Калигула в Москва

Напоследък проблемът за демократичните реформи в бившия Съветски Съюз е в центъра на вниманието на световната общественост, благодарение на победата на Виктор Юшченко на президентски избори в Украйна. Милиони украинци излязоха на улиците, протестирайки и настоявайки за провеждането на нови избори, след като прокремълският кандидат се опита да фалшифицира резултатите от изборите.

Президентът Джордж Буш бе сред последните, които поздравиха новия украински президент. Той очакваше закъснялото признание на своя "добър приятел" Владимир Путин, че опитът да подкопае демокрацията в Украйна претърпя провал - за разлика от разрушаването на демокрацията в Русия.

Според мнението на Путин, Украйна е опасен пример за другите страни. Путин внимава в Русия да не стават такива "грешки", като независима съдебна власт, имаща право да дава оценката си за резултатите от избори, и независими политици, които имат достъп до телевизиите. На руската политическа сцена се появяват все повече признаци на диктатура. В борбата си за пълен контрол над съдбите на руснаците, Путин създаде съдебна система, при която е безполезно да се разчита на правосъдие. Кандидатурите за длъжността на новите съдии се подбират, преди всичко, по принципа на лична преданост към Путин.

Марионетната съдебна власт се допълва от марионетен парламент. Още повече, че кореняк от Санкт Петербург, родния град на Путин, човек, нямащ опит в работата на съдебните органи, е назначен за председател на Висшия арбитражен съд - постъпка, сходна с назначаването от Калигула на неговия кон за сенатор.

Миналата седмица на световния икономически форум в Давос руският вицепремиер Александър Жуков представи в ярки краски Русия като много привлекателна страна за потенциалните инвеститори. Как бих искал да живея в сраната, която описа Жуков! Владимир Рижков, един от малкото независими депутати в руския парламент, изказа на форума в Давос открито противоположната гледна точка, описвайки доста мрачната картина, която съответства на мнението на болшинството от чуждестранните експерти. По времето, когато Рижков оповести зад граница призива на "линията на партията", Кремъл даде своя отговор, предизвиквайки разследване на Генералната прокуратура в окръга на този депутат - Алтайския край. Засега не е ясно какво криминално се опитва да намери Генералната прокуратура в неговата дейност, но те винаги намират това, което им трябва.

Нека да си спомним търга за продажбата на дъщерното предприятие на Юкос - Юганскнефтегаз, който се проведе през декември и който бе спечелен от неизвестната компания Байкалфинансгруп. Както писах и по-рано на страниците на този вестник, Байкалфинансгруп и активите ѝ от 9,4 милиарда долара съществуваха само на хартия, и всичко беше планирано така, че Юганскнефтегаз попадна под контрола на държавната компания в сферата на енергийните ресурси, която се ръководи от заместника на шефа на администрацията на Путин. Единственото, което изненадваше, беше колко лошо са скрили мошениците следите от престъплението си. Министрите от правителството и банкерите, които участваха в сделката за купуването на Юганскнефтегаз, огласят коренно различни версии от какъв източник са дошли парите за финансиране на сделката, и никой не може да обясни по-нататъшната съдба на тези пари. Парите, които бяха предназначени за покриване на задълженията на Юкос към данъчните, изчезнаха, което изобщо не е учудващо, предвид на това, че тези пари никога не са съществували.

Незаконната експроприация на собствеността стана новият политически курс. Държавната Дума само одобрява указите на Владимир Путин. В съдилищата, разглеждащи углавни престъпления, отново започна да се прилага старият съветски закон, според който държавата имаше право да конфискува имуществото на осъдения. Не изостават и данъчните органи, които днес конфискуват имущество и парични средства на корпорации и частни лица без разрешението на съда.

