Кампанията: От доктрини към викторини под знака на национал-социализма

"От доктрини в предизборната кампания се премина към викторини – кой и къде ще предложи повече". Такава обобщена прогноза на предстоящата предизборна кампания направи пред Mediapool социологът от агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. Според колегата ѝ от "Галъп" Първан Симеонов "моден" за предизборния сезон ще е "национал-социализмът", защото "БСП винаги са имали такъв уклон", а и напоследък "ГЕРБ става БСП".

"Очевидно наддаването започна от социалния сектор, където БСП иска да си осигури стратегическо предимство. От доктрини се премина на викторини – кой къде ще предложи повече? За избирателя е трудно да проследи цялата амалгама от обещания и в крайна сметка ще избере онзи, който вдъхва по-голямо доверие", смята Боряна Димитрова.

Първан Симеонов отбелязва засилващата се тенденция към национал-социалистическа риторика. "БСП винаги си е говорила национално и социално – консервативно, националистически от една страна, а от друга социално. Сега обаче това стана много по-енергично. ГЕРБ пък става БСП – отказаха се да говорят за строителство и започнаха да говорят за доходи, здравеопазване, заплати", аргументира се той. Той обърна внимание на обстоятелството, че партията на Борисов е взела "целия дневен ред на патриотите – пенсиите, битовата престъпност, полицай във всяко населено място, военната служба, тридетния модел". "Това са теми от арсенала на "здравата ръка", иначе казано националистически", заключи Симеонов пред Mediapool.

И допълни, че при Веселин Марешки посоката е социално-национална от самото началото. "Дори ДПС опитва да разкаже себе си като българска патриотична формация, в противовес на Анкара. А иначе ДПС винаги е била странен социален синдикат на маргинализирани общности", според анализа на социолога. Той акцентира и върху факта, че дори Реформаторският блок е залитнал в тази посока, както става ясно от поредица консервативни изказвания на Петър Москов и Даниел Вълчев.

Разпределението на силите

Въпреки новите "консервативни" нюанси и щедри обещания, обаче, политическият терен не е кой знае колко променен.

"С малки изключения, разпределението на силите днес напомня силно ситуацията от предсрочните парламентарни избори през месец май 2013г. Близки позиции на ГЕРБ и БСП, висока поляризация, елементи на истеричност в похода на левицата към властта, активиране на обичайните ѝ мрежи под прикритие – този път не след, а преди изборите", коментира съотношението на силите между БСП и ГЕРБ Боряна Димитрова.

Според нея Марешки е заел мястото на Бареков. Картината се допълва от раздробената десница (както беше на изборите през 2013 г.).

Новостите, които Боряна Димитрова очертава, са обединението на националистите и разделянето на ДПС.

"Основната линия на кампанията се очертава по разлома ГЕРБ – БСП. По-малките партии вляво, дясно, или центровете около тях ще се борят за оцеляване и привличане на отчупващите се периферии от този разлом", смята тя.

По думите ѝ "конформистко-популистките нагласи в левия спектър правят трудна задачата на "дисидентите“ от партията-майка - АБВ и Движение 21". "Евентуална тяхна ниша би било разширяването на лявото с надеждата за бъдещо съвместно управление с БСП, но самото това вече снижава критичния им потенциал спрямо нея, твърди социологът.

От друга страна пък са отслабените позиции на ГЕРБ след президентските избори. Това от своя страна засилва вниманието към предлагането в дясно. "В този смисъл, макар и ядрото на избирателите на "Нова република" и "Да, България" да е извън ГЕРБ, те ще се борят за гласовете на част от неговия високообразован електорат в големите градове", казва Боряна Димитрова.

Обединението между НПСД и ДОСТ (две партии, отцепили се по различно време от ДПС), засега не заплашва хегемонията на ДПС, но във всички случаи позициите на движението ще бъдат по-сериозно накърнени, отколкото при предишни отцепвания, коментира тя.

Димитрова отбелязва, че национал-популистката вълна в Европа и обединението на българските националисти ще позволи по всяка вероятност "първия им по-сериозен пробив във властта, с всички неизвестни пред възможната взривоопасна смес".

Вътрешно-нишови опозиции

Първан Симеонов коментира, че в момента наблюдаваме развитие на процеси, започнали преди години: "Преди наблюдавахме раздробяване на различните ниши, около президентските избори настъпи леко прочистване на терена и сега виждаме, че в повечето сектори има отново опит за вътрешно-нишови опозиции".

