Калин Христов, БНБ: Отрицателните лихви създават зомби икономика

Формира се младо поколение, което не смята, че трябва да се спестява, предупреди подуправителят

Калин Христов, подуправител на БНБ. Снимка: БГНЕС

Ръководството на централната банка у нас за пореден път разкритикува остро политиката на отрицателни лихви, водена от Европейската централна банка (ЕЦБ).

"Политиката на ЕЦБ, която от години държи основния лихвен процент в отрицателна територия, а по време на последната среща на управителния си съвет начело с Марио Драги я понижи допълнително до минус 0.5%, води до трайни негативни ефекти върху стимулите за домакинствата и бизнесите. Те се изразяват в понижена склонност към спестяване от страна на първите и в редуцирано желание за инвестиране при вторите", заяви подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов, цитиран от Money.bg. Христов изнесе реч при откриването на четвъртата годишна конференция The Next Big Thing, организирана от Блумбърг ТВ България.

Христов припомни, че политиките на ЕЦБ имат директен ефект върху българския финансов сектор и върху икономиката на страната, защото левът е овързан с еврото. От изказването на финансиста стана ясно, че политиката на минусови лихви надува "балони" в българската икономика, защото кредитът е толкова евтин, че всеки може да го получи.

"Тук вече никой вече не диференцира риска в цената на кредита, което означава потенциален риск. Това е зомбификация на икономиката, защото всеки получава дълг. Вече не съществува нещо, което да елиминира неефективните компании, защото всеки получава кредит", посочи Христов. Под "зомби" компании в икономиката обикновено се имат предвид дружества, които могат да продължават да оперират само благодарение на новия дълг, който взимат, тъй като в противен случай биха фалирали.

По думите на Христов глобалната финансова криза от 2008 г. е довела до интензивната парична политика в последните години, но крайният резултат от нея е развързване на ръцете на политиците за увеличено харчене. "Паричната политика е неефективна и импотентна - отрицателните лихви не помагат на инвестирането, а водят до това да купуваме по-голям дълг на правителството", каза той. "Инструментът отрицателни лихви ще има перманентен ефект върху всички, които спестяват, върху поведението на младите хора и върху правителствата, които обаче няма да правят структурни реформи. Това е дълбока промяна в стимулите", посочи Христов, цитиран от Money.bg.

Според подуправителя може да се говори и за "културни" ефекти от политиката на отрицателните лихви. Докато възрастните хора увеличават спестяванията си в тази среда, за да имат повече разполагаеми средства, след като излязат от пазара на труда, то при младежите се наблюдава силен стимул да разходват всички средства и дори да задлъжняват, защото кредитирането в съвременната икономическа конюнктура е изключително евтино. "Имаме културно формирани хора, според които не трябва да се спестява", каза Христов. "Трябва да съзнаваме, че политики, които уж ни помагат временно да излезем от кризата, имат дългосрочни културни ефекти", добави той.

"Ако видим бизнеса, след кризата на глобално ниво инвестициите са на исторически ниски равнища. Ако бизнесът е рационален, той знае, че потенциалът за бъдещи инвестиции намалява. Така отрицателните лихви имат негативен ефект върху инвестициите", каза още подуправителят. По думите му може да се стигне до ситуация, в която правителствата ще трябва да започнат да вдигат данъците.

В момента финансовият елит в еврозоната е силно разделен за бъдещата политика на ЕЦБ. Избраната за нов президент на ЕЦБ французойка Кристин Лагард се обяви за продължаване на досегашната политика, която според нея е в подкрепа на растежа, докато германските представители са против новите "стимули" за икономиката, обявени от Франкфурт през септември. 

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта