Кандидатурата на Паси за НАТО зависи от тройната коалиция

Кандидатурата на Паси за НАТО зависи от тройната коалиция
Издигнатата от НДСВ кандидатура на Соломон Паси за генерален секретар на НАТО ще бъде обсъдена в петък от съвета на тройната коалиция, преди да бъде внесена за одобрение в Министерския съвет, съобщи военният министър Николай Цонев в сряда.

В същото време политици и публични фигури като бившия президент Жельо Желев, бившия вътрешен министър Румен Петков, политолозите Иван Кръстев, Огнян Минчев, Петър-Емил Митев и др. дадоха своята подкрепа за Паси.

"На този етап липсва показен ентусиазъм от страна на правителството и президента да подкрепят тази кандидатура. Това е опит да бъде оказан обществен натиск върху правителството за взимане на това решение, което предстои да бъде внесено в МС", разясни Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.

Депутатът от БСП и висш функционер на левицата Румен Петков, в качеството му на председател на Международния институт за сигурност и сътрудничество, заяви, че кандидатурата на Паси не е партийна и не бива да бъде партизирана. Той не потвърди, но не и отрече, че в БСП има среди, които се опасяват, че кандидатурата на Паси би попречила на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, активно лансирана от правителството и президента.

Военният министър Николай Цонев от своя страна коментира, че кандидатурата на Паси не би трябвало по никакъв начин да попречи на Ирина Бокова. Иначе Цонев в последните няколко месеца лично бил лобирал за Паси.

Според неофициални информации премиерът Сергей Станишев е дал съгласие за кандидатурата на бившия външен министър още когато той го придружаваше във Вашингтон миналата есен и там е получена "благословия" от американска страна.

Кой да оглави НАТО зависи в най-голяма степен от САЩ, така че нещата са в ръцете на новия американски президент Обама.

Против кандидатурата на Паси обаче са българският президент Георги Първанов и външният министър Ивайло Калфин, твърдят източници от тройната коалиция.

Самият Първанов използва като мотив за на пръв поглед безцелни посещения по света лобирането за кандидатурата на Ирина Бокова за ЮНЕСКО. Би било странно, ако не положи същите усилия и за Паси, ако той бъде официално кандидатиран от правителството.

Геополитическа преориентация

Според Иван Кръстев евентуален отказ на кабинета да издигне Паси за шеф на НАТО ще изпрати определен тип сигнали извън страната: "България не иска да има своя кандидатура за генерален секретар, защото предпочита да присъства, отколкото да участва в НАТО, която през следващите 3-4 години ще мине през голяма реформа. Ако България е решила да не присъства в този дебат, това е грешна политика", посочи Кръстев.

Вторият възможен отговор би бил, че България отказва да подкрепи своя кандидатура, защото мисли, че страната няма ресурс в момента да участва на ниво взимане на решения.

"Ако това е вярно, обаче, България трябва да се откаже и от други свои амбиции- като например да организира енергийни срещи на високо равнище и да се опитва да играе голяма роля по отношение на газови или други коридори. Ако България мисли за себе си като страна, която в момента няма възможност да играе по-сериозна роля, то би трябвало да се отдръпне от всички тези роли. Иначе избирателното отдръпване от една позиция и оставянето на друга би бил сигнал за геополитическа приориентация на страната", обясни политологът

Той добави, че ако евентуалният отказ е мотивиран от факта, че политическата сила, която издига Паси, не е достатъчно силна и важна, остава отворен въпросът защо НДСВ трябва да остане в правителството. Ако проблемът пък е свързан с качествата на Паси, би било тъжно да се приема, че човек , който е бил външен министър и с гласовете на това мнозинство е председател на парламентарната външна комисия, няма качества да бъде генерален секретар на НАТО.

България трябва да има своите приоритети и да степенува ресурса

Румен Петков от своя страна заяви, че не бива да се залага връзка между кандидатурите на Паси за шеф на НАТО и на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО.

"Достатъчно ясно трябва да бъде казано с аргументи, че няма връзка между двете кандидатури, защото иначе може да създадем едно погрешно впечатление, че България в момента е обзета от всеядни настроения, искаме ЮНЕСКО, НАТО, предстоят избори за Европейски парламент, защо да не поискаме Европейската комисия", каза Петков.

