Камерън изригна срещу допълнителни вноски в евробюджета

Оспорваното преизчисление на вноските засяга и България, от която са поискани още 7 млн. евро

Британският премиер Дейвид Камерън и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

България е сред деветте страни, от които Европейската комисия поиска допълнителна вноска в европейския бюджет за 2015 г., но заради бурната съпротива на Великобритания, която е най-потърпевша, не е изключено решението да бъде преразгледано. От София са поискани 7 млн. евро повече от планираната вноска.

Британският премиер Дейвид Камерън се закани да противодейства "по всеки възможен начин" срещу определената за страната му допълнителна вноска от 2.1 милиарда евро, която, по думите му, е "напълно неоправдана и неприемлива".

Избухналият спор стана главна тема на втория ден от срещата на лидерите на ЕС в Брюксел.

На пресконференция след форума Камерън заяви, че ЕК не е представила "прецизни" и "удовлетворяващи отговори" по какъв начин са направени новите бюджетни преизчисления, връчени на лидерите на страните членки в четвъртък. По-рано тази седмица ЕК е информирала финансовите им министерства за новите сметки. Допълнителните пари трябва да бъдат внесени до 1 декември.

Представители на ЕС заявиха, че не е ясно как са направени преизчисленията, пише Euobserver. Според ЕК това е станало на базата на одобрен от всички страни членки нов модел за пресмятане на приходите от ДДС и на реалния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП).

След острата реакция на засегнатите държави, лидерите на ЕС се разбраха за извънредна среща на финансовите министри другия месец, за да бъде разрешен спорът.

Освен Великобритания, от която са поискани 2.1 млрд. евро, следващата най-потърпевша е Италия – с 640 млн. евро. Другите страни, чиято икономика според последните изчисления се е развивала по-добре и трябва да внесат още средства в европейския бюджет, са Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Холандия, и дори Гърция, за която е определена допълнителна вноска от близо 90 милиона евро.

Деветнайсет са държавите, които трябва да внесат по-малко, като най-облагодетелствани са Франция и Германия, на които е предвидено да им бъдат възстановени съответно 1 млрд. евро и 780 млн. евро.

В работния документ, изпратен от Европейската комисия до страните членки, е отбелязано, че данните са предварителни и че окончателните стойности ще бъдат обявени през ноември.

"Това не е цифра, това е смъртоносно оръжие", е казал италианският премиер Матео Ренци, цитиран от Камерън, пред останалите ръководители на ЕС, по повод на допълнителните вноски.

Произвеждането на такова смъртоносно оръжие кара хората да вярват, че това място е пълно с безсърдечни бюрократи и технократи, е възроптал Ренци.

БВП на Европейския съюз е близо 2.5% по-голям от първоначално отчетения след новата система за изчисление на Евростат, която включва най-различни сектори – от изследователска дейност и разработки до наркотрафик и проституция.

В документ, разпространен от Евростат по повод новите правила още през януари, се казва, че новият режим ще има слабо влияние върху бюджета на ЕС, като националните вноски в болшинството си "ще бъдат засегнати в минимална степен".

Моментът, в който ЕК поиска допълнителни пари от Великобритания, едва ли можеше да е по-лош за лидера на управляващите консерватори Дейвид Камерън, чиято партия загуби частични избори по-рано този месец и най-вероятно ще изгуби второ място след избори през ноември, за сметка на антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). В същото време се засилва натискът страната да напусне ЕС.

Камерън е под натиск да заеме по-твърда позиция пред Европа преди парламентарни избори през май догодина, след като евроскептичната партия застрашава преизбирането на неговата Консервативна партия.

"Това са пари, които ЕК не очакваше и не се нуждае от тях, и ние ще работим с други страни, за да направим всичко възможно да оспорим това", е заявил британски говорител, цитиран от Ройтерс.

Преразглеждането на бюджета на ЕС е "технически въпрос", който се появява всяка година. През последните три години обаче дефицитът в европейския бюджет непрекъснато расте и ЕК се чуди с какви средства да запълни дупката. Според евродепутати това е причината почти всяка страна да е със спрени програми заради нарушения.

Германия и Франция на различни позиции за растежа

В същото време лидерите на двете икономически най-силни страни Франция и Германия имат сериозни различия какви мерки да се предприемат, за да се постигне растеж. Напрежението идва от бюджетните правила на ЕС, които изискват от страните да контролират държавните си финанси, за да спечелят инвеститорското доверие.

Германският канцлер Ангела Меркел предупреди за опасността от връщане към периода на големите разходи от преди кризата. Високият дефицит не помага на растежа, смята Меркел. Според нея бюджетната консолидация и растежът трябва да се съчетаят. В Европа имахме периоди на високи дефицити без растеж, така че трябва да се учим от миналото и се надявам, че ще намерим общо решение, каза Меркел.

Според Париж обаче по този начин могат да бъдат пресушени паричните потоци към компаниите и проектите в един толкова нестабилен период.

Брюксел със забележки по бюджетите на пет страни

Ден преди срещата на върха на ЕС в Брюксел, ЕК поиска обяснения от пет страни – Франция, Италия, Австрия, Словения и Малта за завишените им бюджетни дефицити за 2015 г.

Европейската комисия разглежда бюджетите планове на страните от еврозоната, за да види дали отговарят на бюджетните правила на ЕС. Правителствата са задължени да се стремят към балансиран бюджет, за да се избегне повторение на кризата от 2009-2012 г.

Франция и Италия предадоха бюджети си за 2015 г. без да спазят изискванията на ЕС. Двете страни обявиха, че не желаят да намаляват разходите по-бавно, за да подкрепят икономическия си растеж.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че нищо няма да го отклони от целта му да създаде повече работни места и растеж. Ще спазваме правилата максимално гъвкаво и това е валидно за целта за растеж, каза Оланд.

Президентът на Европейската централна банка Марио Драги също призовава за повече разходи, за да се подпомогне икономическото съживяване.

Брюксел предупреди Италия, че бюджетът ѝ за 2015 г. е "значително отклонение" от курса на икономически реформи, съгласуван с ЕС. Бюджетът на Италия за 2015 г. предвижда дефицит от 2.9% от БВП, което е почти на границата на разрешения 3% дефицит.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?