Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Калоян Стайков: Облагане на свръхпечалби в енергетиката е популизъм

Държавата има пари за компенсации, но те не трябва да са на калпак, досега не са повлияли цените, смята икономистът

3 коментара
Калоян Стайков: Облагане на свръхпечалби в енергетиката е популизъм

Идеята за облагане на свръхпечалбите на дружествата в енергетиката, за осигуряване на приходи в помощ на засегнатите от високите цени на електроенергията, е популизъм. Би се изкривил пазарът, давайки преимущества на компании, които са успели да пренесат по-високите си разходи върху своите цени, за разлика от такива фирми, които са в по-затруднено положение. Пари в бюджета за компенсаторни механизми има, въпросът е как се харчат – не да се дават на калпак, а на наистина нуждаещите се и след анализ, какъвто при предоставянето на досегашните помощи не видяхме. Това коментира главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков пред Mediapool по повод обявената от вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова идея за облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества от високите борсови цени.

"Ако се реализира, ще се вземат инфлационните приходи на едни компании и ще се насочат към други под формата на субсидии, към дружества с регулирани цени, за да се предотврати поскъпването за бита или директно към домакинствата под формата на социални помощи", посочи той. Според Стайков държавата може да вземе реализираните в повече приходи от държавните енергийни компании като увеличи с постановление на Министерския съвет дивидента, който те са длъжни да отчисляват в бюджета, от 50% на колкото реши.

При частните енергийни дружества обаче въпросът стои по друг начин. Електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", както и държавният електропреносен оператор, до края на юни ще получават компенсации, защото в техните мрежови такси е заложена много по-ниска от реалната цена на борсовия ток, който трябва да купуват. Така че при тях не може да се говори за свръхпечалби. Двете американски въглищни централи продават по дългосрочни договори с фиксирани цени своята електроенергия на "Националната електрическа компания" (НЕК) и критикуваните от години като високи цени в тези договори сега са под борсовите. Така финансовият ефект от техния "скъп" ток остава в НЕК. АЕЦ "Козлодуй" е истинският голям печеливш от борсата, тъй като себестойността на енергията му е под 60 лв./МВтч при цени на свободния пазар грубо между 200 и 700 лв./МВтч. Останалите производители на електроенергия като ВЕИ, заводски централи и топлофикации с когенерации получават преференциални премии от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), които представляват разликата между преференциалните цени на тези производители и цената на борсата.

"Тоест, при високи пазарни цени ФСЕС няма разходи за тези плащания, а и при настоящите пазарни цени, които в голямата си част са все още под преференциалните цени на различните централи, трудно може да се говори за свръхпечалба", посочи Стайков. Той обърна внимание и на това, че във ФСЕС влизат приходите на държавата от търговията ѝ със спестени парникови квоти, които са повече от предвидените. "В момента цените на въглеродните емисии са около 70-80 евро за тон, а в цените, одобрени от енергийния регулатор е заложена цена от около 50 евро. Към това се прибавя 5% данък върху оборота на дружествата, който при по-високи цени води и до по-високи постъпления. Отделно в бюджета влизат повече приходи, заради инфлацията и отражението ѝ върху плащаните от фирмите данъци", отбеляза икономистът.

Въпреки че липсва анализ на ефекта от енергийните субсидии върху финансовото състояние на компаниите, цените на стоките продължават да растат. Някои компании могат да прехвърлят нарасналите си разходи върху крайните си цени и реално даваните им компенсации им осигуряват печалба, коментира Стайков. Други бизнеси пък не могат да прехвърлят увеличените разходи върху потребителите и така остават недофинансирани, което изкривява пазарната среда. Представителят на Института за енергиен мениджмънт смята, че правителството трябва да направи анализ как са се отразили дадените помощи върху небитовите клиенти и да приеме диференциран подход при бъдещи помощи, а не да са за всеки.

"Помощите на калпак са оправдани в началото на кризата – например миналата есен, когато се наблюдаваше рязко увеличение на енергийните цени. След това е необходимо фокусиране на субсидиите, което е съпътствано и с нотификация пред ЕК – за едно могат да се увеличат, за други могат да се намалят, а за трети могат изобщо да се прекратят, защото по-високите им разходи са съпътствани от по-високи приходи", смята икономистът.

По думите му, че предлаганите от Нинова мерки няма да доведат до намаляване на цените, а автоматичното продължаване на помощта за бизнеса заради скъпата енергия в очакване тя да поевтинее изкривява поведението на фирмите. "Постоянни субсидии и компенсиране на рисковете от страна на държавата – това не може да продължава дълго и не може да компенсира напълно ръста на цените. Още през зимата стана ясно, че цените няма да се върнат на предкризисните нива през тази пролет, което означава, че ще трябва да свикнем да живеем със сравнително по-високи цени през следващите години. Затова е важно да се създадат максимално ефективни механизми, които да насърчават и помагат на бизнеса да се адаптира и трансформира спрямо новата среда", смята Стайков.

Няма особен смисъл и в намаляване на ДДС за електроенергията, топлофикации, природен газ и ВиК защото компаниите, които използват тези услуги са регистрирани по ДДС и използват данъчен кредит, т.е. за техните финанси няма да има разлика, коментира той и озвучените такива намерения.

Второто служебно правителство на Стефан Янев дни преди д аположи клетва редовното на Кирил Петков бе решило, че ще иска от Брюксел позволение да свали ДДС за ток, парно и вода на 10%, но така и не се стигна до тези разговори, а новите управляващи се отказаха от намерението.

"При домакинствата има регулирани цени и няма да има разлика между намаляване на ДДС (което води до спад на приходите в бюджета) и субсидия за ютилити компаниите в същия размер, която да ограничи ръста на цените (което води до увеличаване на разходите). И в двата случая цените за битовите потребители ще са едни и същи, а ефектът върху бюджетното салдо ще е еднакъв", посочи Стайков.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #3

    Притесненията на Калоян Стайков са основателни, но ние сега трябва да мислим в краткосочен план, заради войната в Украйна. Мерките ще са времени, с хоризонт но 2025 г., когато се очаква региона да се стабилизира и да има ясна енергийна стратегия със срокове и обеми на доставка.

  2. mediaman
    #2

    Разбира се, че е популизъм - див, безпросветен, комунистически. Няма ли кой да обясни на черевеногзотото русофилско живот но нинова какво представлява дайстващата данъчна система? Вие й обяснете, пък тя каквото разбрала.

  3. Евроатлантизъмм
    #1

    Какво да кажем на пазар без конкуренция - това не е ли заплаха за националната сигурност. Как така две фирмички получиха такъв дял и преднина?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.