Караянчева омеша символно Илинденското въстание и "Пирин пее"

Караянчева приветства фолклорния събор "Пирин пее"

Символни препратки между честването на 115-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в местността "Предел" и фолклорния събор "Пирин пее", направи председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в речите си по време на двете събития в неделя.

Караянчева първо прие рапорта на началника на почетния караул за отпразнуването на Илинденско-Преображенското въстания и в словото си на тази церемония посочи: "Тук, на това свято място, природата е направила разлом между Рила и Пирин. Всяка година тук идват потомци на илинденци, за да заявят, че България е единна и неделима и никой не може да сее разкол“.

"Тук, на този мемориал, на този пиедестал на гордостта, храбростта и саможертвата, се прекланяме пред подвига на дедите ни, оставили своите кости пред олтара на Отечеството. 115 години след избухването на Илинденско-Преображенското въстание се събираме с преклонение, а не с желание за мъст, с песен, която лекува, която ни дава възможност да простим. Защото прошката е привилегия на мъдрите. Прошката лекува”, заяви тя.

След това пред участниците в 15-ия събор на народното творчество "Пирин пее"  тя продължи с песенната нишка.

"Когато Пирин пее, природата замлъква, а боговете слизат на земята, за да се насладят на това чудо – на спиращите дъха песни и танци“, каза Караянчева, цитирана от пресцентъра на Народното събрание в неделя.

Българският фолклор е магия, но и памет, а без памет един народ е обречен на забвение, смята още шефката на парламента. Тя отбеляза, че с многообразието от песни, танци и ритми, носии и шевици Пирин омагьосва своите гости.

По думите ѝ няма друг фолклор в света, в който така да се вплетени мъката и радостта. "Пред нас стои задачата да съхраним нашите традиции и да ги предадем на идните поколения..Вие, чедата на Пирин, сте пазителите на тази съкровищница, на фолклорната магия", нарече тя участниците в събора.

Още от България