Кампаниите: едни пазят статуквото, други бързат да блеснат

"В тази кампания се откроява криенето на партийния лидер Бойко Борисов. Той не участва в дебати, не дава интервюта, не отговаря на въпроси. Опитва се да се държи като Слави Трифонов и да не направи някоя грешка. Но за разлика от Трифонов, Борисов дължи отговори на всички въпроси за състоянието на държавата." Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Крияков от Центъра за анализи и кризисни комуникации отговарят на въпросите на Mediapool за хода на предизборната кампания.

Преполовяваме кампанията, какви са впечатленията ви за нея – по какво се различава от предходните, какви са приликите?

Това е първата предизборна кампания в условия на пандемия и локални ограничения. Разбираемо е, че има няколко основни разлики.

Първо, хората са притеснени и изнервени – както от възможността да се заразят, така и от опасността да останат без доходи. Тези здравни и икономически причини ги правят по-предпазливи, но и по-склонни на крайни необмислени решения. Натрупаното недоверие към управляващите и техните мерки за справяне с коронавируса, както и неувереността, дори страха дали изходът от кризата е близо, кара хората да абсорбират фалшиви непроверена информация и фалшиви новини.

Второ, заради пандемията някои от комуникационните техники са ограничени – няма големи събития, концерти, срещите с избиратели са по-малко. Кампанията преля в социалните мрежи, в телевизиите, а също и в много голяма степен с използването на външна реклама.

И още нещо изключително симптоматично за тази кампания – използването на инфлуенсъри в политиката. Казахме, че партиите откриха инфлуенсър- маркетинга. Представени като "гражданска квота", особено по-малките от тях напълниха листите с известни, но неполитически личности – най-вече лекари, но и хора на изкуството. Тук е важно да кажем, че между известността да дадена личност и реалното ѝ влияние не винаги има пряка връзка.

Не прави добро впечатление както струпването на хора в малкото групови прояви, така и представянето на срещи с избиратели в платените форми, в които операторите се опитват да извлекат максимума като показват 8 души от шест различни ракурса, за да внушават масовост и сила.

Прогнозирахте, че коронавирусната епидемия е допълнителен "стимул" за развихряне на популистки послания и страсти. Така ли е?

Определено епидемията и всички ограничения около нея плашат и притесняват хората – нормално е. Още по-нормално е в такава ситуация те да търсят сигурност и инстинктивно някои от тях биха повярвали на тези, които им обещават спокойствие. Затова и непрекъснато виждаме и чуваме послания за високи заплати, за увеличаване на БВП, което означава сигурна работа за всеки, за раздадени пари. Някои партии даже обещават "безплатни" придобивки, което е стар и изключително грозен трик за привличане на вниманието и интереса.

И все пак, в кампаниите на политическите сили виждаме ясно две донякъде противоположни тенденции. Големите политически сили играят на сигурно, пазят статуквото и се пазят от резки комуникационни движения. Малките търсят възможности бързо да блеснат, някои инвестират и добри бюджети. Появиха се и компромати.

За съжаление популизмът в политиката вече не е изключение, а правило. Това важи не само за България. Проблем е и използването на различни манипулационни хватки за "претопляне на послания и идеи".

По какъв начин всъщност сегашният хаос около ваксините и политиката на мерките – затваряме, отваряме, пак затваряме – влияе на избирателите?

От една страна може да изглежда, че хората се дразнят на този хаос. Но психологически в случай на криза големите групи от хора търсят познатото нещо, макар и хаотично, пред непознатото, макар и да има възможност да е по-сигурно. Това е една от причините, поради които ГЕРБ се радва на такава подкрепа. Останалите партии трябва да предложат нещо качествено ново и увличащо по-голям брой хора, ако искат да намалят преднината, която социолозите дават на ГЕРБ.

По отношение на мерките – много пъти казваме, че комуникация няма. Няма даже опит за предсказуемост. Има някакви опити за очовечаване на отношението към гражданите напоследък, но все още сме далеч от постижимото и от съвършенството. Това допълнително влияе върху избирателите, защото подкопава още повече доверието им. Защото мерките касаят базови човешки потребности – правото на живот, на здравни услуги, на правене на бизнес.

Ако проследим основните играчи, кой на какво залага в тази кампания?

