Каракачанов скоростно подписа споразумението с руснаците за МиГ-овете

МО твърди, че не се отказва от покупката на съвместими с НАТО изтребители, но продължава да тупка топката

Миг-29, сн: BBC

Въпреки предупрежденията на редица експерти, военният министър Красимир Каракачанов скоростно подписа рамковото споразумение на обща стойност до 82 млн. лева с руската корпорация РСК МиГ за поддръжката на старите съветски изтребители МиГ 29, които все още са на въоръжение в българската армия.

Сделката е сключена, след като този път процедурата не бе обжалвана. С нея военното министерство иска да осигури поддръжка на всички 15 МиГ-а за следващите четири години.

"Това споразумение не води до отмяна или забавяне на процедурата за придобиване на нов тип многоцелеви боен самолет, подготовката на която е в напреднала фаза и се очаква до края на април да бъде внесена в Народното събрание", заявиха от Министерството на отбраната.

Въпреки твърдението на министерството обаче, става все по съмнително дали правителството има политическа воля да купи нов тип изтребители, съвместими с НАТО.

Първоначално екипът на Каракачанов твърдеше, че ще внесе проекта в правителството през февруари, а след това през март. След това той трябва да влезе и в парламента, тъй като по закон военните поръчки над 100 млн. лева се одобряват и в пленарна зала.

Към момента има много неясни въпроси около проекта. В това число и финансовата му рамка. Това дава основание на експерти и анализатори все повече да се съмняват в бъдещето му.

Предупрежденията за сделката с руснаците

Атлантическият съвет на България предупреди,  че споразумението с РСК МиГ може да доведе до големи загуби за България и е опасно за националната ни сигурност.

Според организацията, в която членуват десетки военни специалисти и други експерти, има конкретни текстове, които са в изгода на руснаците, поради което тя настоява правителството да намери възможност съюзническа страна да поддържа бойната ни авиация.

От организацията твърдят, че споразумението оставя на РСК МиГ да определя какви ще са сроковете за изпълнение на дейностите по договорите, независимо от приоритетите на МО.

След като споразумението вече е подписано, МО и РСК МиГ ще пристъпят към сключването на договори за конкретни дейности около поддръжката на самолети, като цените вече са договорени. Тъй като единичните договори едва ли ще надминават 50 млн. лева, те няма да се нуждаят от санкцията на правителството и парламента, и подписването им е изцяло в ръцете на военния министър.

Това е най-сериозната инвестиция в бойната авиация през последните години, но в същото време прави все по-съмнително изпълнението на проекта за покупката на нови съвместими с НАТО изтребители.

Освен поддръжката и ремонтите, военният министър допусна възможност самолетите да бъдат дори модернизирани, но досега няма официална информация по този казус.

Авиоексперти, сред които и президентът Румен Радев, оспориха мащаба на поръчката, като посочиха, че приоритетно трябва да се мисли за покупката на нова техника.

Какво става с проекта за новите изтребители?

Проектът за закупуване на нови изтребители бе на финалната права, но парламентарната му проверка установи нередности в организирането му, довели до декласиране на офертата за изтребители Ф 16, и препоръча да се съберат нови оферти.

Първоначалната идея бе МО да обмисли да поиска нови оферти само от страните и компаниите в досегашната шортлиста - Швеция и компанията "СААБ" за нови машини "Грипен", САЩ и Португалия за изтребители "втора ръка" Ф-16 и Италия за "втора ръка" "Юрофайтър", но този път всички да могат да предоставят и предложение за нови машини.

Към момента обаче военното министерство клони към нов вариант – да разшири максимално обхвата на възможните оферти.

Това решение отново трябва да бъде санкционирано от парламента, тъй като проекти на стойност над 100 млн. лева минават през пленарна зала.

Около големите проекти за модернизацията на армията все още не е уточнено дали планираните средства ще са с ДДС или без ДДС.

Финансовата рамка на проекта за нов тип изтребител бе 1.5 млрд. лева, но законови промени, приети миналата година, доведоха до начисляването на ДДС и върху военните проекти и така предвидените средства на практика намаляха с 20%.

В момента темата се обсъжда между военното и финансовото министерство, като се очаква разговорите да продължат и в пленарна зала.

Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?