Кампания без джипка и други разлики в предизборния пейзаж

Шумотевицата около предишните избори още не е заглъхнала, но ето че България отново е пред избори, този път предсрочни. Кампанията за вота през юли започна практически още през април, когато стана ясно, че 45-ият парламент няма да успее да състави правителство, че ГЕРБ вече е в изолация и решаващият играч е партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" заедно с другите две протестни партии - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!".

Стартирала на 11 юни кампания за изборите на 11 юли се случва в доста по-различен политически пейзаж, макар основните претенденти за парламента да са почти същите.

Първо, това ще е кампания без джипка.

Това е важен детайл, защото обиколките на Бойко Борисов с премиерския джип не бяха просто елемент от рутинната му програма. Той ги превърна в оживял символ на своето управление, въплъщаващ най-успешната успешната власт на най-успешния премиер, който държи всичко в ръцете си, който неуморно строи, раздава еврофондове и бонуси, награждава добрите и наритва лошите.

Последният кадър на Борисов до джипа бе пред дома му в изборната нощ на 4 април. Изправен под прехвърчащите снежники, той предложи на всички партии в новия парламент да направят експертно правителство, вероятно давайки си сметка, че няма друг начин да остане на власт.

В следващите седмици тази надежда се стопи, а в началото на юни буквално се разби, след като САЩ наложиха санкции по закона "Магнитски" на олигарсите Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязко за "значима корупция", а още трима българи бяха наказани в "най-широкообхватното еднократно действие [на САЩ] досега, насочено срещу корупцията".

Така много бързо джипката се превърна в символ на нагласени и непрозрачни обществени поръчки за милиарди, в символ на самозабравилата се власт, нещо подобно на чекмеджетата и кюлчетата.

След като бе принуден да слезе от джипа, Борисов продължи с живите включвания по Фейсбук – първо правеше министерски съвещания от хола си в Банкя, а после продължи с беседи пред младежките на ГЕРБ, визуално наподобяващи сбирките на анонимните алкохолици, както отбелязаха някои от "феновете" му в социалните мрежи.

Кампанията на Слави

Шоументът и лидер на "Има такъв народ" Слави Трифонов, за когото се смята, че държи ключа към следващата власт, обяви, че няма да се кандидатира за депутат. Обеща да носи отговорност от "една друга институция", но ще ни каже коя е тя, "когато му дойде времето".

Слави Трифонов нямаше кампания сред избирателите и на предишните избори. В един момент спря да води и вечерното предаване в телевизията си 7/8 TV. Вероятно и занапред изявите му във Фейсбук ще са единственият начин, по който комуникира с привържениците си.

От известно време обаче се забелязва, че частично е снето "ембаргото" върху публичните изяви на политици от "Има такъв народ" (ИТН). Което си е направо революция, като се има предвид, че досега не са дали нито една пресконференция, по време на предишната кампания не дадоха и едно интервю, а като цяло отказват срещи с медии.

Това поведение намери по-ясното си обяснение с едно изявление на Трифонов от тази седмица във Фейсбук. Той написа, че "медиите са неадекватни на новите реалности", защото не се фокусират върху истинските важните теми. Обвини ги, че "през последните няколко години "съучастваха в чудовищните деяния на властта. Независимо дали пряко или чрез мълчанието и послушанието си."

Промяна в публичното поведение на ИТН все пак ще има. От няколко дни представители на партията имат медийни участия и вероятно това ще продължи по време на кампанията.

Както и досега, лидерите на двете основни политически сили - ГЕРБ и ИТН - ще водят задочен "лидерски дебат" във Фейсбук.

ДПС без Пеевски, но с подкрепа от Турция

Отсъствието на Делян Пеевски от изборните листи на ДПС за вота на 4 април бе "знак", както би се изразил почетният председател на партията Ахмед Доган, но към онзи момент всички се питаха какъв е този знак. Сега, след като отговорът дойде от САЩ, всичко изглежда ясно. ДПС защити видния си представител от обвиненията в корупцията, но не стигна дотам да го издига отново за депутат, нито пък съобщи колко много номинации от структурите е имал.

ДПС всъщност намери нов знак - в лицето на Турция. Преди началото на кампанията лидерът на партията Мустафа Карадайъ направи знаково посещение в Анкара по покана на президента Реджеп Тайип Ердоган.

"Тази земя (Турция - бел. ред.) е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата родина", декларира Карадайъ в Анкара. Впоследствие Анадолската агенция съобщи, че Карадайъ не е преведен правилно и всъщност казва "Турция е нашата майка родина" , но скандалът в България вече бе факт. И той за пореден път помогна на националистическите партии тук, давайки им така необходимия им антибългарски враг. Ако националистите успят да прескочат бариерата и да влязат в следващия парламент, то ще е с любезното съдействие на ДПС, срещу което на думи се борят, но не и на дела, както се видя от участието им във властта.

Карадайъ освен това обяви в Турция, че ДПС има за цел да вкара най-малко 40 депутати в новия български парламент и да получи най-малко 50 хиляди гласа от Турция след отпадането на ограничението от 35 избирателни секции извън ЕС.

Първият сигнал за затопляне на отношението на Ердогн бе даден още през декември м.г., когато Ердоган взе участие в националната конференция на ДПС с поздравително видео. Отношенията между Турция и ДПС бяха обтегнати, след като през 2016 г. Анкара забрани на Доган и Делян Пеевски да влизат в страната заради проруска политика и контрабанда на цигари. Малко по-рано Доган обяви пред актива на ДПС, че партията няма да бъде "пета колона" на Турция и изгони Лютви Местан с официален мотив, че е подкрепил Анкара срещу Москва.

През 2016 г. Ердоган бе приел лидера на опозиционната на ДПС партия ДОСТ Лютви Местан, имаше срещи и с Касим Дал и Корман Исмаилов от (НПСД), но това не помогна на нито една от тези партии да влезе в парламента, като в същото време настрои останалите срещу тях.

Левият фронт на Корнелия Нинова

Сегашната кампания е важна и за БСП, която през април за пръв път от 20 години насам бе не втора, а трета политическа сила. Партията загуби почти половината от избирателите, подкрепили я на предходните избори през 2017 г. и се срина дори под резултата си след катастрофата с кабинета "Орешарски" през 2014 г.

Вътрешните раздори в БСП продължиха и след вота на 4 април, обезсилвайки партията, но лидерът Корнелия Нинова реши да компенсира с коалиция, заявена като "голям ляв фронт". Нинова се договори с отцепниците от БСП – АБВ, с партията на Георги Кадиев "Нормална държава", както и с Минчо Христов, представляващ "Движение на непратийните кандидати", но не успя да привлече "Движение 21" на Татяна Дончева, която остана заедно с Мая Манолова в "Изправи се! Мутри вън!".

Към момента социологическите проучвания не показват прилив на избиратели към "левия фронт", но до 11 юли има време.

Извън всичко това, по време на тази кампания ще има традиционни предизборни събития с големи срещи и концерти на открито, каквито през март нямаше заради многото случаи на коронавирус и противоепидемични мерки.