Кандидат на съдийския съюз ще оглави съдебния инспекторат

Независимо от писмените уверения на ГЕРБ, че ще подкрепят предложенията на Съюза на съдиите в България (ССБ) за главен съдебен инспектор, кандидатурите на съдиите Теодора Точкова и Вера Чочкова бяха внесени от депутати от БСП. До 18 ч. на 2 април, когато изтече срокът за номинации, друга кандидатура не бе внесена, което означава, че Народното събрание ще избира между Точкова и Чочкова. Неразборията около пазарлъците кой да предложи кандидатурата на Атанас Гебрев от Върховната касационна прокуратура доведе до това, че номинацията му "увисна" и остава извън надпреварата.

Вера Чочкова е съдия от Софийския градски съд, а Теодора Точкова е председател на Хасковския административен съд.

По неофициална информация на Mediаpool за фаворит се смята хасковският магистрат. За избора ѝ вече е имало совалки сред депутатите лично от председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който продължава да бъде смятан за близък до ГЕРБ. С подкрепата на тази партия той оглави съда, без да има никакъв опит в административното правораздаване.

Без гласовете на ГЕРБ няма как да бъде избран ръководител на Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като изборът се прави с мнозинство от 2/3 от депутатите (160 гласа).

Часове преди да изтече срокът за номинации, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че нямат свое предложение, защото нямало подходящ кандидат. Само преди два месеца той изпрати писмо на ССБ, с което ги уверяваше, че ГЕРБ ще издигне и подкрепи техен кандидат за главен съдебен инспектор.

Завоят на 180 градуса той обясни с това, че обещанието му било не само към съдиите, а към всички магистратски организации.

"Казах не само на съсловните организации, на съюза на прокурори, на съдии, но до този момент никой от тях не е разговарял с нас. А е казано, в Библията мисля, че няма по-лошо непоискано добро да направиш", поясни Борисов.

След като мандатът на бившия главен инспектор Анна Караиванова изтече преди повече от година, в края на януари парламентът анулира "състезанието" с един магистрат в лицето на съдия Веселина Тенева от Върховния административен съд. Тя беше номинирана от БСП и ДПС.

Покрай избухналия скандал със странните ѝ имотни отношения, ГЕРБ решиха да демонстрират надпартиен подход и се обърнаха към Съюза на съдиите в България. "Убеден съм, че след широки и прозрачни консултации както в съсловието, така и в останалите професионални гилдии от сферата на правосъдието, българските магистрати можете да откриете между вас и да излъчите най-подходящия и достоен кандидат. ГЕРБ ще подкрепи и ще гласува за кандидат с изключителен професионализъм и морален авторитет, който бъде излъчен от вас с консенсус", се казваше в писмо на Борисов, изпратено на 4 февруари до председателя на ССБ Таня Маринова.

Обещанието на лидера на ГЕРБ бе разпространено в медиите само два дни, след като от съдийския съюз обявиха, че ще предложат на депутатите свои номинации, чийто авторитет и професионално име са безупречни.

Жестът на ГЕРБ бе още по-странен като се има предвид, че в продължение на 3 години и половина, докато бяха на власт, Борисов и Цветанов водеха неприкрита война именно със Съюза на съдиите в България.

Така предварително подкрепа на ГЕРБ не помогна в кампанията на съдийския съюз по номиниране на кандидати, защото повечето съдии не желаеха да бъдат свързвани с партията на Борисов.

В крайна сметка, преди около две седмици ССБ излъчи кандидатурите на Вера Чочкова и Теодора Точкова. Успоредно с организираното им публично изслушване, Асоциацията на прокурорите също издигна своя кандидатура – на Атанас Гебрев.

Така и не стана ясно как прокурорите стигнаха до този избор, защото процедурата им беше тайна. Заради това остана и впечатление, че предстои сблъсък на лобита, а не толкова прозрачен и публичен избор на главен съдебен инспектор.

Недомлъвките и пазарлъците около номинациите до последния момент се обясняват с неофициалните консултации между политическите сили, тъй като управляващите не могат сами да изберат главен съдебен инспектор без гласовете на ГЕРБ.

Именно към тази непреодолима практика на задкулисни пазарлъци са критиките на неправителствените организации, които настояват за ясни публични процедури.

"Не може да се утвърди при политиците културата да разберат, че идеята на тези процедури е да осигурят легитимно формиране на решения - след представяне, след проверка, след въпроси, а не предварително да спазарят мнозинството. Това е една непробиваема стена. Ние се опитваме да кажем, че решението се взима не преди, а след процедурата. Иначе за какво ни е процедурата - това е един изпразнен церемониал", коментира пред БНР Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи.