Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Къмпингуващите не цапат природата, проблемът е с еднодневните туристи

Инвестицията на семейство за почивка на планина с палатка излиза около 1500 лева

7 коментара
Къмпингуващите не цапат природата, проблемът е с еднодневните туристи

През последните години се забелязва трайна тенденция на повишаване на интереса за почивка сред природата. Това коментира Гергана Ташева, мениджър на една от българските компании - производител и търговец на екипировка за планинарство и къмпинг.

На същото мнение е и Венцислав Удев, изпълнителен секретар на Българския туристически съюз (БТС). Според него дивото къмпиране, по което се разгоря дебат в обществото през изминалата седмица, отдавна не се наблюдава в националните паркове.

Истинските планирани не създават никакъв проблем с опазването на природата и дори на местата, където няма кошче, събират своите и на "автопланинарите" отпадъци, коментира Удев пред БТА. Според него най-голям проблем създават еднодневните туристи, които правят пикници на непозволени места.

Инвестицията за екипировка среден клас на тричленно семейство за почивка на планина с палатка излиза между 1000-1500 лв., разказва Гергана Ташева. Сумата включва туристически обувки, раници, стелки, спални чували, палатка, якета за дъжд, полари, осветление, котлон, газ и съдове.

Повишаване на интереса за почивка сред природата

През последните години се забелязва трайна тенденция на повишаване на интереса за почивка сред природата, коментира Ташева.

По-рядко с палатка, но все повече стават българите, които отиват на излет в планината с преход до няколко часа. Българинът най-често тръгва с децата на планина, когато навършат поне шест години и могат да се справят самостоятелно, но най-запалените татковци-планинари са готови да носят на гърба си децата си още от бебета.

Не може да ти забранят нещо, което няма алтернатива, коментира Ташева дискусията около забраната за диво къмпингуване. Ако има обособени за това места, както и достатъчно културни къмпинги, дивото къмпиране няма да е толкова разпространено. Все едно да ти забранят да ходиш до тоалетна навън, като нямаш вътрешна, допълни тя.

Хората, които предпочитат да почиват сред природата и винаги са ходили на палатка, няма с тази забрана да влязат в хотелите, смята Ташева.

На почивка с палатка в планината

В Софийска област има възможност да се разпънат палатки край хижи в Ботевград, Долна баня, Етрополе, Ихтиман, Копривщица,Костенец , Челопеч, Самоков.

Хижите и заслоните на Витоша към БТС са 18.

Според ограниченията в националните паркове палатките могат да се разпъват само в непосредствена близост до хижите, за да се ползват тоалетните и кошчетата за смет, коментира Венцислав Удев. По думите му дивото къмпиране отдавна не се наблюдава в националните паркове.

Въпросът с дивото къмпингуване според Удев може да се реши на ниво община и горски стопанства, които съвместно да актуализират картите на планините, като на тях бъдат посочени местата за къмпингуване, за паркиране на автомобили и кемпери. Тези карти могат да се предоставят във всички туристически центрове, а контролът по спазването на зоните да е от горските и общинските служби.

Удев разказва, че преди повече от двадесет години само в района на Банско е имало 70 000 нощувки, от които едната половината в хижи, а другата в палатки. Днес обаче туристи на палатка, например на Витоша, могат да се срещнат само в района на Алеко и под Черни връх във връзка с туристическите събори.

Управителят на хижа "Кумата" на Витоша Борис Пенчев казва, че досега не е срещал някой с палатка край хижата. Той също е против забраната за диво къмпингуване. За летния сезон се очаква хижата да посреща туристи с цена от 15 лева за нощувка.

Наблюденията на наемателя на хижа "Мальовица" Николай Марков показват, че винаги има хора, които предпочитат да почиват на палатка, но те не стават повече с годините. През лятото дори и хижата не се запълва, а цените на нощувка са 12 лева, допълни стопанинът на планинската къща.

Необходимите неща в планината

В планината най-важни са обувките. Затова не бива да се пренебрегват и да се купуват евтини версии от неспециализирани търговски вериги, чиито подметки остават на пътеката още на първия ден, коментира Ташева.

