предложат подобряване на проектомеханизма за нарастване на минималната работна заплата.

Минималната заплата няма да е закована

"При всички случаи не трябва никой да си мисли, че ние ще заковем минималната работна заплата на тези равнища и тя примерно ще се увеличава само с равнището на инфлацията или нещо подобно. Това ще бъде убийствено за икономиката дългосрочно", заяви Калфин. През юли правителството предложи формула, според която минималната работна заплата да е между 35 и 55% от средната за страната, като не пада под линията на бедност и всяка година расте поне с ръста на инфлацията.


“Увеличението на минималната заплата не е мотив за уволнение на хора и за увеличаване на безработицата, това не се вижда от статистиката“, допълни Калфин. По думите му в цяла Европа се говори за медианни работни заплати - не каква е средната между най-високата и най-ниската, а къде е най-голямото струпване на работни заплати и това е по-добрият критерий.

В България съотношението между минималната работна заплата и медианната работна заплата е на средните европейски равнища, така че няма никакви опасения, че сме стигнали някакви критични стойности, които едва ли не ще дръпнат назад икономиката, посочи министърът.

Калфин изрази надежда, че предстоящото догодина преброяване на работодателите и синдикатите ще е мотив те да потърсят възможност да представляват всички икономически сектори, така че диалогът да е пълноценен. “Не е нормално, когато в част от икономическите дейности просто няма двама партньори, които да седнат да преговарят“, допълни той.

Още програми за безработни

Програмите, които разработва министерството в областта на заетостта, ще бъдат насочени към младежи с ниско образование, хора в предпенсионна възраст и безработни от малките населени места и общини. Ще бъдат подпомогнати и хората с увреждания да стигнат до трудовия пазар, съобразено с техните възможности.

"Обърнал съм се към работодателите и синдикатите с молба за инициативи от тяхна страна как бихме могли да подпомогнем с публични средства те да наемат хора в предпенсионна възраст, така че тази група да остане на трудовия пазар до края на трудовия си стаж. До края на месеца очаквам отговорите", каза Калфин. Той съобщи, че в резултат на дейността на младежките трудови медиатори вече има 1700 души, които са доведени до Бюрата по труда.

Калфин смята, че ваучерите за услуги по домовете ще създадат възможност за работни места в отдалечените райони. Еднодневните трудови договори към момента са вече 60 000 и те са действаща мярка за увеличаване на заетостта.

Калфин съобщи, че записаните бежанци в Бюрата по труда са около 30 души. В националния план по заетостта са предвидени бройки за бежанци, има и възможност за заетост по европейските програми, каза министърът. Сред бежанците има такива, които работят вече по националната програма със субсидирана заетост. Някои от тях са в кол центрове, други - в различни видове бизнес, има и такива, които работят в центрове за бежанци. Появяват се вече и работодатели, които активно търсят възможност да помогнат на бежанците - да ги вземат на работа и да им потърсят жилищно настаняване, съобщи вицепремиерът Ивайло Калфин.

Споделяне
Още по темата
Още от България