Кандидатът за шеф на “Банков надзор” ще иска колегите му да го контролират

Ако бъде избран за подуправител и ръководител на управление “Банков надзор” ще предложи на Управителния съвет (УС) на Българска народна банка (БНБ) след всяка инспекция на място в дадена банка да се разглежда информацията за констатациите и предприетите мерки. Това обеща пред депутатите от парламентарната комисия по бюджет и финанси Димитър Костов, който е номиниран от новия гуверньор Димитър Радев за ръководител на “Банков надзор” в централната банка. В момента Димитър Костов е подуправител и ръководител на управление “Банково”.

По думите му, неговата идея не означава прехвърляне на задължения и отговорности, а "начин, по който бих искал съдействие за контрол на моята дейност".

Никой не надзирава надзорника на банките

Костов поясни, че УС на централната банка няма как да контролира ръководителя на “Банков надзор”. Останалите членове получават единствено информацията, която е записана в докладите за състоянието на банковата система, подавани от подуправителя по “Банков надзор” на заседанията на УС, но не и констатациите, направени при проверки на място.

Кандидатът да смени управленията в централната банка даде пример с инспекции на място, каквито е имало и в Корпоративна търговска банка (КТБ) едва няколко месеца преди банката да бъде поставена под специален надзор. “Имало е инспекция на място в КТБ, но на управителен съвет не са докладвани проблеми и нередности. Във внасяните доклади за състоянието на банковата система предходните години също не е имало смущаващи данни”, поясни Димитър Костов.

Той обаче не уточни дали ще дава суровата информация от проверките или ще изготвя доклад по свое усмотрение.

Димитър Костов повтори тезата на новоизбрания управител, че са нужни спешни мерки за реформа на банковия надзор. Обещанието му е промените да стъпят на оценките и препоръките в доклад на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ). “Тези препоръки са направени в съответствие с базелските принципи за ефективен банков надзор. ЕЦБ също стъпва на тези принципи. Разполагаме не само с професионален анализ, но и с препоръки, свързани със световните практики. Благодарение на тях ще се направят реформите в “Банков надзор”, обясни Димитър Костов.

При представяне на кандидатурите на подуправителите гуверньорът Димитър Радев също подчерта, че един от приоритетите е укрепване на банковия надзор. “Изборът на екип от подуправители трябва да се ръководи от професионалните, експертните и нравствените качества на всеки. Всеки от тях трябва бързо да допринесе за реализиране на приоритетите пред БНБ”, каза пред депутатите Димитър Радев, след което ги увери, че всеки от кандидатите му е с безупречна репутация, която била потвърдена и от банковата гилдия.

Останалите две предложения на Радев са за Калин Христов, който да запази поста си на ръководител на управление "Емисионно", и за сегашния главен юрист на БНБ Нина Стоянова, която да поеме управление "Банково".

Искаме да печатаме евро

В изложението си пред народните представители Калин Христов, който като ръководител на управление “Емисионно” и сега отговаря за функционирането на валутния борд у нас, увери, че паричният съвет ще продължи да действа до бъдещото влизане на България в еврозоната. От думите му стана ясно още, че ще влезем във валутния съюз при съществуващия курс от 1.95583 лева за евро.

Калин Христов планира да запази сегашните обучения на служителите в управлението, които отговарят за управление на валутните резерви на България – друга основна дейност, която се изпълнява в ръководеното от него звено. “Управлението на резервите е сложно и изисква много голям ресурс – финансов и човешки капитал. Инвестираме в обучение на хората в ЕЦБ. Ще запазим тази политика и ще я доразвиваме. “Ще продължим да ползваме външни институции като консултанти”, добави Калин Христов.

Другите приоритети в работата му като ръководител на управление “Емисионно” са завършване до края на годината на процеса по подмяна на хартиената банкнота от 2 лв. с монета, както и стартиране на процедурата през последното тримесечие на 2015 г. за получаване на лиценз за печатане на евро банкноти в България. През следващите години ще се работи и за засилване на защитата на банкнотите срещу фалшификация.

Опцията банкова ваканция през 2014 г. била на масата

Опцията за банкова ваканция в България след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) все пак е била поставена на масата. Но не била предложена от Калин Христов, каквито твърдения имаше миналото лято, стана ясно от депутатските коментари след изслушването на кандидата за ръководител на управление "Емисионно".

Темата захвана Румен Гечев от БСП, който поиска от Калин Христов да коментира предложението, което е дал за въвеждането на банкова ваканция през лятото на 2014 г.

Твърдението на Гечев предизвика острата реакция на Йордан Цонев от ДПС, който беше председател на бюджетната комисия в 42-рото Народно събрание. "Това не отговаря на истината", категорично заяви Цонев, добавяйки, че на срещата при президента се е разисквала темата за банковата ваканция, но е било решено такава да няма.

За наличието на подобна опция сподели в комисията и Петър Чобанов, който тогава беше министър на финансите, а в момента е депутат от ДПС. Чобанов уточни, че идеята била поставена на масата, но не и сериозно обсъждана. Европейската комисия също е била против подобен сценарий, добави Чобанов, след което опроверга тезата на Румен Гечев, като заяви, че не Калин Христов е автор на предложението. Бившият финансов министър отказа да назове кой е предлагал банкова ваканция у нас.

Председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов също отрече Калин Христов да е предлагал банкова ваканция. Той твърди, че самите търговски банки са били категорично против и благодарение на тях не се е стигнало до подобна ситуация.

Калин Христов поясни, че в онзи момент се е налагало да се вземат бързи решения и даде пример с реализираната за няколко дни облигационна емисия при много добри за страната условия, с която е осигурена ликвидна подкрепа. На 26 юни България успя да пласира на международните пазари близо 1.5 млрд. евро 10-годишни ДЦК при доходност от 3.055%.

От разгорещените дебати стана ясно, че под ликвиден натиск са били 14 банки.

Няма дела срещу България от акционери на КТБ

При представяне на управление “Банково”, кандидатът за заемане на този пост – единственото ново лице сред подуправителите Нина Стоянова, припомни, че най-важната и съществена част от работата на управлението е поддържането на платежните системи в страната, а до края на годината трябва да се приеме нова директива за платежните услуги у нас.

"Към настоящия момент няма информация за заведени дела срещу България от акционерите на КТБ. Аз считам, че такива дела нямат основание, защото всички са били поставени на равно заедно с другите кредитори", обяви Стоянова, оборвайки информация от един от адвокатите на Цветан Василев – Константин Симеонов, както и на агенция Ройтерс за заведени дела срещу България.

Очаква се гласуването на подуправителите в пленарна зала да стане през последната работна седмица на юли.