Партиите бяха разтърсени от кризата с коронавируса, както и от многомесечните протести. Масовата публика загуби доверие в политическата система. Затова и управляващите партии първо се свиха, капсулираха се до основните си ядра и се опитаха да спрат кървенето от собствените си редици. Фиксиране върху някои постижения, които могат да се представят за успехи, всекидневно раздаване на пари от бюджета, отказ от нормална комуникация, рецитиране на опорки пред медиите и т.н.

Новите играчи разбираемо построяват кампаниите си върху проблемите и липсите на реформи от последните 10 години. Остава да видим дали това ще бъде достатъчно да убеди хората да гласуват за тях в условия на пандемия. Наблюдаваме и една агресивна линия сред по-малките партии и коалиции, която цели привличане на внимание. Но без реални решения, те ще отшумят бързо в миналото.

Дебатите би трябвало да представят някакъв смислен спор между партиите за политиките и за хората, които искат да представляват. Има ли въобще такъв разговор? Какво ни казват от телевизора?

Дебатите загинаха като класически комуникационен инструмент. Това е тенденция от последните години, достигнала своя връх сега. Управляващите не искат да дебатират, защото нямат разумен отговор на много въпроси като защо не са си изпълнили обещанията, защо не са направили реформи, защо нямат ясна платформа, а залитат във всички посоки, унищожавайки политическата сцена такава, каквато би трябвало да бъде. Затова само излизат и декламират опорките си, като толкова явно отказват да отговарят на поставените въпроси, че на моменти изглеждат смешни. Някои политици даже използват ефира за лично шоу и трупане на популярност чрез скандали и целенасочено грубо поведение. Нищо ново, впрочем. Всичко това превърна дебатите в безсмислена говорилня. Но това сякаш не притеснява политиците, защото разчитат, че публиката така или иначе няма да гледа или да запомни подробности.

Телевизионните дебати се изродиха в представяне на "нови лица" и участия на политици от втория ешелон, за да се покаже уж широката експертна база на тези политически сили. Така, според нас, те се опитват да се измъкнат от определението "лидерска партия".

Как си обяснявате феномена с партията на Слави Трифонов, която успя да натрупа рейтинг без нищо да се знае за нея, а сега отказва участие в дебати, както и да отговаря на въпроси от страна на медиите?

Слави Трифонов в момента използва натрупания си рейтинг. Той все пак трупа такъв някъде от 1996 г. – това са близо 25 години. В референдума му гласуваха над 2 милиона души, а след това политиците не изпълниха нищо от гласуваните решения. Което му даде възможност да натрупа още повече рейтинг като "човека срещу политическата система". И в момента го капитализира.

Неговото неучастие в дебати и интервюта може да изглежда странно, но на практика го спасява от грешки. В партията му очевидно са наясно, че не са достатъчно добре подготвени за директен комуникационен сблъсък и предпочитат да играят на сигурно. Знаят също така, че могат да са жертва на феномена "Цецка Цачева"- всяка поява в публичното пространство води до смъкване на гласове. Накрая, Слави Трифонов знае, че няма как да постигне ефектът Симеон Сакскобургготски, и предпочита да не прави грешни ходове.

Кого/какво бихте откроили дотук като политик, събитие, участие, рекламно послание, което не е за изпускане? Защо?

Слоганите са стандартни, не особено мотивиращи, предназначени за надъхване на вътрешното ядро, тромави. Дори в някои отношения комуникацията деградира до ниво на ранните 90-те години, когато "подписът" бе основен верификационен инструмент за създаване на доверие. Странно е през 2021 г. отново да го виждаме.

Откроява се криенето на партийния лидер Борисов. Той не участва в дебати, не дава интервюта, не отговаря на въпроси. Опитва се да се държи като Трифонов, и да не направи някоя грешка. Но за разлика от Трифонов, Борисов дължи отговори на всички въпроси за състоянието на държавата. Затова и отбягването изглежда точно като бягство. Което прави странно отразяването, което телевизиите правят на монолозите му пред различни мобилни устройства.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За Центъра за анализ и кризисни комуникации

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков.

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и част от The Smarts Group и преподавател в УНСС и в НБУ.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations. Един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател. Председател на Етичната комисия към БАПРА.

Даниел Киряков, PMP, в момента е мениджър "Комуникации и връзки с институциите" на Американска търговска камара в България, която наброява около 330 членове. Член е на БДВО и EACD. Председател на Комисията по професионална етика към БДВО (2016 – 2020), доброволец към фондация bCause, член на завършилите Alianz Academy.