Каним "Росатом" у нас на преговори за АЕЦ "Белене"

БСП поиска извънредно заседание на парламента за възобновяване на проекта, все още приказките са повече от действията

Снимка: БГНЕС

Министърът на енерегитиката Теменужка Петкова е поканила руската държавна ядрена корпорация "Росатом" нейни представители да посетят България между 15 и 30 август за преговори по проекта за строежа на АЕЦ "Белене" и сътрудничеството в ядрения сектор, съобщиха от ведомството ѝ във вторник.

Междувременно БСП поиска председателят на парламента да свика извънредно заседание, на което да се разгледа внесеното от социалистите предложение за отмяна на решението за спиране на проекта от март 2012 г.

Депутатът от БСП Желю Бойчев заяви, че приветстват поредното преосмисляне на позициите на премиера за "АЕЦ "Белене", но смятат за несериозно да се водят каквито и да било разговори с потенциални инвеститори и други държави в ситуация на мораториум върху изграждането на централата. Затова е искането за извънредно заседание, което според левицата, ще развърже ръцете на българското правителство, за да може да преговаря спокойно.

Писмото на Петкова до генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко съдържа искане да се определи съставът от руската работна група, свързана с проекта "Белене“, за който българската "Национална електрическа компания" (НЕК) е осъдена от арбитраж да плати 620 млн. евро за поръчано и произведено за ядрения проект оборудване от "Атомстройекспрот" (АСЕ), която е собственост на "Росатом".

От енергийното министерство посочват, че от българска страна в групата ще участват изпълнителните директори на НЕК Петър Илиев и на собственика на дружеството - "Български енергиен холдинг“ (БЕХ), Петьо Иванов.

Тази група ще разгледа възможните варианти по проекта "Белене" като ще се обсъдят в детайли взаимоизгодните и за двете страни опции и ще предложат решение в най-кратки срокове, допълва се в съобщението.

Поканата от Петкова към "Росатом" идва след като миналия петък премиерът Бойко Борисов инициира телефонен разговор с руския президент Владимир Путин, в който се разбраха да се извърши преглед на съвместните енергийни проекти, за да отговарят те на европейските изисквания. По-конкретно бяха посочени проектите за газопровода "Южен поток", за газовия хъб край Варна, за който Брюксел даде зелена светлина да се захранва с руски газ, за петролопровода "Бургас-Александруполис", и АЕЦ "Белене". Условието на ЕК за всички тях е да спазват европейските изисквания в областта на енергетиката.

В разговора Борисов-Путин, последвал писмо от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, в което на България се дава картбланш конкретно за газовия хъб и нов ядрен проект, двамата са се разбрали за създаване на работни групи за всеки проект.

Тази за АЕЦ "Белене" очевидно е задействана първа, заради бързината, необходима за намирането на решение по арбитражното решение за заплащането на колосалната за финансовото състояние на НЕК сума, която при това набъбва всеки ден със 167 хил. евро лихва за просрочие. От решението, излязло на 16 юни, досега, са минали 53 дни, което прави 8.851 млн. евро, макар в събота Борисов да обясни, че досега са се натрупали 30-40 милиона лихви.

Според решението на съда в Женева НЕК може да изпълни по три начина присъденото обезщетение за АСЕ – да плати сумата и да вземе приготвеното оборудване, да убеди производителя да се продаде готовата продукция на трета страна, която изгражда реактори като беленските, или да възобнови ядрения строеж.

Правителството на Борисов започна преговори с Иран за внедряване на българското ядрено оборудване в проекта им за нови реактори в АЕЦ "Бушер" по същата технология, които ще се изграждат от "Росатом". Макар от Техеран да проявиха интерес е съмнително дали ще се стигне до сделка при положение, че след среща на министър Петкова в Москва с представители на "Росатом" по арбитражното решение, руснаците дадоха знак, че предпочитат да им бъде платено бързо. Откъде ще дойдат парите обаче не е ясно, а и българското правителство предпочита да коментира варианти, изключващи плащането, с което окончателно ще се сложи край на сагата "Белене".

В София се по-често се говори за рестарт на строежа на атомната централа под различни форми – веднъж чрез пълна приватизация като частен проект, втори път чрез намиране на съакционер и запазване на мажоритарния дял в проекта за държавата, както трябваше да стане с влизането на германската RWE, която обаче се отказа след дълги преговори с руснаците за сключване на договора за строеж. Докато вървят приказките обаче, реално нищо не се прави, въпреки обявените намерения за отделяне на активите и пасивите на ядрения проект в отделно дружество извън НЕК, сочи проверка на Mediapool. Не се прави и нов икономически анализ за проекта, който бе стартиран на базата на надути прогнози за потреблението на електроенергия в страната и в региона.

За десет години от рестарта на авантюрата АЕЦ "Белене" инсталираните възобновяеми енергийни мощности в страната преживяха своя бум и дори имаше лета, в които се налагаше ограничаване на производството на слънчева енергия и дори на АЕЦ "Козлодуй" и въглищните електроцентрали. Турция пък започна строежа на първата ядрена централа "Аккую" с обща мощност от 2400 МВ, който изглежда се ще активизира след затоплянето на отношенията между Русия и Турция. Прие това положение със сигурност трябва нова финансово-икономическа обосновка за подновяване на АЕЦ "Белене", дори и да се приеме, че проектът ще бъде продължен при предишните си основни параметри, според които цената да двата реактора по 1000 МВ беше над 10 млрд. евро.

Още по темата
Още от Бизнес