Кампанията в българските ни вестници за Батак “не беше наред”

Кампанията в българските ни вестници за Батак “не беше наред”

“Два български всекидневника, собственост на германския медиен концерн ВАЦ, организират хайка с националистически пароли за залавянето на една научна сътрудничка”, пише в понеделник германското списание “Шпигел”, цитирано от радио “Дойче веле”.

”Шпигел” е поредното германско издание, което обръща внимание на провалената научната конференция за Батак. Тя трябваше да се проведе в България и бе организирана от двама учени от Берлинския свободен университет.

”Шпигел” се спира най-вече на ролята, която изиграха българските вестници “24 часа” и “Труд” за провала на конференцията и нажежаването на атмосферата в публичното пространство. В статията непрекъснато се напомня, че двата вестника са собственост на германски медиен концерн ВАЦ.

След като представят целта на конференцията и подчертават, че тя никога не е искала да отрече Баташкото клане, авторите на статията в “Шпигел” описват последвалите “протестни крясъци” и заплахи по адрес на една от организаторките – българката Мартина Балева, както и наградата, която е обявила за нейния адрес, дяснорадикалната партия “Атака”.

”Върхът на копието са двата булевардни вестника на ВАЦ”
 
”На 25-ти април, например, “Труд” изкряска със заглавие “Гавра с костите на Батак” – така, сякаш диви осквернители на гробове са разграбили скелетите на жертвите и са ги обезчестили. Към това заглавие беше поместена снимка на човешки кости в близък план. В “24 часа” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заплаши Балева и нейния берлински партньор в проекта, че ще ги съди за отричане на Холокоста” и твърдеше, че Балева се е продала на турците. В статията не става и дума за това, че двамата учени никога не са отричали клането в Батак.

В София медийният концерн ВАЦ обитава монументална сграда с внушителни колони пред фасадата, в която навремето е бил издаван вестник “Работническо дело”. Сега обаче тук думата има Аксел Шиндлер, който е шеф на медийната група ВАЦ за България. Офисът на 39-годишният Шиндлер е светъл и модерен. По стените висят огромни карти. Всяка сутрин динамичният Шиндлер, който е родом от областта Пфалц и от месеци учи прилежно български, чете вътрешния преглед на печата.

”Аз самият не разбирам много от това, което пише във вестниците”,

казва той.

”Как обаче се осъществява контролът върху това, което се изписва в неговите вестници и онова, което щеше да е по-добре да не се появява в тях? Шиндлер маха с ръка: контрол няма. Най-важният принцип на ВАЦ, казва той, е ясното разграничение между издателство и редакция. Изключение се прави само по отношение на човешките права. “В този смисъл, аз съм пазител на ценностите на концерна ВАЦ”, казва Шиндлер пред “Шпигел”, което кара авторите на статията да обобщят:

”Никой във ВАЦ обаче не е забелязал, че в случаи като този с Балева, на националистически ориентирани редакции, в които работят много хора, учили занаята си по комунистическо време, им се дава право да се вихрят свободно и то така, че човешките права се пренебрегват напълно”, пише списанието.

Шиндлер, който идва в България три седмици преди вестниците на издателството му да измислят случая “Батак”, поглежда почти смутено компрометиращите заглавия и признава: “За това чувам за първи път”.

Приятел на олигарсите

Най-вече "Труд", най- тиражният вестник в България, може безконтролно да разиграва коня си. Главният му редактор Тошо Тошев царува зад дебело дървено бюро, а офисът му е изпълнен с модерното изкуство на "най-известните български художници", както самият той гордо казва. Тошев носи тъмнокафяво сако, около врата му златен ланец, а тъмната му риза е толкова разкопчана, че чак дъхът ти спира. Преди да започне да говори, си запалва пура. Тошев изглежда като българският отговор на Хю Хефнър (създател и издател на “Плейбой”-б.р).

Когато "Труд" все още е принадлежал на синдикатите, той бил редактор. После някак си се докопал до пари, усърдно изкупувал дялове и накрая придобил вестника. В София се говори, че неговите приятели, олигарсите, са го финансирали, за да получат насреща вестник, който не би пречел на интересите им, пише “Шпигел”.

Тошо Тошев разказва, че през 90-те години спешно търсил партньори, бил и в Лондон при "Таймс", в крайна сметка обаче успял с ВАЦ. "Това са истински вестникари", казва той, "това ме радва".

Бързо се разбрали за бизнеса, ВАЦ влезли в издателството, а и Тошев продължава да участва в "Труд" със 7 процента. "За насоката на вестника само аз имам думата, никой друг". А Батак? "Да", казва Тошев и изпуска могъщ облак цигарен дим в стаята, "това е деликатна тема". Батак засяга "душата на българите" и е един вид "духовен паметник". Там дори и учените трябвало "да бъдат предпазливи", е цитиран да казва Тошо Тошев.

Когато се появили първите съобщения за научния проект Батак, в столицата избухнал същински пожар. "Труд" реагирал подобаващо. "Ние показваме какво мислят хората. Не искам да загубя публиката си". А какво е станало с интервюто, което пуснал неговият вестник и в което интервюиращата е навикала Балева, защо се рови в българската история? Тошев се отдръпва назад и хладно отговаря: "Една от нашите най-добри служителки".

”Шпигел” цитира и анализ от вестник “Дневник”, в който случаят “Батак”е  наречен “зловеща гротеска”.

Хомбах: “Това не беше наред”
 
Статията завършва с позиция на Бодо Хомбах, управител на медийната група ВАЦ. По отношение на кампанията в неговите вестници срещу Мартина Балева, той казва:

”Ние стигнахме до извода, че това не беше наред и ще си извадим нужните поуки”.  

"Първата е назначаването на генералния секретар на Международния журналистически съюз Ейдън Уайт (Aidan White) за съветник на концерна ВАЦ в България”, пише в заключение “Шпигел”.

Статията на Марион Краске и Елке Шмитер "Терор заради една картина" се появява в навечерието на празничното отбелязване на 10-годишнината на ВАЦ в България, което ще е в сряда, в Дом №2 в Резиденция “Бояна”.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?