Каракачанов пак пусна предизборната димка с връщането на казармата

В правителството обаче "от завист" му пречели

Красимир Каракачанов, сн. БГНЕС, архив

Насред събития като "шпионският скандал" (по Б. Борисов – бел.ред.), институционалният провал около БНР, течът на данни от НАП, изборът на нов главен прокурор и наближаващите местни избори вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов отново пусна в обръщение любимата си тема – за връщането на задължителната казарма.

Това на практика е невъзможно, а и едва ли някой наистина има намерение да го прави, но Каракачанов не спира да го обещава на електората си, разчитайки на соцносталгията и нечии странни разбирания за "патриотизъм".

Сега обаче той вкара нов актуален елемент в сюжета: ВМРО е представено като жертва на нещо като саботаж в правителството.

В събота военният министър обяви, че връщането на казармата можело да стане от 2021 година, ако сега държавата започне да работи по темата.

В понеделник обясни, че вече е готов с проектозакона за доброволната военна служба и военното обучение в училищата, който трябва да е първа стъпка към връщането на наборната служба. Въпреки това обаче работата в правителството не вървяла.

"Някои от министерствата, между които и Министерството на финансите, са дали отрицателно становище, защото според тях в Министерството на отбраната имало по-приоритетни разходи. В края на краищата обаче това е част от нашата програма за управление. Имам усещането, че има някаква ревност, особено след евроизборите - каквото представи ВМРО, и се започва да се "тупа топката“. Ако така ще я караме, няма как да стане“, коментира Красимир Каракачанов пред бТВ.

В ГЕРБ от самото начало не приемат насериозно връщането на казармата и за да излезе от неудобното положение, че не изпълнява предизборните си обещания, Каракачанов вкара в управленската програма доброволната служба. Според него тя е изключително необходима, тъй като сегашните младежи от 18 до 30 години биха били "пушечно "месо”, ако се наложи да бъдат мобилизирани за бой, защото нямат подготовка.

На този фон професионалната армия е в невероятен кадрови колапс. Най-малко 5000 места са незаети и то според официалните данни. На конкурсите не се явяват достатъчно кандидати. Публична тайна е, че част от поделенията съществуват само на хартия, а военните открито се оплакват, че заради недостига на хора, вече рискуват живота си при изпълнение на задълженията си.

Освен ниските заплати има и други проблеми, които отблъскват хората от професионалната военна служба. Това са неясните критерии за израстване в йерархията, липсата на предвидимост, намаляващият авторитет в сектора и други.

Роси Кирилова и войската

Каракачанов предприе мащабна информационна кампания под мотото "Бъди войник", която обикаля из градовете с пищни спектакли с участието на звезди като Роси Кирилова, Райко Кирилов, Орлин Горанов, ведомствените състави и други.
Твърди се, че кампанията давала добри резултати и вече има повече желаещи да станат войници. С подобни темпове обаче кадровата криза няма как да се реши поне още няколко десетилетия.

Въпреки че няма достатъчно кандидати за професионални войници, Каракачанов е на мнение, че ще има достатъчно доброволци.

Според него трябва да се въведе 6-9 месечна доброволна казарма в зависимост от специалността. Преминалите тази служба ще влизат след това в резерва, а част от тях може да постъпят и на реална служба. Както и да се ползват с преференции при постъпване на работа в сектора на сигурността.

Доброволците ще получават една минимална заплата месечно възнаграждение.

Официални финансови разчети липсват, на според ВМРО издръжката на един "доброволец" щяла да е една трета от тази на един професионален войник,

Дори да приемем, че ще има достатъчно доброволци за такава служба, идеята има много минуси. Вместо в професионалните войници, средства ще се инвестират в хора, които ще преминават "транзитно" през армията, Ще има проблеми с работодателите, които вече дадоха сигнал, че не са склонни да пускат служителите си по поделенията. 

Предвид лошите спомени от края на наборната казарма, МО ще трябва да опровергае скептиците, които се съмняват в ресурсите му да организира доброволците.  

Лоши спомени

На този фон да се говори за връщането на задължителната казарма не е много сериозно, въпреки че разпалените дебати по телевизионните студия вече започнаха. За пореден път.

Наборната казарма бе отменена през 2008 година, като в последните години на съществуването си се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната.

МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба. Това доведе до абсурдната ситуация да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, тъй като определени държавни позиции в сектора за сигурност изискваха отбиване на военната служба.

"Късметлиите" да се доредят до служба пък не получаваха качествена военна подготовка заради липсата на средства за муниции, военна техника и др. За сметка на това прекарваха по-голямата част от службата си в даването на наряди, основно по опазване на огромното армейско имущество, останало от времето на соца.

Така наборните войници излизаха от казармата без базови умения и с усещането, че са изгубили няколко месеца от живота си.

След края на тази агония серия правителства не успяха да доведат професионалната ни армия до стандартите в НАТО и тя остава далеч от тях - и като техника, и като кадрови ресурси, и като условия за упражняване на професията. Въпреки това държавата все повече разчита на нея дори за полицейски функции като охраната на границата и издирването на престъпници.

За тежкото положение на армията не е виновен Каракачанов. Той издейства увеличение на заплатите в сектора и прави информационна кампания по възможностите си, придвижиха се напред и големите проекти от модернизацията на армията.
Търсенето на дивиденти в спомените за войнишките изпращания и "великата българска армия" от времето на Варшавския договор обаче не помага за постигането на истинска, качествена, професионална армия.

Подобно поведение разпилява обществения дебат за мястото, смисъла и развитието на армията и отклонява правителството от целта за стабилизирането ѝ.

Най-голямата опасност обаче е да не би някой наистина да реши да връща казармата. 

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?