Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кампаниите за задействане на обществото срещу корупцията се провалиха

0 коментара

За десет години международните и местни кампании, целящи повишаване на обществената реакция срещу корупцията в България постигнаха малко успех.

Множество скъпи инициативи надцениха способността на обществените и граждански организации да противодействат срещу корупцията сред чиновници и политици.

Нещо повече, водените от международната общност усилия имаха обратен ефект. Обществото се отегчи от безкрайните кампании; тяхната неефективност задълбочи недоверието към ключовите институции. Днес корупцията се използва като оправдание и обяснение на всички болести на обществото и политиците, бизнесмените и медиите вече рутинно я използват, за да разчистват сметки с опонентите си.

Широкомащабните кампании за разясняване на същността на корупцията започват в югоизточна Европа през втората половина на 90-те години, когато международната общност насочва вниманието си върху проблема и оказва натиск върху местните правителства да го решат.

В България и Албания американската Агенция за международно развитие подкрепя основаването на антикорупционни коалиции, съставени главно от представители на неправителствени организации.

Вълната от протести срещу социалистическото правителство на Жан Виденов през 1997 г., която завършва с неговата оставка, кара донорите да повярват - както се оказва - погрешно, че българското общество не би толерирало корупцията. Това убеждение става основа на още повече международни проекти, целящи да насочат вниманието на обществеността към проблема.

Но тези усилия не са особено продуктивни. Въпреки многобройните кампании, българското общество не само демонстрира толерантност към подкупите, но и често участва в корупционния процес, особено при взаимоотношенията си с неефективни държавни институции.

Това е причината почти десет години след разгръщането на антикорупционните кампании корупцията сред чиновниците почти да не е намаляла. Всъщност, общественото доверие в държавните институции е по-ниско от всякога.

Според проучване на Витоша рисърч от 2004 г., например, около 50 процента от българите смятат, че митничарите са корумпирани, а 40 процента казват, че това важи и за съдиите.

Около 35 процента подозират здравните служители в корупция, докато 34 процента казват, че това се отнася и за полицията, а 20 процента - и за членовете на парламента.

Днес корупцията е смятана за третия по важност проблем в държавата, след безработицата и ниските доходи.

Освен че увеличават недоверието към ключовите институции, кампаниите за увеличаване на обществената съпротива срещу корупцията са станали и оръжие във вътрешни политически и икономически сблъсъци.

Те подклаждат разменянето на сериозни обвинения в корупция, обслужващи различни частни интереси на медиите, политиците и представителите на бизнеса.

Такива обвинения в продължение на години блокираха няколко важни приватизационни сделки, сред тях - тези за Българската Телекомуникационна Компания и националната тютюнева индустрия.

На парламентарните избори през 2001 г. бившият български цар Симеон Сакскобургготски спечели мнозинство без да заяви каквато и да е политическа платформа. Предизборната му кампания се възползва от убежденията на българите, че политическият елит е корумпиран.

Но с течение на времето продължителната употреба лиши думата "корупция" от всякакво същинско значение, като направи борбата срещу нея нарастващо банална.

Нещо повече, обществото разви безразличие към нея. Според проучване на общественото мнение около последните избори за местна власт, например, почти 50 процента от хората казват, че подозират кмета на София Стефан Софиянски в корупция, но въпреки това са подкрепили преизбиранено му, защото според тях се грижи добре за града.

Един от изводите в неотдавнашните анализи на Центъра за либерални стратегии и Центъра за политически изследвания в Централноевропейския университет в Будапеща е, че кампаниите за задействане на обществото срещу корупцията не са ефективен механизъм за справянето с проблема. Вместо да го решат, те могат да създадат неочаквани затруднения пред доизграждането на функциониращо гражданско общество.

В случая с България е ясно, че кампании, насочени към широката общественост и гражданските групи, не са отговорът на проблема. Фокусът трябва да е по-скоро върху политици, държавни служители и представители на бизнес-средите. Ако международната общност е в състояние да ги убеди да сменят пътя си, тогава има реална възможност културата на корупцията да бъде победена.

*Рашко Доросиев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии в София.

Мрежата на IWPR от водещи кореспонденти в района осигурява анализи на събитията и въпросите, които засягат Балканите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.