Кандидатите за ЕС убедени, че тероризмът няма да е спирачка за приемането им

Шамадо от АФП
26 октомври 2001

Страните кандидатки за членство в Европейския съюз са убедени, че борбата срещу тероризма няма да забави присъединяването им, като някои виждат в последните събития дори причина за по-бързото им приемане в ЕС.

Кампанията, водена от САЩ, се превърна в приоритет на външната политика на Съюза. А забавянето на икономическия растеж в Европа, предизвикано от атентатите от 11 септември в САЩ, породи опасения, че ще бъде охладен ентусиазмът на европейските лидери да приемат в редовете си по-бедните кандидатки. Анализаторите очакват, че страните от Централна Европа печелят от отдръпването на инвеститорите от райони като Югоизточна Азия и Латинска Америка, засегнати по-пряко от рецесията, застрашаваща САЩ.

"Перспективата за разширяването на ЕС е съвсем близка", заяви вчера унгарският премиер Виктор Орбан. Това се дължи преди всичко на икономическите успехи на Унгария, която няма да пострада от "забавянето на икономическия растеж в света, наблюдаващо се след атаките от 11 септември", каза той.

Дванайсет страни, повечето бивши сателити на СССР, са на пистата за влизане в ЕС. Тези в най-добри позиции, като Унгария, Чехия, Словения и Кипър се надяват да станат част от ЕС преди изборите за Европарламент през 2004 година.

Но докато те вече са на последната права в преговорите за присъединяване, вниманието на света се съсредоточи върху Афганистан. Войната срещу тероризма беше доминираща тема на европейската среща на върха в края на миналата седмица в Гент. Европейските лидери все пак увериха, че тези събития няма да ги отклонят от целта им.

"Ангажирам себе си и Комисията да не променяме сроковете дори с един ден заради събитията от 11 септември", заяви тази седмица председателят на Европейската комисия Романо Проди. Кандидатите също са убедени в това.

Кипърското правителство например смята, че войната срещу тероризма може да бъде катализатор на разширяването на Съюза. "Изглежда, процесът на разширяване се ускори, а сроковете се съкратиха", каза за АФП говорителят на правителството Михалис Папапетру.

"България няма никакви опасения, че разширяването на ЕС може да бъде забавено от войната срещу тероризма. Напротив, очакваме разширяването да се ускори", изтъкна за АФП говорителят на българското външно министерство Елена Поптодорова.

Полша, най-голямата от страните кандидатки, която обаче изостава в преговорите за присъединяване, беше обнадеждена от визитата на белгийския премиер Ги Верхофстат, който председателства в момента ЕС.

Той заяви във Варшава, че разширяването на ЕС е станало приоритет след атентатите от 11 септември в Ню Йорк. Верхофстат добави, че ЕС трябва да поеме риска да се разрасне с нови 13 членове през следващото десетилетие, дори с цената да бъде парализиран.

Словакия прояви по-голямо безпокойство, като изтъкна, че ЕС рискува да промени приоритетите си от съображения за сигурност. "Новата обстановка след 11 септември би могла да повлияе през следващите седмици на преговорите особено в областта на правосъдието", предупреди Мария Кадлечикова, вицепремиер на Словакия, отговарящ за европейската интеграция.

За разлика от нея Естония, една от балтийските републики с най-добри шансове за членство, изрази задоволство от лансираната от Верхофстат идея в Гент още на следващата европейска среща на върха в Лакен през декември да бъде съставен списък на кандидатите, които са в състояние да влязат първи в ЕС. Предложението обаче беше отхвърлено по-късно от белгийския външен министър Луи Мишел.

"Първите сигнали са, че международната обстановка и войната срещу тероризма няма да забавят разширяването", каза за АФП говорителят на естонското външно министерство Тина Майберг. "Най-късно в Лакен трябва да се фиксира по-точно сценарият: колко страни ще влязат в ЕС и кога", добави тя.