Каракачанов и голямото харчене

2 млрд. лева и още толкова за F-16, милиард за кораби, 1. 5 млрд. лева за бронирани машини, 50 млн. лева за машини за Специалните сили, 300 млн. за 3D радари, 80 млн. за модернизация на старите съветски танкове T-72, над 150 млн. лева за поддръжка на МиГ – 29 и Су 25, десет милиона лева за кораби втора ръка от Нидерландия, преговори за подводници, дронове, увеличение на заплатите... Така звучат новините от военното министерство през последните години, в които то се командва от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. 

Третото правителството на Бойко Борисов разви мащабна инвестиционна програма във въоръжените сили, каквато България не помни от десетилетия. И в това няма нищо лошо, стига да е базирана на ясни разчети и планове, за да не се повтори случката с една от най-скъпите придобивки на армията - хеликоптерите "Cougar", които заради липсата на достатъчно средства прекараха по-голямата част от досегашния си живот в хангарите. 

Ако бъдат реализирани всички сделки, България през следващите години ще трябва да финансира приоритетно армията с минимум 2% от БВП, каквато е и поставената цел в НАТО. Освен изплащането на покупките обаче, трябва да бъдат предвидени стотици милиони за осигуряване на нужната инфраструктура и за поддръжката на новата техника. 

"Неприятното е от понижения ръст на брутния вътрешен продукт и дори процентите да ги следваме, може да се окаже, че наличните пари са по-малко, отколкото сме очаквали", предупреди зам.-военният министър Атанас Запрянов в неделя пред БНР. 

Той все пак успокои, че "ние не искаме да милитаризираме държавата, да изхарчим бюджета ѝ, и да колабира нейната икономика или социални системи". Ако се наложи, някои оръжейни програми могат да се спрат и да се блокират. 

Ако следващите управляващи не проявят приемственост, може да се повтори ситуацията от първото правителство на ГЕРБ, което отказа вече договорена военна техника заради липсата на пари.  

На този фон заради забавянето на Стратегическия преглед на отбраната не са разработени програмата за развитие на отбраната до 2032 г. и планът за въоръжените сили до 2026 г. Така вероятно армията ще влезе в 2021 година без план.

Големите проекти 

Трите т.нар големи проекта – за нови изтребители, кораби и бронирани машини, се подготвят от години и минаха през различни фази. България закупи 8 изтребители F-16 Block 70 за 2.1 млрд. лева, а в последните си месеци правителството ще се опита да договори още 8 машини, които се надява да излязат по-евтино и да бъдат платени разсрочено.

Следващата година няма да има плащания по евентуална сделка, но Каракачанов показа ясно, че ще се опита да я договори. 

Освен 2 млрд. за изтребители, България отдели още 300 млн. лева за подготовката на авиобазата "Граф Игнатиево" за американските самолети. Според анализите за следващите 8 машини в базата трябва да бъдат налети още 300 млн. лева. Дългосрочно трябва да се предвидят значителни средства за експлоатацията на машините. 

Последните месеци на Каракачанов в МО се очертават много напрегнати.

Засега като основен приоритет изглежда подписването на договора за два нови патрулни кораби за около 1 млрд. лева. Министерството избра германска компания "Люрсен" (LURSSEN WERFT GmbH&Co.KG), която ще работи с български подизпълнител.

Каракачанов обаче предупреди, че има среди в България, които работели срещу тази сделка.

Към момента най-сериозни колебания има по другия голям проект - за нови бронирани машини. 

И двете оферти – на мултинационалната  "Дженеръл Дайнамикс" (General Dynamics) и финландската "Патриа" (Patria), надвишават значително тавана на проекта от 1.46 млрд. лева с ДДС, както и се очакваше. Въпреки това военното министерство засега продължава процедурата.

От месеци източници от МО и бранша допускат, че проектът може да се провали и да бъде рестартиран. 

Старата техника 

МО през последните две години отчете, че за първи път се подсигуряват с договори всички бойни платформи в армията – от МиГ-29, Су-25 и L-39 до Ми-17 и Ми-24.

Последно стана ясно, че МО ще вложи 40 млн. без ДДС за поддръжка на самолетите Pilatus.

Всички тези договори са необходими, но има и сериозен дебат,  включително в специализирани среди, дали е необходимо да се наливат толкова много средства в старата съветска техника. 

Какво следва?

Инвестициите в отбраната и сигурност при всички положения налагат ясни многогодишни разчети и планове, които към момента, дори при желание, е трудно да бъдат направени заради неясната икономическа ситуация, породена от коронавирусната пандемия.

Реализирането на толкова много сделки ще изисква поставянето на отбраната като основен приоритет и от следващите няколко правителства.

В противен случай има опасност България да се отказва от военни поръчки, което винаги излиза скъпо, или още по-лошо - новите придобивки да не се използват.

В същото време популистки залитания, според които има много по-важни сфери за инвестиции, доведоха до технологичен колапс армията. 

Затова правителството трябва да търси и да аргументира необходимия баланс в инвестициите.