Калфин: В ЕС се формира нов център и това не е добре за България

Евродепутатът от левицата Ивайло Калфин предупреди, че в Европейския съюз тече процес, който може да доведе до изместване на координиращи функции и решения в рамките на 17-те страни от еврозоната. Според него България и останалите държави извън еврозоната са ощетени от подобно развитие и страната ни трябва да реагира.

България трябва да заяви участие към всички механизми, които се случват в еврозоната и да поиска пълни гаранции при вземането на решения, заяви Калфин по време на пресконференция в неделя, дадена от представители на президентската формация АБВ.

Той поясни, че посещението на председателя на ЕС Херман Ван Ромпой в София е било част от обиколката му в страните извън еврозоната. Той дойде да ни успокои, но ние не се бяхме притеснили, отбеляза Калфин.

Според него в ЕС тече процес, обратен на интеграционния. Част от решенията, които досега се вземаха на общностно равнище, в институциите (Европейски съвет, Европейски парламент), се изтеглят от тези институции и се пренасят на междуправителствена основа, в различни формати в правителствата, посочи Калфин. Той допълни, че това се случва с т.нар. мини промяна в Лисабонския договор, която предлага механизъм за финансова стабилност на Европа.

В момента финансовата стабилност частично се гарантира от европейския бюджет, но тенденцията е тя изцяло да излезе от компетенциите на европейските институции и да отиде на междуправителствено равнище, каза Калфин. По думите му, консултации със страните от еврозоната се правят на основата на германско предложение за т.нар. пакт за конкурентноспособност, представено в Евросъвета. На практика това предложение пренася голяма част от координацията на икономическите политики в рамките на еврозоната, което ще се решава от 17 от всички 27 страни членки на ЕС, посочи той.

Калфин съобщи, че има и идеи в Европейския парламент за създаване на парламентарна асамблея на страните от еврозоната. Ако се задълбочи тази тенденция, все повече решения ще се пренасят в еврозоната и на практика всички страни, които не са в нея, ще бъдат изключени от вземането на най-важните решения и България е сред тези страни, заяви той.

Според Калфин това е "изключително притеснително за България" и затова трябва да има една основна цел - да се гарантира, че страната ни ще участва в процесите на вземане на решения.

Той изтъкна, че стабилността на еврото е не по-малко важна и за страните, които не са в еврозната. Ако утре еврото се провали, това ще бъде много тежък удар за българската икономика, която е изцяло свързана с еврото и еврозоната, каза евродепутатът. Той допълни, че ако България няма гарантирано участие в механизми важни за целия ЕС, то ратификацията на тази промяна в Лисабонския договор не би била обоснована.

Мерките във френско-германския пакт са по-приемливи за България

Предложеният от Франция и Германия пакт за конкурентноспособност с неговите 6 точки за икономическа стабилност е много добър и приемлив за България, много повече, отколкото мерките на Дянков в пакта на финансова стабилност, заяви Ивайло Калфин.

Икономическият експерт на АБВ Константин Проданов посочи, че ние сме във валутен борд и в момента не можем да си позволим фискален борд, защото това ще ни дистанцира още повече от другите страни в ЕС по отношение на икономиката.

Ще се наложат финансови белезници на държавата, която няма да може да влага в образование и в развитие на различните райони.

Фискалният борд не означава, че няма да харчи безпринципно, посочи Проданов.

Ще се ограничат разходите, но кои – инфраструктурни, социалните – това е готова рецепта за социална несигурност, смята той.

Експертът на АБВ припомни, че предложението на Дянков дефицитът да не надхвърля 3% вече съществува като ангажимент на страната ни към ЕК, което обаче не попречи на правителството да го наруши два пъти.

Самоцелният балансиран бюджет няма да доведе чужди инвеститори в България. Според експертите в АБВ предложеният от финансовия министър пакт гарантира висока безработица и влошаване на конкуретоспособността на страната ни. Ако едно правителство е компетентно, не му трябва финансов намордник, допълни Проданов.

Кабинетът е непредсказуем, това гони инвеститорите

Според него проблемът на кабинета "Борисов” е, че е непредсказуем и това гони инвеститорите.

"Какво впечатление прави на чуждите инвеститори това, че премиерът си позволява да уволнява и назначава в същия ден шеф на голямо държавно предприятие? Или пък, че се заявява тази идея за данъчния референдум, оттеглен след една седмица? Правят се заявки за реформи, оттеглят се след месец-два. Това създава впечатление за ниско ниво на експертност, а оттам и на непредсказуемост. А капиталът бяга от тези неща”, обясни Проданов.

Иронизирайки сегашната ситуация, той предложи да "въведем един емоционален борд, който ще запишем в конституцията, че на висши държавни мъже не им се разрешава да вземат отговорни решения без да са преброили до 100”.

Експертът разкритикува и идеята за промените на преките данъци с квалифицирано мнозинство

"Данъчната политика е основен инструмент на фискалната политика. Тя се използва и за стимулиране на определени сектори, и за обезсърчаване на определен тип вредни за обществото дейности, и за противодействие в криза. Квалифицирано мнозинство - такова нещо няма аналог в нашата 22-годишна история на прехода, такъв широк мащабен консенсус. Което означава, че веднъж като я приемем тази норма, данъците няма да мръднат. Това ни лишава в много голяма степен от гъвкавост. И то точно в момент, в който в Европа вървят инициатива за синхрон на данъчната политика”, коментира още Проданов.