Камери ще следят работата в инвазивните кардиологии

НЗОК ще плаща до 10% от лекарствените остатъци на болниците

Работата на инвазивните кардиологии ще бъде под видеонаблюдение. Това са договорили Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в анекса към рамковия договор за следващата година, който предстои да бъде подписан.

Целта на видеонаблюдението е да следи основно дали отчетените пациенти и процедури са реални, но не и самата дейност на медицинските екипи. 

“Идеята е да се установи дали в операционната са влизали лекар и пациент за извършване на съответната процедура“, обясниха в четвъртък от Лекарския съюз.

Камерите ще бъдат разположени вътре в залите, но изрично се упоменава, че под наблюдение ще бъде само входът. Записите ще се представят само ако бъдат изискани при проверка и ще се съхраняват в срок до 30 дни, както е разписано по закон, уточняват от Българския лекарски съюз (БЛС). При ендоваскуларните процедури се въвежда видеоконтрол или запис на е-носител.

У нас функционират близо 60 инвазивни кардиологии, които извършват над  70 хил. диагностични и лечебни процедури годишно, като според различни оценки броят им е предостатъчен за българските условия, но въпреки това продължават да се разкриват нови. 

Същевременно през годините многократно на дневен ред е излизала темата, че се извършват процедури без необходимите медицински индикации и дори, че хора се събират с автобуси, за се сдобият някои клиники с пациенти.

Болниците под наблюдение надвишават ли си капацитета

Друга договорка между съсловната организация и касата е НЗОК всекидневно да следи през софтуер заетостта на леглата в болниците, като болниците няма да имат право да надвишават капацитета на отделенията си. Те ще могат да ползват всеки ден пълния си капацитет, но няма да имат право да връщат спешни пациенти под предлог, че местата им са запълнени. 

Ако са налице форсмажорни обстоятелства, на лечебното заведение ще бъде позволено да приема повече пациенти от броя на разписаните легла, но само след извършване на проверка от страна на НЗОК. Т.е. при нужда болниците ще могат да приемат пациенти и над капацитета на дадено отделение.

НЗОК ще плаща до 10% от изхвърляните лекарствени остатъци

По време на преговорите е станало ясно, че догодина НЗОК възнамерява да плаща на болниците до 10% от разтворените остатъци на скъпо струващите медикаменти за химиотерапия. В момента различните болници генерират между 3% и 30% неусвоени остатъци, които на хартия се изхвърлят, но публична тайна е, че зад привидните разхищения процъфтява и черен пазар с тях и са предмет на износ. А здравната каса плаща и за въпросните остатъци.

През тази година НЗОК въведе правило, че повече няма да плаща за тях, но това беше посрещнато с неодобрение в гилдията на онколозите, които изразиха опасения, че дори при правилна организация на работата винаги остават неусвоени количества, които ще се трупат като пасив за болниците.

Затова беше решено след наблюдение на различните болнични практики да се установи средно ниво на допустими остатъчни количества и само то да бъде заплащано от НЗОК, а всичко което се изхвърля над него да е за сметка на болницата.

От Лекарския съюз са поискали НЗОК да плаща дейността по т.нар. “куха“ амбулаторна процедура № 6 за изписване на таблетни форми на онкологично болни пациенти. Причината е, че освен изписването на лекарства на пациента се прави преглед, извършва се преценка за продължаване на лечението, изписва се терапия. От НЗОК обаче не са се съгласили, защото разходите ѝ в онкологията са прекалено високи.

Тази година разходите на НЗОК за онкомедикаменти в болниците ще надхвърлят 400 млн. лева при 327 млн. лева през миналата година.

От Лекарския съюз съобщиха, че продължават разговорите по отношение на цените и обемите на медицинските дейности. БЛС е представил своите искания и във възможно най-кратък срок очаква разчетите от зам.-министъра на здравеопазването Жени Начева, съобщиха още от БЛС.

Договореностите между НЗОК и Лекарския съюз предстои да бъдат одобрени от събора на организацията в края на другата седмица.

Още по темата
Още от България

Прав ли е Каракачанов да се гневи и заплашва Скопие?