Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Канцлер без победа

0 коментара

Герхард Шрьодер успя. Осигури си минимална преднина и така спаси червено-зеленото управление. Този път обаче, за разлика от преди четири години, не победи като канцлер, гарант на реформите, а като движен от инстинкта политик, който превърна наводненията и страха от война в инструмент за преизбирането си.

Сега ще трябва да покаже дали освен умението да води предизборна борба може да изведе страната от кризата.

Шрьодер остава канцлер, без да е спечелил изборите.

За разлика от него, спечели съперникът му Едмунд Щойбер, най-вече в Бавария, където ХСС отбеляза един от най-добрите резултати във федерални избори след 1949 година. Спечели също външният министър на Щрьодер, зеленият политик Йошка Фишер. Никога досега партията му не е постигала толкова добри резултати. Правото си да продължи да управлява Шрьодер дължи единствено на досегашния си вицеканцлер, най-популярния политик в Германия. Той спаси канцлерския пост на социалдемократа, спести му срама да се окаже първият премиер, останал на власт само четири години.

Минималната преднина на ГСДП е един от възможно най-неблагоприятните резултати за Германия.

Наистина, Конрад Аденауер имаше преднина само от един глас, собствения му глас, и стана канцлер; управлението му обаче бе едно от най-успешните в германската следвоенна история. При канцлера Хелмут Кол управляващата коалиция имаше на моменти само четири мандата повече от опозицията. Тогава обаче времената бяха по-различни.

Днес страната преживява дълбока криза. През последните осем години икономическият растеж бе по-слаб в сравнение с всички останали водещи индустриални нации с изключение на Япония. Образователната система се намира в окаяно състояние, отгоре на всичко е несправедлива. Едва ли има друга страна като Германия, където социалният произход да определя в такава степен образователното ниво. Здравеопазването е подчинено най-вече на стремежа на фармацевтичната индустрия да трупа печалби. Липсва концепция как да се финансират пенсиите и социалните разходи в бързо стареещата република.

Канцлерът остана на поста съвсем не защото успя да представи по-добра програма за реформи. Той не отговори на въпроса как смята да изведе Германия от кризата, противникът му също не отговори на въпроса. Предизборната кампания през последните седмици бе най-скучната в следвоенната история на страната, липсваха аргументи, теми и политика. Вместо това Шрьодер безскрупулно ползваше инструментите на популизма и експлоатираше страховете и емоциите на избирателите.

Накрая нещата се сведоха до избор между личности - червено-зелените успяха да спечелят, защото Шрьодер се стори по-симпатичният чичо на много избиратели. Това не е стабилна основа, за да могат да стартират отдавна забавените реформи.

Най-неочаквано на Шрьодер му се притекоха на помощ форсмажорни обстоятелства. Само допреди два месеца поражението на ГСДП и зелените изглеждаше сигурно. Промяната в настроенията дойде с наводненията, истински дар божи за предизборната борба на ГСДП. Икономическата криза бе забравена, ненадейно прозвуча лозунгът за солидарността, една почти забравена през последните години традиционна социалдемократическа ценност отново излезе на преден план.

Вторият важен фактор бе в далечен Вашингтон. Военните планове на президента на САЩ Буш позволиха на Шрьодер да се представи за миролюбец. Той безжалостно се възползва от страховете на много германци от нова война. Водеше немислим до момента антиамерикански курс и спечели възторга не само на младите социалисти, а и на привържениците на ПДС и дори на националистическата десница. С недвусмислените си думи той спечели овациите дори на избиратели, които по традиция подкрепят консерваторите.

Атаките на Шрьодер срещу Америка създадоха у много негови избиратели впечатлението, че той най-сетне е свалил от себе си и от самите тях намордника, който им се налагаше да носят след 11 септември.

По-важно от всички външни фактори обаче бе едно чувство у германците, което канцлерът успя да усети със своя инстинкт - това бе германският страх.

Нито една партия не се осмели да каже истината на избирателите, истината, че остаряването на нацията, растящите социални разходи и растящият бюрократичен апарат заплашват да задушат в своята примка страната. Страхът от война, страхът за работното място, страхът от по-голяма конкуренция - съвсем разбираеми страхове - попарват желанието за реформи.

Сега канцлерът трябва да покаже, че може не само да печели избори, но и да управлява. Има да решава големи задачи, налице е огромен конфликтен потенциал. Почти всички реформи налагат непопулярни мерки.

Германците загубиха желанието си за реформи, и премиерът го почувства. Анкетите сочат, че мнозинството хора гледат отрицателно на реформите. Преди четири години германците избраха Шрьодер, защото искаха промяна. Днес избирателите гласуваха за него, защото смятат, че ще ги предпази от големи промени.

Можем само да се опасяваме, че Шрьодер няма да разочарова избирателите си.

По БТА, със съкращения

 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.