Според него аргументите, които стоят зад кандидатурата, са "два типа – ресурсът на нашата държава и личността на Паси". Той добави, че кандидатурата на Соломон Паси е начин да покажем лицето, от което България се нуждае – истинското ѝ.

"Кой, ако не той?" - пие фреш от люти чушки

Междувременно започва агитация за кандидатурата на Паси и в столичните заведения чрез добилите популярност рекламни картички, издавани от фирмата "Fame cards". Тя вече веднъж популяризира друг представител на НДСВ – министърът на държавната администрация Николай Василев, в знак на благодарност за участие в проект за държавната администрация.

Картичката е с наслов "Соломон Паси – Кой, ако не той?" и в нея се изброяват качествата му, които го правят подходяща кандидатура за поста. "Паси пръв е казал още през 1990 г. пред ВНС, че България ще влезе в НАТО. Освен това е създал Атлантическия клуб, подписал е договорите за членство в Алианса и ЕС", информира картичката. Наред с това в нея се припомня, че бившият външен министър е качил бивш шеф на Алианса в трабанта си, пие фреш от люти чушки, говори на български с пингвините в Антарктида и смята на ум квадратурата на кръга.

Кандидатурата на Соломон Паси има реални шансове за успех

Директорът на Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев заяви, че ако българската държава застане зад кандидатурата на Паси, той има реални шансове да бъде избран.

В момента НАТО е на кръстопът и това изисква начело да застане човек много силно ценностно мотивиран, за да насочи организацията в посока, в която да намери своята нова мисия, каза Минчев.

Според него новият генерален секретар трябва да е от Централна и Източна Европа поради това, че страните от Западна Европа имат намаляващ интерес към НАТО.

В същото време новият главен секретар на НАТО трябва да отговаря и на новите реалности в отношенията между Русия и Алианса. Според Огнян Минчев руското правителство има интерес допълнително да изостря тези отношения, за да разрешава вътрешни проблеми, натрупани в днешна Русия.

"Така че последното нещо, от което имат интерес Европа и НАТО, е да отговарят реципрочно на тези тенденции. Интересът на НАТО и Европа е на всяка цена да продължава диалога с Русия и да държи твърдо на своята позиция, че разширяването на НАТО не е насочено срещу никого, в частност на Русия, а към разширяването на територията за сигурност и сътрудничество. Соломон Паси е много добра кандидатура, защото който и да стои от другата страна, Соломон няма да бъде човекът, който ще влезе в конфликт", обясни Огнян Минчев.

За шефския пост в НАТО вече има няколко кандидатури - премиерът на Дания Андерс Фог Расмусен, външният министър на Полша Радослав Сикорски (преди това министър на отбраната), министърът на отбраната на Канада Питър Маккей, Джон Манли, бивш външен министър на Канада, бившият британски министър на отбраната Дезмънд Браун.

Наскоро британското списание "Икономист" писа, че завършилият в Оксфорд Сикорски, който е избягал от страната си по по времето на комунизма, би символизирал обединението на континента, според неговите поддръжници. Той води убедително новата външна политика на Полша и познава Афганистан от дните на Студената война. Но западноевропейски страни, които имат добри връзки с Русия, най-вече Германия, се опасяват, че изборът му би раздразнил Москва.

За Паси се посочва, че вече е ръководил ОССЕ – организация с широко участие, включващо Русия. Затова той може да е по-приемлив за Кремъл, но проблемът е, че повечето съюзници искат генералният секретар на НАТО да е човек с политическо влияние: някой, на когото европейските лидери ще вдигат телефона, когато той им се обажда.

В това отношение Андерс Расмунсен е силна кандидатура. Като премиер на Дания от 2001 г., той изпрати войски и в Ирак, и в Афганистан. За него обаче се твърди, че има по-голям интерес да бъде избран за първи постоянен председател на ЕС, ако този пост някога стане факт. Друг проблем е, че страната му си навлече гнева на радикалните ислямисти заради карикатурите на пророк Мохамед в датски вестник и това едва ли ще помогне на НАТО да усмири талибаните.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?