"Дончева и Първанов ще се опитват да бъдат алтернатива на БСП; НПСД и ДОСТ намериха сходства и са опозиция на ДПС; а в нишата на ГЕРБ все пак са и Реформаторите, които разказват себе си като конкурент", казва Симеонов. Конкуренцията в либералната ниша според него ще е между платформата "Нова република" и коалиция "Да, България".

"Единствените, които се опазват от тази болест, са "Патриотите". Затова пък тях с фалшиви новини се опитват да ги разцепят. Засега само в тяхната ниша няма дубликати", допълва социологът.

Анализът му, както и този на Боряна Димитрова сочи, че партия "Воля" на Веселин Марешки е "текущият нов" проект, който в този парламент ще замени Николай Бареков. "Еквивалент му е и Яне Янев от предишните години", допълва Симеонов.

Ролевите разновидности или коя партия към кого апелира

За да се разбере съставът на следващия парламент, трябва да бъдат анализирани профилите на самите партии, коментира пред Mediapool политологът Евгений Дайнов.

"Като образ, най-модерни (бидейки и най-"нови”) са събралите се в коалиция "Да, България". Те са модерни по облик (затова някои ги наричат "хипстъри”), по начин на комуникиране (постоянно онлайн), по начин на внезапно масово действие (на принципа на "флашмоб”), както и по оптимизма си, доста освежаващ в общата мътна обстановка. Много отдавна социолозите наричаха такива хора "нова средна класа”, заяви той по повод новата формация на Христо Иванов.

Дайнов поставя много близо до тях хората от "традиционната средна класа”, събрали се предимно в "Нова Република". "Ненапразно посланията на двете формации са почти идентични, подхранвайки широкото очакване за коалиране между тях. Тъй като профилът на членската маса на БЗНС е много близък до този на "Нова Република", остава напълно необяснимо (поне – със средствата на политическия анализ), какво търси БЗНС в РБ-2", допълва той.

Според него "РБ-2 са очевидни представители на типажа чиновници-кариеристи, каквито бродят из общинските структури на средните по размер общини”.

"Обединените патриоти” той вижда като формация, която си оформя облика на представител на разярените "малки хора”, обвиняващи за своите несгоди различните от тях, по тертипа на ранната Национал-социалистическа германска работническа партия.

"ГЕРБ и ДПС са представители на подземието, БСП и ДОСТ – на чужди държави, като БСП допълнително се позиционира в носталгичните дрехи на дребна номенклатура тип - председател на ТКЗС (погледнете отново костюмчето на Корнелия Нинова на конгреса) отпреди 30 години", коментира още той.

"Марешки играе "свинаря Ивайло”, появил се, за да накаже изедниците и да даде благини на изстрадалия народ", допълва политологът.

От тук следват и посланията."Партиите се научиха поне да напасват облик и послания. "Да, България" предлагат модерна и леко либерална България, докато "Нова Република" добавят към това щипка консерватизъм и щипка републиканизъм. РБ-2 предлагат да подкрепим личните им кариери. "Патриотите” предлагат решение на проблемите чрез репресиране на различните. ГЕРБ и ДПС предлагат феодална структура на обществото, в която всеки човек да си има господар-бащица. БСП прави същото, като добавя, че най-добре такава идилия може да бъде постигната в тесен съюз с най-феодализираната страна в света, Русия. Какво предлага ДОСТ ние не знаем, защото засега те не говорят на нас, а само на своите си", заключи Евгений Дайнов.

Как би изглеждал следващият парламент

Според Дайнов, ако приемем, че на изборите ГЕРБ и БСП вземат по около 65 депутати, това оставя пространство за наместване на поне още 7-8 партии в парламента.

Анализът на Първан Симеонов пък показва, че от днешна гледна точка следващият парламент най-вероятно ще бъде по формулата 5+1 – т.е. "пет ясни (БСП, ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС и "Воля"), а РБ има шанс да влезе при много сериозна работа". "За по-малките формации, които сега се обединяват и създават тяга, ще трябва тепърва да наблюдаваме", допълва той.

Боряна Димитрова смята, че прогноза към настоящия момент е трудно да се направи, но "при двете възможни хипотези излъчването на управленско мнозинство ще е проблемно". "При четири -партиен парламент – ще трябва да се съвместяват несъвместими платформи. А при фрагментиран – несъвместими персони", смята тя.