Към края на бедността

Близо 1 милиард души бяха извадени от крайна бедност през последните 20 години. Светът трябва да се стреми да повтори това постижение.

Към края на бедността

В реч при встъпването си в длъжност през 1949 г. президентът на САЩ Хари Труман каза, че "повече от половината хора по света живеят в условия, граничещи с мизерия. За първи път в историята човечеството има знанията и уменията, за да облекчи страданията на тези хора." Този процес отне много повече време, отколкото се надяваше Труман, но светът постига в последно време изключителен напредък в изваждането на хора от състоянието на крайна бедност. Между 1990 и 2010 г. техният брой намаля наполовина като дял от общото население на развиващите се страни - от 43% на 21% - понижение от близо 1 милиард души.

Сега светът има сериозни шансове да изпълни обещанието на Труман да повиши стандарта на живот на най-бедните. От 7-те милиарда души на тази планета 1,1 милиард живеят с по-малко средство от международно приетия праг на крайната бедност от 1,25 долара на ден. Като се започне от тази седмица и се продължи през идната година, обичайните заподозрени представители на ООН, политици и представители на правителства и международни агенции ще се срещат, за да изготвят нов списък на задачите за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), които бяха определи през септември 2000 г. с краен срок 2015 година. Правителствата трябва да си поставят като своя нова главна цел намаляването на хората, които живеят в крайна бедност, с още 1 милиард до 2030 година.

Моите уважения, капитализъм

Никой в развитите държави не се доближава ни най-малко до прага на бедност от 1,25 долара на ден. Линията на бедност в САЩ е 63 долара на ден за четиричленно семейство. В по-богатите части от нововъзникващите пазарни икономики дневният праг е 4 долара.

Бичът на бедността обаче е най-жесток под 1,25 долара (средната линия на бедността в 15-те най-бедни страни в света, измерена в долари по курс от 2005 г. и коригирана за разликите в покупателната способност): хората под това равнище са бедни, мръсни, оскотели и дребни. Те не просто нямат достъп до образование, здравеопазване, подходящо облекло и подслон - неща, които повечето хора в по-голямата част от света приемат за даденост, но дори нямат достатъчно храна за физическо и психическо здраве. Издигането на хората над това равнище на окаяност не е достатъчно амбициозна цел за една просперираща планета, но е необходима.

Постижението на света в областта на намаляването на бедността е, почти по всички показатели, впечатляващо. Въпреки че много от първоначалните ЦХР - като намаляването на смъртността на майките при раждане с три четвърти и на детската смъртност с две трети - няма да бъдат изпълнени, целта бедността на планетата да бъде свита наполовина между 1990 и 2015 г. бе постигната пет години по-рано.

ЦХР може и да постигнаха незначителен положителен ефект, като създадоха мярка за оценяване на напредъка и като съсредоточиха вниманието върху злото, наречено бедност. Повечето похвали обаче трябва да бъдат отправени към капитализма и свободната търговия, за това, че дават възможност на икономиките да растат, тъй като именно икономическият растеж бе основният фактор за намаляването на бедността.

Делът на бедните хора започна да пада главоломно към края на 20-и век до голяма степен заради ускоряването на икономическия растеж на развиващите се страни от средно годишно равнище в периода 1960-2000 г. от 4,3% до 6% между 2000 и 2010 година.

Около две трети от намаляването на бедността в една страна идва от растежа. По-голямото равенство също помага, като допринася за останалата една трета. Повишаването на доходите в държавите с най-голямо неравенство с 1% води до намаляване на бедността само с 0,6%, но с цели 4,3% в страните с най-голямо равенство.

На Китай (който никога не е проявявал ни най-малък интерес към ЦХР) се дължат три четвърти от това постижение. Неговата икономика расте толкова бързо, че въпреки че неравенството също бързо се увеличава, крайната бедност изчезва. Китай извади 680 милиона души от нищетата в периода 1981-2010 година, като делът на крайно бедните в страната се понижи от 84% през 1980 г. до 10% сега.

Това е една причина, поради която ще е по-трудно да бъдат спасени 1 милиард души от крайната бедност през идните 20 години, отколкото през последните 20. По-лошото сегашно управление в Индия и Африка, които са следващите две цели, означава, че е малко вероятно китайският опит да бъде приложен бързо там. Освен това сама по себе си целта да бъдат издърпани хората над линията от 1,25 долара на ден бе сравнително лесно постижима през последните няколко години, просто защото толкова много хора бяха под нея. Сега, когато техният брой е по-малък, ще е по-трудно много хора да бъдат прехвърлени над официалния праг на нищетата.

Така че предпазливостта е оправдана, но целта въпреки това може да бъде постигната. Ако развиващите се страни запазят впечатляващия икономически растеж, който регистрират от 2000 година, ако най-бедните държави не бъдат изоставени от по-бързо растящите икономики със средни доходи и ако неравенството не се увеличи толкова много, така че богатите да оберат цялата полза от икономическия растеж, то тогава развиващите се страни ще свият до 2030 г. крайната бедност от 16% от населението до 3%.

Това ще намали броя на крайно бедните с 1 милиард. Ако икономическият растеж е малко по-бърз и разпределението на доходите - по-справедливо, крайната бедност може да спадне под 1,5%, като свеждането ѝ почти до нулата е реалистично. При това положение броят на хората, които мизерстват, ще е около 100 милиона, повечето от които в непослушни страни в Африка. Милиардите мизерстващи може да останат в историята.

Пазарите срещу мизерията

Има много условности. Постигането на тази цел обаче не е толкова трудно, колкото твърдят циниците. Светът знае сега как да намали бедността. Голям брой целенасочени политически мерки - мрежите за базова социална сигурност и схемите за трансфер на пари като бразилската Bolsa Familia - помагат. От полза е и отказът от други политически мерки като субсидиите за горивата за средната класа в Индонезия и системата за регистриране на домакинствата в Китай, която увеличава неравенството.

Най-голямата мярка за намаляване на бедността обаче е либерализирането на пазарите, за да получат възможност бедните да станат по-богати. Това означава да стане свободна търговията както между страните (Африка все още е наказвана сурово от мита), така и вътре в тях (големият скок напред в Китай стана възможен, тъй като на частния бизнес му бе разрешено да се разраства). И Индия, и Африка са пълни с монополи и рестриктивни практики.

Много западняци реагираха на рецесията, като потърсиха начини за ограничаване на пазарите и за обръщане на тенденцията на все по-дълбоко въвличане на техните страни в процеса на глобализация, и сега искат да изнесат тези идеи и в развиващите се държави. Те обаче нямат нужда от такъв съвет. Те се справят доста добре, до голяма степен благодарение на същите икономически принципи, които помогнаха на развитите страни да забогатеят и могат да издърпат най-бедните от нищетата.

Споделяне
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?