Забележителен е и този факт, че лидерите на страните от Запада предпочитат да не се изказват за прехода на Русия към деспотизма. Доста по-критични са към Путин западните правозащитни организации и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Налице е противоречие между бурната реакция на западните правозащитни организации заради ощетяването на демокрацията в Русия и мълчанието на правителствата на тези страни.

Неотдавна в резолюцията си, основана на отчета на бившия министър на правосъдието на Германия Сабина Лойтхойзер-Шнаренбергер, ПАСЕ осъди преследването на компанията Юкос и нейните ръководители от Генералната прокуратура. В резолюцията на ПАСЕ целта на преследване на основателя на Юкос Михаил Ходорковски се нарича стремеж на руските власти да отслабят своя политически опонент, да наплашат другите богати руснаци, а също и да запазят контрола над стратегическите отрасли в икономиката. На сесията на ПАСЕ от 25 януари един от изказващите се сравни "делото Юкос" с практика от царските времена, когато арестантите са били разкарвани из улиците на града в клетка за назидание на гражданите.

Кремъл не се интересува от мнението на страните от Запада, още повече, че тези страни не са изработили единна гледна точка. Западът не направи опит да отмени срещата на лидерите на страните от "Голямата седморка", която е планирана да се проведе в Москва през 2006 година. Отчитайки положението на нещата в Русия, тази среща ще стане пародия. Сабина Лойтхойзер-Шнаренбергер смята, че "лидерите на свободния свят" си затварят очите за нарушенията на правата на човека в Русия заради заинтересоваността си да поддържат добри икономически отношения с Русия.

Един от примерите за подобно лицемерие може да се види, ако се сравни реакцията към събитията в затвора Абу Граиб с реакцията към това, което стана през декември в руския град Благовещенск. Цял град от 30 хиляди човека в населената от мюсюлмани република Башкортостан беше блокиран за три дни от руските специални служби, които арестуваха над 1000 човека и употребиха сила над не по-малко от 100 жители на града.

Междувременно в Москва 19 депутати от путинския парламент написаха писмо на генералния прокурор, в което осъждат "злонамерените действия на евреите срещу руските патриоти" и твърдят, че всичките антисемистки деяния в Русия, като взривяване на синагоги и оскверняване на гробища, се организират от евреите за целите на провокацията.

Наскоро държавната Дума прие закон, според който се налага наказание на чужденците, които "проявяват неуважение към руската държава".

Ръководителят на руската федерална агенция заяви в средствата за масова информация, че е дошло време да се сложи под контрол това, което се пише в рускоезичния сектор в Интернет. Властите няма да изтърпят критика срещу Путин и режима му. В скоро време основни "пера на руския експорт" ще станат цензурата и репресиите, а не нефтът и газът.

Неотдавна по улиците на руските градове преминаха протестни акции с участието на студенти и пенсионери. В здравото демократическо общество винаги ще се намерят политици, които да оглавят протеста, но не и в Русия, където, който излиза срещу политиката на Кремъл, получава маса неприятности. Мненията на другите хора нямат значение, важно е само мнението на Путин.

Отчитайки, че демократичната опозиция е омаломощена и изолирана от обществения живот, промени трябва да се очакват от "низините", от народните маси. Ние започваме борбата за демокрацията от самото начало. Хората, родени в свободни страни, мислят, че ние преувеличаваме степента на несвобода в Русия макар реалната ситуация да е още по-лоша от разказите ни за нея. При това, когато гражданите от страните на Запада виждат Путин, седящ на една маса с лидерите на "Голямата седморка", те предполагат, че Путин в действителност не е чак толкова лош.

Тази статия не е вик за помощ, а предупреждение за това, че в Русия очакват сериозни промени и големи събития. Търпението на руснаците е към края си. Въпросът е - на чия страна ще бъде Западът в предстоящата битка: на страната на народите на Русия или на страната на КГБ?

*Гари Каспаров, водещ световен шахматист и председател на руския комитет "2008: свободен избор", е нещатен сътрудник на Уолстрийт джърнал.