Често за децата не се купуват туристически обувки, а тръгват с каквито имат маратонки, което може да им развали изживяването.

Българското семейство може да си позволи истински туристически обувки и за децата, въпреки че бързо им омаляват, ако ги носят през зимата в града, а през лятото - в планината.

След това се износват от по-малкото дете по същия начин. Цените на добрите обувки за летен преход започват от 120 - 150 лева без разлика от размера.

Палатките могат да се намерят почти на същите цени като туристическите обувки, като най-евтината читава триместна двуслойна с предверие и воден стълб от 3000 мм (минимум водоустойчивост за нощуване в планината), струва 160 лева.

Задължителен елемент от екипировката е раницата - за таткото с вместимост от 60 литра, за майката - около 40 литра, а за децата - по двадесет литра са достатъчни.

Без яке за дъжд и топли дрехи дори и през лятото на планина не се тръгва, напомня Ташева. Вечерите е добре да сме с полар, а за комфортен сън - с термобельо. Цените на най-евтините водоустойчиви якета са между 50 и 100 лева.

Спалните чували е добре да не са летни, а за три сезона или екстремната им температурна граница да е под 0 градуса. Шалтетата e най-комфортно да са самонадуващи, чиито цени са от 50 лв, но може да се започне и с обикновени туристически постелки по 12-15 лева.

Да не забравяме и осветлението - цените на челниците започват от 12 лева. Ако искаме пълно къмпинг преживяване, ни трябва газов котлон. Две газови капсули - малка и средна, ще са достатъчни за три дни на палатка. Удобството да се изкъпем на открито ще ни струва 15 - 20 лева за 20 литра преносим соларен душ.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Демокри(а)т
    #7

    Не може да има "диво къмпингуване". Всяка форма на обитаване трябва да бъде устроена със съответните санитарни съоръжения, третиране на отпадните води и отпадъците. А още повече къмпингуване на чужд терен - частен, общински или държавен. Това е все едно някой да разпъне палатката си за 2-седмично къмпингуване в двора на къщата ви. Явно някои не искат да зачитат правото на чиста природна среда за всички и правото на собственост - така звучат протестите срещу забраната на катуните по морския бряг.

  2. безпартийна
    #6

    Обикновено диво къмпингуващите са любители на природата и я пазят. Нещо повече, те възпитават и децата си да я пазят. С това къмпингуване само ще се запази природата в небетонираните места на страната. А общините около такива места само ще спечелят от разумни такси и оборот на магазините за храни. Да не говорим за производителите на туристически атрибути. Вносителите на забрана за този вид къмпигуване или са нямали никакъв досег с природата, за да я оценят, или са добре платени от бетонните хотелиери.

  3. Sgt. Pepper
    #5

    Не е вярно, че "къмпингуващите не цапат природата". Минах през Иракли преди 3-4 години. Плажът беше зает от катуните на компании, дошли до самия бряг с мощни джипове, или от останките от катуните на заминалите си по-рано. Не цапат само тези, които са възпитани да не цапат; това далеч не се отнася за всички посетители. И кой изобщо измисли думата "кампингуващ",след като винаги се е казвало "кампиращ"? Сигурно пак е някой словоблудстващ гербер.

  4. Milenca
    #4
  5. Милостипросим
    #3

    Раят съществува! Това е нашата Земя. Но за да бъде тя Рай, трябва да я обичаме. И така Раят е там, където има обич на таз Земя.

  6. Apostol
    #2

    Драги бивш негър! Как да започне от детската градина, като родителите на днешните деца са пето поколение простаци, учителките в градините да не са по-различни, или учителите в училищата? Късно е!

  7. ?Бивш Негър
    #1

    Бивш негър: Проблемът според мен е във възпитанието на българина. Когато българин отиде в друга държава в Европа, спазва местните закони, обичаи и т. н. А в България някои се държат, като башибозук - след тях и потоп. С възпитанието в тази насока трябва да се започне от детската градина и да продължи през образованието, работното място и да се предава от родители на деца и внуци чрез личен пример. Децата копират поведението на възрастните.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.